Луди

Ако си уверен в своята гениалност, искай отделна стая в психиатрията!

В психиатрична клиника :
– Какво пишеш ?
– Писмо.
– До кого?
– До мене.
– А какво пише в писмото?
– Де да знам! Още не съм го получил..

В психиатрията, който първи облече бялата престилка,той е доктора…

Луд виси на клоните на дърво…
По-късно пада..
Приятелят му го пита :
– Подхлъзна ли се ? -Не, узрях !

Добре, че ме има, иначе с кой щях да си говоря..

Журналист взима интервю от директора на лудницата:
– Как разбирате дали пациентът е здрав, за да го изпишете?
– Имаме стандартен тест – отговаря директорът. – Пълним една вана с вода и слагаме чаена лъжичка и черпак до нея. А след това караме пациента да изпразни ваната.
Журналистът се усмихва и казва:
– И нормалният човек взима черпака, нали?
– Не…нормалният човек изважда тапата!

Аз виждам вълшебства навсякъде,но старият,мъдър психиатър ме посъветва да си мълча и хитро ми намигна…

Един психиатър вървял по коридора на лудницата, в която работел когато видял един луд да дърпа тухла вързана с въже. Тъй като познавал много добре обичаите на лудите, психиатърът се усмихнал мило и любезно казал:

– Много хубаво кученце имате.

– Това не е куче, а тухла вързана с въже! – отговорил лудият.

Психиатърът първоначално се стъписал, но после бързо се окопитил и забързал към кабинета на главния психиатър, за да му съобщи, че един от лудите е почнал да се оправя.

В момента в който психиатърът влязъл в кабинета на главния психиатър и останал сам в коридора лудият се огледал подозрително, клекнал, погалил гальовно тухлата и и’ казал:

– Ех, Шаро, как само го заблудихме тоя баламурник!

Докторе,пиша писма сам на себе си!-И кога го направи за последен път?-Вчера.-А,какво пишеше?-Не знам,още не съм го получил…

Психиатрите в лудницата решили да проверят резултатите от тяхната работа. Събрали трима луди и попитали първия:
– Кажи ни, колко е 1+1?
– Хиляда…
Всички останали разочаровани – три месеца от работата им отишла по дяволите. Попитали втория луд:
– Може би ти ще знаеш колко е 1+1?
– Синьо…
Отново разочарование. Попитали третия:
– А ти, какво ще кажеш?
– 2…
– Я повтори!
– 2!
– Умен си, браво! Е, кажи, как го сметна?
– Много е просто! Разделих хиляда на синьо!

Влиза притеснен човек при психиатър и разказва:
– Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. „Ще ме чук@ш“ казва. „Няма не мога, няма недей!“. Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. „С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?“ Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. „Да не чувам НЕ“ – ми вика и се съблича…
– Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – „Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи“.
– Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива.
Влиза следващият и започва:
– Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: „Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!“ И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни.
– Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор?
– Е, ми, някъде към Горна Оряховица.
– Отлично! Казвате на униформените лица: „Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!“
– Докторе, вие сте гений!
– Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица?
– Към един и половина…
– Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…

Днес беше невероятен ден. Първо си намерих шапка с пари, после ядосан мъж с китара ме гонеше. Смахнат ден, казвам ви!

Как да разберем кой кой е в психиатрията? Приближете се до първия срещнат и се изплюйте в лицето му.Ако започне да плаче-това е пациент.Ако ви напсува-това е посетител.Ако ви забие юмрук в лицето-това е санитар.Ако ви се изплюе в отговор-това е лекуващия лекар.

Психиатър към сестрата:
– Просто казвай „Много сме заети“, стига си повтаряла „Тук е нек’ва лудница просто.“

– Лечението върви много добре.
– К’во му е добрето, бе докторе?! Преди бях Наполеон!!! А сега кой съм? Никой!