Кучета

РАЗБИРАШ, ЧЕ ЖИВЕЕШ В ДОБЪР КВАРТАЛ, КОГАТО ВИДИШ КУЧЕТА ОБЛЕЧЕНИ ПО–ДОБРЕ ОТ ТЕБ…!

– Леле, какво хубаво куче! Ваше ли е?
– Не, осиновено е…
Аз и жена ми не можем да си имаме куче.

Двама се хвалят с кучетата си:
-Моето е много умно.Звъни само на вратата.
-Моето е по-умно.Има си ключ…

Граничар с куче обикаля по полосата през нощта. От едни храсти се чува някакъв шум. Граничарят се обръща към кучето и казва:
– Бягай да видиш, какво има в храстите!
Кучето го поглежда и отговаря:
– Бягай ти! Аз и оттук мога да си лая…

-Жено, реших да си вземем куче!
-А миризмата??
-Спокойно, ще ти свикне с миризмата..

Понякога гледаш в очите на кучето и си мислиш – Човек!А понякога гледаш в очите на човек и си мислиш – Куче!

Ако в едно семейство кучето е твърде дебело, това значи че жената не готви добре!

Кучето може да е най-добрия приятел на човека,но една котка никога няма да издаде на полицията къде е марихуаната

Днес е бил световния ден на кучето. 
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК КУЧКИ!

Седмица живях на вилата.Един ден пред вратата на градината се спря куче, с нашийник,красиво и възпитано.Виждаше се ,че си има собственик.Пуснах го в двора,а след това и в къщи.Кучето влезе,намери си местенце в ъгъла,легна,въздъхна тежко и заспа.След известно време се събуди,стана и си отиде.На следващия ден дойде отново и легна да спи на същото място.Поспа около час и поиска да си ходи.Написах на един лист: „Интересно кой е собственик на това куче и знае ли той ,че животното идва всеки ден у дома ,за да спи?“. Сгънах листа,подпъхнах го в нашийника и пуснах кучето да си ходи.На другия ден кучето отново дойде и в нашийника вече имаше друга бележка : „Аз съм собственикът на кучето. То живее в дом,заедно с мен, съпругата ми и шест деца,две от които са под три години.То идва във вашия дом за да си отспи. 
Може ли да дойда и аз?

Стамат беше толкова разсеян, че не знаeше дали беше загубил кучето, или беше намерил каишката…

Изкъпах кучето в морето… Жената се оказа права…Не е далматинец.

Само сега! – Купи 10 кебапчета от централна гара и събери цяло куче!

 Свърши кучешката храна, а лабрадорът най-нагло иска да яде. Няма как, отивам до супермаркета.
Стоя на опашка пред касата с пълна количка с „Педигрипал“. Някаква вредна дама зад мен се интересува:
– Куче ли имате?
– Не – казвам – за себе си я купувам!!Започвам диета за втори път. Нищо че след първата се оказах в реанимацията с всякакви сонди и игли по мен. Преди това обаче бях смъкнал 15 килограма.
Онази обаче не спира, егати и заразата:
– И как се изпълнява тази диета?
– Лесно – казвам ѝ -трябва да си носите през деня по два пълни джоба от тези гадости. Когато почувствате глад изяждате едно, две парчета. Хем ще сте сита, хем ще изглеждате чудесно, като кучето на опаковката…
Тая не млъква… сега се интересува защо съм попаднал в реанимацията! Да не би да съм се натровил с храната?
– Не, какво натравяне! – отговарям ѝ – Просто бях седнал по средата на улицата да си ближа яйцата и ме блъсна автобус…

Слепец скочил с бънджи и много му харесало
…обаче кучето си изкарало акъла.