Магазини

Спах само няколко минути на новия матрак „Тед“ и болките в гърба ми изчезнаха. Лошото е, че ме помолиха да си тръгна от магазина.

– Нещо трябва ли ти?
– Да ме прегърнеш, да ме обичаш и да сме завинаги заедно!
-От Лидъл, от Лидъл треа ли ти нещо?

В магазина:
– Извинете днес имате ли нови промоции?
– Да! Ето тези стоки не са поскъпнали.

В магазина:
– Извинете днес имате ли нови промоции?
– Да! Ето тези стоки не са поскъпнали.

-Извинете, имате ли крокодилски ботуши?
-Да, кой номер носи крокодилът ви?

Ако се замислиш, ще разбереш, че в супермаркетите се продават само две неща– торби за боклук и боклук за торбите!

В магазина:
– Дайте ми един капан за мишки, но по-бързо, че искам да хвана автобуса!
– Съжалявам, но толкова голям капан нямаме!

Имате ли връзки за обувки?
– Да! Какви искате?
– Една лева и една десна…

-Нещо друго трябва ли ти?
-Да ме прегърнеш, да ме обичаш и да кажеш, че никога няма да ме напуснеш.
-От Лидъл, от Лидъл питам дали нещо ти трябва.

В магазина
– Здравейте. Имате ли обувки за момиченце в трети клас?
– А по-точно?
– Трети „А“.

Отваря нов магазин на „ЛИДЪЛ“ в Люлин. Отпред опашка като по тошово време за банани. Цените в „Лидъл“-а народни: банани по 69 стотинки, краставици по 30… Люлинчани си спретват страхотно меле като при дерби между Левски и ЦСКА. Полицията е безсилна, хората заплашват да изпочупят прозорците и да влязат със сила. Събират се шефовете спешно да обсъдят ситуацията. Накрая един излиза пред тълпата и обявява:
– Значи решихме, че за да има ред слагаме на вратата един охранител на виагра, сърдечни стимуланти и допинг да такова хората. Влизат само миналите през него, останалите отвън на опашката.
Настъпва мъртвешка тишина. След малко мъжки глас от тълпата:
– А не може ли да сложите на входа двама охранители, та да върви по-бързо опашката?

В магазина :
-Нямам дребни! Ще ви върна дъвка!
-Стига с тия дъвки. Зад теб има бутилка гроздова. Отвори я и дай да си сръбна…!

Разглеждах цените в един магазин,една симпатяга идва и ме пита:
-Към какво се насочихте?
-Към изхода-викам ѝ аз…

Стоях на опашка в магазина, когато изведнъж госпожата пред мен звучно се изпърдя.

Престорих се, че не съм чул, но тя се обърна и ме попита:

– Чухте ли звука?

С вече насълзени очи и лек световъртеж.казах “ да“.

– Значи не спазвахте социална дистанция. – продължи тя.И отново попита:

– А, усетихте ли миризмата?

Не исках да отговарям, но по изражението на лицето ми можеше да се досети, че уви, но – да.

– Ако сте усетили, значи маската ви е безполезна и лесно ще се заразите с коронавирус – каза тя и добави клатейки главата си:

– Заради хора като вас се разпространява този смъртоносен вирус!

Нищо досега не бе успяло да ме убеди за важността на социалната дистанция и качеството на медицинските маски, като този случай в магазина…

Отидох до Бриколаж да си взема душ. Таман се насапунисах и ме изгониха…