Психиатрите в лудницата решили да проверят резултатите от тяхната работа. Събрали трима луди и попитали първия:
– Кажи ни, колко е 1+1?
– Хиляда…
Всички останали разочаровани – три месеца от работата им отишла по дяволите. Попитали втория луд:
– Може би ти ще знаеш колко е 1+1?
– Синьо…
Отново разочарование. Попитали третия:
– А ти, какво ще кажеш?
– 2…
– Я повтори!
– 2!
– Умен си, браво! Е, кажи, как го сметна?
– Много е просто! Разделих хиляда на синьо!
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва:
– Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. „Ще ме чук@ш“ казва. „Няма не мога, няма недей!“. Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. „С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?“ Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. „Да не чувам НЕ“ – ми вика и се съблича…
– Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – „Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи“.
– Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива.
Влиза следващият и започва:
– Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: „Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!“ И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни.
– Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор?
– Е, ми, някъде към Горна Оряховица.
– Отлично! Казвате на униформените лица: „Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!“
– Докторе, вие сте гений!
– Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица?
– Към един и половина…
– Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
Днес беше невероятен ден. Първо си намерих шапка с пари, после ядосан мъж с китара ме гонеше. Смахнат ден, казвам ви!
Как да разберем кой кой е в психиатрията? Приближете се до първия срещнат и се изплюйте в лицето му.Ако започне да плаче-това е пациент.Ако ви напсува-това е посетител.Ако ви забие юмрук в лицето-това е санитар.Ако ви се изплюе в отговор-това е лекуващия лекар.
Психиатър към сестрата:
– Просто казвай „Много сме заети“, стига си повтаряла „Тук е нек’ва лудница просто.“
– Лечението върви много добре.
– К’во му е добрето, бе докторе?! Преди бях Наполеон!!! А сега кой съм? Никой!
КОНСТАТАЦИЯ
Всички са луди – само че на някои по им личи .
Днес е световният ден на психическите отклонения. Ако и на вас ви хлопа дъската или ви скърца дюшемето. Ако ви пере яко тока или ви стиска каскета. Ако си хапете каишката или холеристично чудовище ви е приятел. Ако в тоалетната влизате сами, а никой не знае, че сте група. Не се притеснявайте, не сте сами ………. МНОГО СМЕ !!!
Директор на лудница вика при себе си един от лудите и му казва:
– Последните медицински изследвания показват, че сте излекуван. Можете да си ходите.
Лудият:
-Г-н Директор, може ли да поостана още около месец?
-Как така? – чуди се директорът.
– Ами видите ли… преди известно време започнах да пиша роман. Атмосферата тук ми помага творчески и ще ви помоля да ме оставите докато го довърша.
-Добре – съгласил се директорът – но като го довършиш ми го донеси да го прочета.
След около месец лудият влиза отново в кабинета му с огромен ръкопис.
Директорът го взел, отворил на последната страница и прочел следното:
„Хан Крум пристига на бойното поле !“
Странен завършек, мисли си директора и отваря на първата страница а там…
„Хан Крум тръгва за бойното поле !“
Хм… тръгва… пристига… какво ли ще е по средата- продължава да се чуди директора.
Започва да отгръща листите на ръкописа един по един а там навсякъде пишело:
„Тъгъдък, тъгъдък, тъгъдък, тъгъдък, тъгъдък, тъгъдък…
Инспектират психиатрия. Проверяващият пита подготвен за изписване болен:
– Доволен ли сте от пребиваването си тук?
– О, да! Много са добри! Положително и Вас ще излекуват!
– Но аз съм министърът на здравеопазването!
– Ооо,не се притеснявайте, аз като влязох тук, бях министър-председател!
Имах бележка от психиатър, че съм напълно нормален, но я изядох…
Защо в Психиатрията болните ги държат разделени ?
– За да не направят правителство !
– Докторе, в ушите ми растат картофи!
– О, това наистина е странно!
– Да, бе! Щото аз посадих моркови!
Сестра в лудницата се оплаква на доктора:
– Този, новият, ще ми скъса нервите. Като е заповтарял:“О, АЛЕКО! О, КОНСТАНТИНОВ! „. Откакто е приет, не е спирал.
– Не го вини човечеца. И теб да те посрещне петгодишния ти син на вратата, и да ти подари 100 портрета на Алеко, и ти ще луднеш!
– Че от къде ги е взело хлапето?
– Прилежно ги изрязало от 100 левовите банкноти на баща си…
Когато ми стане нервно, почвам да мия прозорците, без да ме вълнува какво мислят другите в автобуса!