Browsing Category

Комшии

Комшии

Всеки ден, излизайки от вкъщи, Пепи срещал комшийката, която била омъжена, но пък за сметка на това страшно красива

Всеки ден, излизайки от вкъщи, Пепи срещал комшийката, която била омъжена, но пък за сметка на това страшно красива. И всеки ден когато я срещал край блока, винаги й казвал:
– Леле, какво парче си, направо като те видя и полудявам.
Един ден тя се спряла и казала:
– Какво постоянно се захласваш и нищо друго не предприемаш? Донеси ми 1000 лева и работата ти е уредена! 
– Сериозно? ! ? не могъл да повярва на ушите си Пепи.
На другия ден по обяд отишъл и позвънил на вратата на комшийката.
Kогато тя отворила, той й дал 1000 лв., както му била поръчала. С една дума дал всичко от себе си и тя отвърнала със същото.
Вечерта, когато мъжът и се върнал от работа я попитал:
– Маро, Пепи да е идвал днес тука? 
– Лелеее – помислила си жената, някой ме е натопил! 
– Да, идва. Защо? 
– Да ти е давал някакви пари? 
– Да, даде ми 1000 лв. 
– Много е точен тоя Пепи бе, ейййй, евала му правя. Вчера дойде при мене и вика:
– Брато, дай ми 1000 лв. на заем, утре до обяд ще ти ги върна!

 
Комшии

Интервю с лауреат на Нобелова награда

Интервю с лауреат на Нобелова награда. Журналист го пита, как протича процеса научни размишления. Ученият отговаря:
– В лабораторията, в библиотеката…
Журналистът го прекъсва:
– А вкъщи продължавате ли да мислите? Как стигате да откритията?
– Добре, ето ви един пример – в продължение на дълги години с жената беше така – лягаме си, а тя ми казва, че нещо я боли главата. И аз разбира се, размишлявах върху проблема. И ето, че един ден открих…
Журналиста:
– Открихте някакъв супер-аналгин?
– Не, открих, че съседката никога не заключва вратата.

 
Комшии

Двама комшии по етаж редовно си пиели вечер ракията

Двама комшии по етаж редовно си пиели вечер ракията. Единият касапин, а другият треньорът на националния отбор по бокс. Една вечер, както си пиели ракията от дума на дума станало въпрос, че треньорът заминава след седмица с отбора в Щатите. Касапинът му се примолил, ако има възможност да го вземе със себе си, защото никога не е напускал България. Другият се позамислил, изпил още една ракия и му казал:
– Знаеш ли, комшу, като те гледам би могъл да свършиш работа. Точно представителят ми тежка категория е болен и бих могъл да те включа на негово място. Става, но ще трябва да се явяваш на ринга.
Речено-сторено. Пристигнали в Щатите и когато се наложило нашият касапин да излезе на ринга треньорът го напътил:
– Трябва просто да се пазиш да не те свали на земята, тогава ще загубим само по точки. Ясно?
– Ясно! – отговорил касапинът.
Изтекъл първият рунд, започнал и вторият. Нашият само се крие, понася стоически ударите, но не нанася нито един удар като, въпреки всичко остава на крака. В почивката треньорът го попитал:
– А Бе, Пешо, Не можеш ли поне веднаж да го удариш?
– Не си казал, бе комшу. Ще го млатнем.
Започнал третият рунд и не изминали още и 15 секунди касапчето нанесло един удар и янкито се проснал на ринга. Съдията започнал да отброява до десет, а нашият попитал треньора:
– Тоя какво прави?
– Такъв е редът, трябва да брои до десет, за да му се даде възможност да стане.
– Кажи му да не си губи времето. Аз с тая ръка бик убивам, та тоя ли ще стане.