Комшии

Мила моя – единствена, сладка, съвършена, нежна и добричка, знойна и стройна, красива, желана, любима, родна, неповторима, несъздадена! Душица, вейчица, лястовичка, гълъбче, лебед мой, патенце! Зорница ненагледна, звездице, слънчице, цветенце, ручей бистър,тревице, росице, прелест моя…орис моя… наслада, идеал мой, красота в деня ми… умнице неповторима, лудетино…образ безподобен, съкровище, мечта моя, неизпята песен, съдба моя и моя радост…. Надежда моя… Госпожо, кралице, богиньо!… Балсам за душата и блясък в очите ми! Господарке на сърцето ми!…

Умолявам те – бъди човек, дай някой лев за бира!

Комшийката ми вика:-Глей сега,искам мъж -само да е млад,па нищо,че е хубав!Аз не съм маанджийка!…

Комшията ми подари халба за бира с руса жена. Жена ми побесня: счупи халбата и изгони жената.

Комшийке ела да пием по бира.
Ох, от бирата ми се подува стомаха, те виж 4 деца ми излезна’а
от нея.

Сложил си парола на рутера, а като ме види в коридора, ша ми вика как си комшу.

На вниманието на комшийките – за сол може…. но за олио не!!!

– Мите, ако слушкаш, Дядо Коледа ще ти донесе нов таблет!
– А ако не слушкам?
– Цигулка.
Съседката:
– Моля ти се, Мите, слушкай!

Било слънчево?! Но според зърната на съседката, още е студено…

– Комшийке, ако знаеш какво ти мисля, ще си купиш количка за близнаци на два етажа!

С два кашона и три кори яйца съм в асансьора, а комшийката вика:- Къде бяхте на почивка?- Къде, в Дубай!

– Комшийке, искаш ли да те чукам?
– Тц, Мимето от петия етаж каза, че ти е много малко чукчето….

– Комшийке , може ли да ми направиш едно кафе ,че моето е…свършило ????
– Може, но да не си посмял да пушиш в спалнята!

Значи изпереш и простреш прането…

и баш тогава комшийките отгоре почнат да тупат и чистят?!?

Ей сега влизам в банята и чувам комшийката от горния етаж да си пее „Хубава си моя горо, няма да те бръсна скоро…“.

Едно от най-важните неща в тоя живот е ракийката, да е домашна и комшийката да е дашна…