Мафия

Как разбираш кой е италианец на кучешки боеве?
– Той идва с пудел!
-А как разбираш,че италианецът е от мафията?
– Пуделът печели боевете!

Жените след 40 са като мафията-много грехове и нито един свидетел

Предстои процес за масово убийство срещу наш виден мафиот. Доказателства – с лопата да ги ринеш. Мафиотът се обръща към най-добрия адвокат с думите:
Ако ми издействаш само годинка, този куфар с пари е твой. Ако не – прости се с целия си род!
Съдът издава присъда за една година и мафиотът, разнежен, прегръща адвоката.
– Трудно ли ти беше, брато?
– Адски трудно!
– Защо?
– Ами съдията искаше да те оправдае!…

Двама пътуват във влака от Варна за София. Запознават се:
– Аз съм психолог.
– Аз пък съм едър мафиот… Я, да те видим що за психолог си? Опитай да познаеш за какво мисля! За всяка мисъл, която познаеш ти давам сто кинта.
– Ама, аз съм психолог, не врачка!
– А бе, сто кинта са това, я опитай.
– Добре, пътуваш от Варна. Значи си бил на море. Сега си спомняш колко хубаво ти е било…
– Браво! Позна! Ето ти стотачка.
– Щом ти е било хубаво, значи си бил с жена. И сега си мислиш за нея.
– Точно така! Ето ти още една стотачка.
– Освен това, не ти се иска да се прибираш у дома…
– Правилно, ето ти още сто лева.
– Щом не ти се прибира, сигурно си женен. А щом си мафиот, сигурно мислиш, че няма да е лошо да пречукаш жена си и да си останеш с другата.
– Ха! Ето ти хилядарка!
– Ама защо хиляда? Нали щеше да даваш по сто на мисъл?
– Това не е мисъл, а идея!

Само български олигарх, търсен от Интерпол, може да се скрие в къщата на български олигарх, също търсен от Интерпол.

-Изгубих 5 кг!!!
– Супер!Сега как се чувстваш?
– Е,как да се чувствам,като ме преследват от колумбийската мафия?!

Звъни ми вчера жи ес ема. Дигам – Гарвана.
– Здрасти, Пуяк!
– Здрасти, Гарван!
– Кво правиш? – пита Гарвана.
– Вечерям – викам.
– Ти хубаво вечеряш – вика Гарвана – обаче скиваш ли кво става?
– Кво? – питам.
– Ми Петела – вика той – дал фира!
– Айде, бе! – викам. – Кога?
– Снощи… – вика Гарвана. – Пробили му дупка, докато си паркирал баварецо…
– Ц-ц-ц!… – викам. – Бог да го прости! Ми разправях му аз да си нема работа с шиптъри, ама като не слуша…
– Не е въпроса в шиптърите – вика Гарвана. – Птичи грип!…
– Къв птичи грип? – питам.
– Бе ти вестници не четеш ли?! – пита Гарвана.
– Отбягвам – викам. – Като четем вестници, ме боли главата.
– А телевизия не гледаш ли?
– Гледам! Биг брадър… И понякога Слави…
– Ле-ле, Пуяк, колко си тъп! – вика Гарвана. – Ей така и ти ше дадеш фира от глупост! Бе има птичи грип, бе! Епидемия! Преди три дена гръмнаха Щрауса и Врабчето! Миналата неделя заклаха Бухала! А снощи си отишъл и Петела! Обаче заедно с него и гаджето му! Новото! Чайката! Вдеваш ли вече?
Аз, както вечерях, от един път спрях да вечерям.
– Искаш да кажеш…
– Точно това искам да кажа! – вика Гарвана. – Епидемия, Пуяк! Птичи грип! Мори ни един по един!
– Може – викам – да е случайно…
– Бе как случайно, бе! – зе да се нерви Гарвана. – Помниш ли кога взривиха Бизона и Говедото?
– Помня – викам. – Преди две години…
– А, така! А помниш ли тогава каква епидемия имаше?
– Това не помним…
– Тогава, Пуяк, имаше епидемия от луда крава! И освен Бизона и Говедото, тогава си заминаха и Телето, и Бивола, и Еленчето! Абе епидемия ти казвам, бе!
Онемех! Прав е Гарвана! А той продължава:
– А кога катастрофираха Кучето и Лисицата? Преди пет години! Тогава па имаше епидемия от бяс! Сега сфащаш ли?
Сфанах! И се укостих! Басссимамата!
– И сега кво, Гарван? – питам.
– Сега – вика Гарвана – друг изход не виждам, освен да си смениме прекорите… Да се кръстиме нещо… Кютука… Железото… Или Бетона… Иначе – лошо!… Де да знам!… Айде, мисли, Пуяк, мисли!…
И затвори жиесема.
А аз седим и мислим. Как да си сменим прекора?! Името и егенето съм си ги сменял по три пъти. Обаче там – лесно! Кихнеш седем-осемстотин евро, максимум хиляда и готово! А това е прекор! Сички ме знаят така – Пуяка! Ни съдия може да ти го смени, ни птичи грип…

– Вижте, колко красиво са нарисували плакатите, другарю премиер! – каза министъра на културата.
– Какво толкова се оплакват, че нямало изкуство и култура?
– И са написани граматически правилно, без правописни грешки! – допълни министъра на образованието.
– Значи и образованието е наред.
– Добре облечени са, с маратонки, лаптопи… Значи и икономиката… процъфтява! – смутолеви министъра на икономиката.
– По-голямата част са дошли с велосипеди… От другия край на София! А се оплакват, че улиците били разбити? – възбудено се обади и министъра на регионалното развитие.
– И са млади хора! Значи и с раждаемостта сме окей! – да не остане назад вметна и министъра на социалното.
– Ммм да! – замислено каза премиера.
– Всичко това показва, че срещу себе си имаме мафия, другари. Всичко им е наред, а те тръгнали да протестират?

Комарите са като италианската мафия. Убиваш един и после цялата фамилия идва да ти отмъсти.

– Каква е приликата между лизането и италианската мафия?
– Една грешна стъпка и си в големите л@йна.

Всяка държава си има мафия, а нашата мафия си има държава.

Един млад сицилианец решил да стане мафиот. Отишъл при най-големия началник на мафията – самия дон, и му казал:
– Искам да ме приемете в мафията.
Донът казал:
– Няма мафия. – и го отпратил.
Тогава младежът отишъл при съветника на дона и казал:
– Искам да ме приемете в мафията.
Съветникът и той казал:
– Няма мафия. – и го отпратил.
Младежът отишъл при един от бригадирите и се помолил:
– Приемете ме в мафията.
– Няма мафия. – казал и онзи и го отпратил.
С разбито сърце младежът се върнал в родното си село. Приятелите му го попитали:
– Приеха ли те в мафията?
– Няма мафия.
И всички веднага разбрали, че са го приели, и почнали да се страхуват от него…

Скандира „Мафия, мафия“, а вкъщи кабелната – от комшията, интернет – от другия комшия. Жена, както се сещате, пак от комшията. Само смрадта автентична.

Събрали се шефовете на италианската, руската и българската мафии и заспорили коя мафия е най-яката. Не могли да разрешат спора и решили да поставят задача на подчинените си – която мафия се справи най-бързо, е най-яката. Задачата била да се доведе при шефовете една камила. Първи звъни на подчинените си италианеца:
– Рагаци, искам колкото се може по-бързо да ми докарате камила.
След 2 часа влизат италианците, запъхтени, и водят една камила. Шефовете са доволни.
Втори звъни на подчинените си руснака:
– Ребята, искам да ми докарате много бързо една камила!
Руснаците пристигат след 1 час и водят камила. Шефовете са още по-доволни.
Идва ред на българския мафиотски бос:
– Момчета, доведете ми тука светкавично една камила!
След 10 минути влизат борчетата и водят един пребит от бой кон.
Другите босове възразили:
– Ее, ама това не е камила!
– Камила съм, проплакал конят.

„Касиерът“, който години
наред съвестно събирал „дълговете“ за италианската мафия се пенсионирал. Кръстникът трябвало да назначи нов, надежден кадър и решил да прибегне до хитър ход – избрал за отговорния пост глухоням. „Така, дори и полицията да го хване той винаги може да се измъкне, че не чува и не говори и няма да ни издаде“, разсъждавал шефът.
През първата седмица новият бирник се справил учудващо добре и успял да събере цели 50 хил. долара от задлъжнелите. Втората седмица обаче, изкушен от големите суми, които минавали през ръцете му, решил да задели част от тях за себе си.
Шефът на мафията се усъмнил и го привикал на разпит. Повикал и преводач за жестомимичен превод.

– Попитай го къде са парите! – заръчал шефът на преводача.
Човекът обяснил с жестове, че не знае за какво говори шефът.

– Той твърди, че не знае за какво говорите – казал преводачът.
Босът побеснял, насочил пистолета си към събирача на дългове и заръчал на преводача пак да го попита същото. Уплашен, човекът започнал да жестикулира и разпалено да обяснява: „Парите са скрити до дънера на третото дърво на улица „Западна“.

– Продължава да твърди, че не знае за какво говорите – казал невинно преводачът.