Комшии

Ще пукнем от жега , ама цял ден не отварям прозореца, нека комшиите си мислят , че имаме климатик!

Комшията ми на етажа е голям купонджия. Пък и в една фирма работи — веселяци като него! Само търсят повод за сплотяване на колектива. И то както е модерно днес — несемейно. Демек мъжете без жени и жените без мъжете си.
Обаче вечерта срещу Коледа ги срещам пременени на входа заедно с жена му — впрочем готино парче, бивша волейболистка в ЦСКА.
— Купон — вика. — С жените тоя път. Поне ще има кой да ме върне с колата.
И това беше. Щях да забравя, ако сутринта не ги срещнах на асансьора — връщат се. Тя синя от яд и студ, а той — със синка под дясното око. „Ясно — викам си, — някъде са го ступали“.
— На левичар ли си налетял? — рекох съчувствено.
— Ами — рече той и стрелна особено жена си. — Тя.
Сепнах се. Погледнах я с нови очи.
— Представяш ли си! — изпусна нервите си тя. — Танцува с коя ли не, но не и с мене — преживях го. Напи се като талпа — издържах. Накара ме на две ракии аз да карам до тук… Тъкмо запалих двигателя, когато той успя да се настани на седалката вдясно. И представяш ли си какво изломоти?… „Сега — вика — у вас ли ще отиваме или у нас?“…

Гледа ме комшията, че мия колата.
– Колата ли миеш?
– Неее, поливам я да стане автобус!

– Комшийке, къде е мъжът ти? Три дена не е излизал на терасата, да не е болен нещо?
– Не е болен, подстригах го!

Жали ми се комшийката през балкона:
– Болят ме коленете.
Викам ѝ:
– Ако беше чела книги, щяха да те болят очите!

От два часа комшията ми маха. Още не е разбрал, че мия прозорците..

– Кире, гледам те всяка сутрин рано пране прибираш, друго простираш, двор чистиш… Кога спиш, бе човече?!
– Спах кога са жених…

Комшията ми вика:
-Няма приятели вече!Вчера помолих Генчо за 100 лв. назаем,а т’ва говедо ми отказа!
-Да ти кажа,и аз съм говедо!

Комшу, крайно време е да си извадиш ловен билет!
– Но аз не съм ловец!
– Ти не си,но жена ти е истински дзвер…

Кирето си купил нови мебели. Докарали ги пред блока и той започнал да ги вкарва в апартамента. Вкарал почти всичко и останал само един диван. Киро дърпа дивана през вратата, но той заседнал по средата… Дърпал, дърпал, не става… В това време по стълбите слиза съседът Пешо.
– Пеше, я помогни тука с диванчето, бе! – провикнал се отвътре Кире.
Започват двамата да се мъчат и така около три часа. В крайна сметка резултатът е никакъв.
– Оф, зае*и Пеше, явно тоя диван няма да можем да го вкараме никога!
– Ама ти да го вкараш ли искаш, бе…

Комшу, дразни ли те жена ми като пъшка вечерта!?
– Цъ, когато е при мен не ме дразни!

Комшу,ти обичаш ли тройка?
– Разбира се!
– Ми бягай бързо у вас,де…

Комшийке, хайде да се видим тази седмица, а?
– Не мога, неразположена съм. Другата?
– Питах я. И тя е неразположена

-Снощи жена ти,по кого крещеше така,бе?!-Ааа,по кучето!-Горкото животинче! Заплашваше го,че ще го изгони и ще му вземе ключа

Бременна съм с трето дете,ще се омъжвам и отивам на море с нов мъж! Поздравете ме!То и аз не знаех,но съседите няма да лъжат,я!