Магазини

Питам жена във Фантастико има ли още бройки от пенето от лимец и тя се изкрясква към колежка:
– Стефкеее, имали още от макароните за ненормални?

На касата:
– повръща ми се от вас!
– торбичка желаете ли?

– Трябва да оставите шоколада, кюфтетата и бирата.
– Благодаря, докторе!
– Не съм доктор, касиер съм и кредитната ви карта е невалидна.

Един от консултантите в супермаркет отива при касиерката:
– Колежке, един капут иска да си купи половин зелка…
В този момент забелязва, че въпросният клиент стои зад него и бързо допълва:
– За щастие този господин ще вземе другата половина, така че отрежи я!
Наблизо минавал управителя и впечатлен от ловкото измъкване извикал работника в офиса си:
– Браво! Впечатлен съм! От кога работиш тук, момче?
– От две седмици, откакто се преместих от Плевен в София!
– А защо се махна от Плевен?
– Там всички са или курви, или футболисти! – отговорил младежът.
– Хмм…интересно… жена ми е от Плевен!
– Така ли?! И в кой отбор играе?

Мъж и жена на касата в Кауфланд.
Касиерката: 
– Господине,имаме Ред Бул на промоция.
– Не ми трябват крила,рогата ми стигат…

-Добър ден, дошла съм да си купя, пералня!
– Модел?
-Не детска учителка,
съм, но благодаря за комплимента! 

Действието се развива в супермаркет. Един човек взел две консерви кучешка храна и се наредил на опашката на касата. Когато дошъл неговият ред, касиерът погледнал покупката и попитал:
– Господине, имате ли куче?
– Да, разбира се – отговорил клиентът.
– А къде е то?
– Ами оставих го вкъщи.
– Съжалявам, но не мога да ви продам кучешка храна, ако не видя кучето. Такива са правилата.
На другия ден човекът отново се върнал в същия супермаркет, взел две консерви храна за котки и отново се наредил да чака. Като видял консервите продавачът попитал:
– Имате ли котка, господине?
– Имам, но я оставих вкъщи.
– Много съжалявам, но не мога да ви продам котешка храна, ако не видя котката. Такива са правилата.
На другия ден човекът отново отишъл в магазина, но този път носел хартиена торбичка със себе си. Застанал на касата, подал я на касиера и казал:
– Ето, пъхнете си ръката вътре.
– Хмм… меко е и е топло. Какво е? – попитал касиерът.
– Бих искал да купя три ролки тоалетна хартия, моля.

Мъж пита малко момиченце, стоящо пред ескалатора в МОЛ-а:
– Да не се изгуби, детенце?
– Не, падна ми дъвката от устата и сега чакам да си я взема…

В Била съм и касиерката вика:
– Минети на другата каса.
Отивам .. и няма такова нещо…

Днес в Банско, от магазин втора употреба, немски туристи купили собствените си дрехи.

Прибрах се вкъщи,а се оказа,че от 15 бройки,5 са с плесен.Грабвам ги и обратно с касовата бележка в ръка и отивам да се разправям.Почнах с касиерката.После някакъв управител дойде.Не,нямало да се извинят,нямало и да ги сменят.Били си много прилични мандаринките.Амбицирах се и му викам:
–Добре бе,хайде сега,щом са ви толкова прилични мандаринките-изяжте си ги,ама без да се мръщите!Ако ги изядете без да се мръщите,си тръгвам веднага.
А той идиотът му ,такъв надъхан,млад кариерист,ми се върза на акъла и се съгласи.Изяде две и вика:
–Това е,толкова е дневната ми доза.
Аз му обяснявам:
–Ааа,не ,приятелю!Не сме се разбрали за никаква доза-яж ги всичките.
Изяде и петте плесенясали мандарини,тъпанарът му с тъпанар.Вижда се явно,че му е гадно,ама яде.
Погледнах го и го похвалих:
–Браво!Юнак…..А сега повикай главния мениджър!
Идва мениджърът и аз му казвам:
–Здравейте!Ще може ли да ми дадете 5 нови мандарини,че този ваш служител изяде моите…..

Срещат се двама приятели. Единия е с посинено око.
– Здравей, какво е станало?
– Не ми се разправя.
– Кажи, де! Кой те нареди тъй?
– Жената.
– Как така пък жената?
– Ами, ей тъй на!
– Разкажи!
– Вчера вечерта, тя се навежда да извади едно пиле от фризера. И така сладко се беше надупила към мен, че не се сдържах, хванах я така както е, вдигнах й само малко полата и…
– Какво? Не обича ли така да правиш?
– Обича бе, ама не в Кауфланд!

-Ало,магазин за фаянс ли сте?
-Да,кажете?
-Имате ли от онези пластмасовите кръстчета дето се слагат между плочките?
-Да имаме !
-Ама искам към 100 000 бройки.
–Защо си ви толкова много ?
-На шефа му измряха пчелите,та иска да ги погребе по християнски !

Вчера си купих нови обувки. Лъскави. Само надписът: „Made in Welikobritaniya“малко ме притесни.

– Скъпа, хайде влизай в магазина! Избери си подарък за рождения ден, даже два! 
– Идиот! Това е магазин за един лев!

В наше село плъзна епидемия от биоеко „фермерски магазини“ – по три на пряка. Всяко нещо, за което попиташ се продава със заклинание – продавачката те поглежда право в очите, хваща те за ръката и прошепва „Сиренето е от био ферма в Карапръдлево, ние (винаги сме ние) сами си го носим (?!) от мандрата на Ламбрев (явно, ако не го знам Ламбрев съм големото зле) – 20 лева за сто грама е да видите ИСТИНСКО сирене като от нашето детство (задължително сравнение)! Тука вече тона се повишава и звънват нотки на гордост – айде, опитайте, опитайте го да видите, че друго сирене няма да поискате“. Други много ценни неща, които естествено са като от „нашето детство“ са прясно мляко, което ми обещават да се развали още преди да съм се прибрала, то пък обикновено е или манастирско или калугерско. Както каза Василена, ще речеш, че в нашата малка, но духовна страна манастири на всеки хълм – в тях фрашкано с работливи монаси и кипи бурно производство – то мляко се кваси, то масло се бие, сирене се сири, пчели хвърчат … добре че са много монасите у нас та смогват да зареждат био магазините.
В същите задължително „Фермерски“ магазини се продават биоеко плодове и зеленчуци – ябълки за екоавтентичност бити от градушка два три пъти, круши газени от трактор, моркови с приятно изгнил цвят. И за ОЧЕИЗВАДНО доказателство за биоеко произход – задължително в смачкани мукавени пликчета – за да се подчертае интимната близост с майката природа. Плодовете също са много изгодни, особено имайки предвид че здравето цена няма – ябълките са по около 7 кинта килото, морковите 5 кинта връзката, за крушите направо не смея да попитам. В някои по-лОксозни магазини има и хляб – лимец (начи ако няма лимец хич не ми го фали), ръжено брашно, стърготини талаш, люспи, семки, секви отломки и шишарки. Колкото е по-твърд, толкова е по-истински, някои ДАЖЕ с лека плесен – ебаси здравето.
А при хранителните добавки … там е цяла вселена пълна с магични имена и ритуали според мен изключени от естествените науки, но не и от весталките на здравословния живот Мира Добрева и Гала – последната й препоръка, която уцелих беше да пием чаша затоплен колаген сутрин на гладно – сметайте как след двете чаши гореща вода отново сутрин на гладно (да не пренебрегваме Дънов!), обръщам и един топъл колаген … 
За напреднали има много чудеса – пробиотици за вегани, витамин Д с метаболити (не е някъв си там обикновен тъп витамин Д) биофлавоноиди, и към триста вида „комплекси за жени“ (прави впечатление, че мъжете са доста ощетени откъм комплекси за красота и здраве) – то не е вечна младост, детоксикация и укрепване маматасижаса. Ако случайно, но много случайно, някой се усъмни в чудодейните качества на някой витамин с метаболит и попита какво му е действието и кой орган точно ще стане като чисто нов – дежурния отговор е „пречиства организма и укрепва имунната система“
Няколко неща, без които не може! В смисъл появяват се чат пат продукти, които изгряват, имат своята слава и залязват (жожоба, зелено кафе, бял чай, брашно от черупки), ноооо има няколко продукта, които са вечна класика – евъргийни така да се каже:
1. Спирулина 
2. Плацента
3.Коластра
4.Кактус
Други няколко неща, от които трябва да се пазим като от чума:
1. Парабени – не знам какво е, но със сигурност е много гадно
2.Подобрители – под това твърде общо заглавие се крие ГОЛЯМАОПАСНОСТ.
Сичко останало е капки, настойки, годжи бери,кю тен, екстракт от яйчници на прилеп, кактус отгеждан в сърцето на амазонската джунгла, чия, фия, амарант, анатол, саностол и пр. Прави ми впечатление, че киноа на един и същи вносител в плод и зеленчука до нас струва 5 кинта, но веднъж минал под табелата на съседния биоеко фермерски магазин вече добива други качества, съответно и цената му хвърчи – както казах здравето цена няма. 
Предвид горното смятам, че ако спазваме елементрани правила, пием си биофлавоноидите редовно, не пропускаме топлия колаген и се мажем с коластра и тук таме плацента, единствения шанс да умрем е посредством глух, тъп удар с тухла или изяждане от акула. Иначе просто не виждам как ще стане!

Дядо разказва на внука си:
– Знаеш ли, че едно време в магазините имаше само сол и оцет?
– Как така, дядо? В цялото „Метро“?!?

В магазина:
-Здравейте! Искам да си купя нещо без захар, без глутен, без мазнини!
– Имаме салфетки!

В магазина: Може ли кори за баница?
– „Фамилия“?
-Димитрова, защо питате?

– Какво месо предлагате?
– Не предлагаме.
– Но на витрината пише месо!!!
– Е, то и на моя гараж пише к*р, ма вътре има дърва…

– Дайте ми две батерийки! 
– От кои по точно? 
– Дурак от село,най много издържат. 
– Аааа, Дурасел нямаме! 
– А от онези шибаните имате ли! 
– Да,Тошиба,имаме!

На касата в Била:‬
‪- Мамо, мамо, вземи ми шоколадово яйце!‬
‪- Остави, яйцето Яворе!‬
‪- Айде де мамоооо!!!‬
‪- Не ми викай мамо!‬
‪- ЛИДИЯ, вземи ми шоколадово яйце! ‬

Купих си елха от Ikea . В кутията имаше брадва и карта на гора..

Днес , в супера една жена ме загледа…след това се обърна към мъжа до нея и му каза:
– Забравихме да вземем говеждо!
Винаги се радвам , да помогна на хората!

Промоция на магазин за обувки: Купете само дясната, лявата ще получите абсолютно безплатно!