Кучета

Понякога пускам в дамски групи снимка на случайно улично куче с текст „Изглежда домашно“ и гледам как го „спасяват“.

Съдейки по изразите „уморен съм като куче“, „гладен съм като куче“, „пребит съм като куче“, да бъдеш най-добрия приятел на човека, не е лесно!

При земетресение си напълнете джобовете с кюфтета, за да може спасителното куче да ви надуши първи!

– Вашето куче ме ухапа. Искам компенсация!!!
– Тихо, тихо, не викайте. Аз сега ще го хвана, а вие го хапете!

– Комшо, кучето напада ли ?
– Не бе, отбрана играе !

Купих си куче. Не за друго,а като се прибера някой да ми се радва.

Мотаем се с кучето по махалата… и го гледам как създава социални кучешки контакти… С едно куче се целува, с друго се хапе, третото го подминава с гордо вдигната опашка… и се сетих за едно време… когато кипях от идеи…

Когато забраниха да се пуши в заведенията, един приятел ми се оплака,че е пред фалит… а аз мисля… и му давам идея. Има два апартамента до кръчмата. И му казвам как да прецака ограниченията… и да стане лидер в кръчмарството.
Ето идеята накратко:
Кръчмата я разделя на две… В половината от нея продава алкохол и цигари… а другата половина, с кухнята, я прави на кулинарен магазин… с менюто на съществуващата кръчма… Масите от кръчмата мести в апартаментите си… и ги прави да изглеждат като кръчми. Разходите са минимални… После се регистрира, че живее в апартаментите… и си оставя един диван… Купува си пижама ЗАДЪЛЖИТЕЛНО… и пред магазина за алкохол и кулинарния магазин слага табела:
КАНЯ ВСИЧКИ, КОИТО СА СИ КУПИЛИ ПИЕНЕ ДА МИ ДОЙДАТ НА ГОСТИ. В КЪЩИ СЕ ПУШИ.
Хората си поръчват пиячка и мезета и отиват в апартамента. Поръчаното се доставя на масата им. Ако дойдат от некоя институция на проверка, нашият ги посреща по пижама… все пак си е в къщи… И ги кани да седнат и запалят по цигара… Ако не верват, че си е в къщи, и той решава кого да покани, и дали да се пуши, им показва адресната си регистрация… ляга на дивана… и се завива… и им казва, че смята да спи…

Сега щеше да е вече милионер… ама предпочете да си остави заведението без пепелници…
Та да си дойдем на думата…
‘Начи некой търси у социалната мрежа сродна душа… и кат я намери – се кефи… ама после кат я види на живо… и му идва да се обеси… А нещата са много прости… Требва ви едно кученце… Извеждате го на разходка… и се почват контакти… дето и не сте ги сънували… И виждаш човека… и го чуваш:
– Ауу, колко красиво кученце!!!
– Ей, сладур, хапеш ли?!
– Може ли да го погаля?
– Мъжко ли е?
– На колко годинки е?
– Може ли да се поиграе с моето куче!?….
И социалните контакти вече са готови… Даже виждаш и на живо човека… Чуваш го… даже можеш и да го подушиш…
Та си мисля нещо… Ако има некой мераклия да стане милионер… може да направи неколко прости неща:
Зема под наем едно хотелче с дворче и кръчма… Дворчето е предназначено за животинките… щото и те търсят социални контакти… докато кръчмата е предназначена за стопаните… Те също търсят социални контакти и къде да обменят опита си за животинките…
А хотелчето… то е за секи случай… ако на некои вземе, че им се доспи де…

В бара влизат човек и куче. Човекът заявява на всеослушание, че кучето му говори и предлага облог. Всички залагат срещу него, кучето не обелва и звук. Плащат си баса и си излизат от бара под всеобщия кикот.Отвън мъжът ругае кучето…- Защо мълча?! Загубихме парите!Кучето:- А бе, човек…луд ли си? Знаеш ли утре какви пари ще смъкнем?!

Злобните и агресивни хора след смъртта се прераждат в пинчери!

Купих на жената куче, Мопс, въпреки изпъкналите очи и сплесканата муцуна, кучето много я хареса..!

Спрете да си обличате кучетата.
Моето не иска да излиза вече. Мисли, че сме бедни!

Купих кученце мопс на жена си. Въпреки изпъкналите очи, смачкания нос и грозната физиономия, мопсът май я хареса.

РАЗБИРАШ, ЧЕ ЖИВЕЕШ В ДОБЪР КВАРТАЛ, КОГАТО ВИДИШ КУЧЕТА ОБЛЕЧЕНИ ПО–ДОБРЕ ОТ ТЕБ…!

– Леле, какво хубаво куче! Ваше ли е?
– Не, осиновено е…
Аз и жена ми не можем да си имаме куче.

Двама се хвалят с кучетата си:
-Моето е много умно.Звъни само на вратата.
-Моето е по-умно.Има си ключ…