Дневникът на един коронавирус Ден първи:Качих се в една китайска раницаи преминах българската граница!Ден втори:Ха!? Българинът ръцете не мие,дезинфектанта директно го пие!Трети ден:Дълбоко в бронхите се скрих, но с гроздова ракия се пропих. Четвърти ден:В гърдите съм, но как да пиша, тук от фини частици се не диша!Пети ден:В белия дроб – катран и дим, но българинът е.. непобедим! Шести ден:Реших към червата да свия… Но, о, Боже, и тук има ракия! Седми ден:Този човек няма ли да се лекува, или само на майка ще ме псува!? Осми ден:Мислех, че българинът е лесен, докато не се наяде с…чесън! Девети ден:Отстъпвам крачка по крачка, ще емигрирам с някоя храчка. Десети ден:Тук няма да стъпя пак, вдигам белия флаг! Народ с ракия въоръжен, не може да бъде унищожен! Това е от мен, край, отивам си в Китай!
