Кафе

– Какво е кафе-полуавтомат?
– Машина, която ти взема парите, но не ти пуска кафе!

Ако ви болят очите след като сте пили кафе, изкарайте лъжичката от чашата.

Поканиха ме на кафе, а ми сипаха ракия.Веднага разбрах, че тези хора не само ме обичат , но ме и уважават..!

Ще ми се да можех да гледам на кафе,но не ми се занимава с утайки…

– Каза, че само кафе ще пием?
– Добре, да го извадя ли?
– Не, но не ме лъжи повече.

Поръчах двойно кафе,a Вие ми носите коняк! Дайте ми Книгата за оплаквания,да Ви нaпиша еднo огромно БЛАГОДАРЯ…

– Какви хора се навъдиха, ей?!
– Какви бе?
– Отидох на гости, на кафе, и на петия ден чувствам, че нещо не ми се радват…

Бъдещето не се вижда ясно на кафе, а на карти! Като си провериш остатъка по картата и тутакси го разбираш!

– Добро утро! Какво да бъде?
– Късо безкофеиново с умерено топло соево мляко и подсладител.
– А едно въже, да не се мъчите?

– Киро, закъснявам, налей си сам кафе.
– Добре, … но скъпа, колко захар обичам?

Реших да се поглезя и си купих кафе-автомат. Избрах от интернет, но не исках да плащам много и поръчах най-евтиния.Няколко дена се страхувах да го доближа, защото ми вдъхваше необясним страх като всичко ново и непознато, но трябва да се използва все пак.Подготвих го, включих го, настроих го. Всичко е готово. В кутията имаше инструкция за ползване с размерите на „Война и мир“, двата тома. Прочетох я и тръгнах да се запознавам с този робот. Това беше преди два дена. Досега този робот не ми е дал кафе. Не знам защо, но ще разкажа какво стана:Започвам с това, че през цялото време той ми говори..е, пише съобщения на дисплея. Все нещо не му харесва, най-вече аз самата. Натискам с пръст съответния бутон, а той ми пише „Изчакайте“. Аз чакам. Чакам няколко минути. Чакам като Едуард Асадов :“ …Мога много да те чакам. Дълго-дълго и вярно-вярно….“. Чакам, а автоматът бръмчи с чревцата си. Побръмча и написа „Изберете си кафе“. Избирам „Много силно. 2 чашки“. Отново пише „Изчакайте“ и бръмчи с чревцата си.Аз чакам..“..и цели нощи мога да не спя навярно. Година или две, цял живот навярно“. Побръмча и пише „Препоръчвам да намалите количеството кафе!“. Вежливо му казвам“ Благодаря за загрижеността, но искам толкова кафе. Дай ми го!“. Роботът побръмча още малко и написа“ Много малко смляно количество. Регулирайте кафемелачката!“.Де да знаех как да го направя това. Вадя отново кафейната „Война и мир“ и на 876 страница намирам точката „Регулиране на кафемелачката“ . Регулирах я. Натискам бутона, а роботът пише“ Долейте вода“.ОК, налях. Дори не го питах какво е направил с преди налятата вода. Ясно, ако си я изпил всичката значи си бил със силен махмурлук. Налях, натискам бутона и пак искам кафе. Дори му го казвам на глас!!! Той мисли малко и изписва“ Изплакнете чашата“.Тук не ми издържаха нервите. Закрещях: „А какво не ти харесва в чашката ми, гадино?!. Мила съм я, с гъба и Фейри, от всички страни. Чиста е, кълна се в мама! Дай ми кафе, моля те! „Изплакнете чашата“.Мамка му! Отидох да мия чашата, като при това се съблякох и се изкъпах цялата. Подозирах, че ще ме накара да го направя.Облякох ново бельо. Още веднъж измих чашата. След това се сетих, че това може да е някаква функция и отново извадих „Война и мир“. На 458-а страница намерих функцията „изплакнете чашата“. Натиснах бутона. Роботът побръмча малко и ми пусна гореща вода в три пъти измитата чаша. Отново написа „Изберете си кафе“.Реших да не го нервирам повече и избрах Капучино. Има един голям бутон с такъв надпис, а и не трябва нито нещо друго да избирам, нито справка от кардиолог да му нося. Натискам бутона. „Много пяна и малко кафе, или малко пяна и много кафе“.Аз побеснях: с колкото искаш пяна! Може и с монтажна пяна, или съвсем без пяна! Дай ми кафе, идиот такъв!Роботът побръмча и написа „Изплакнете чашата“Гад мръсна! И чашата 5 пъти изплакнах, и себе си изкъпах, и с ново бельо съм, специално, което използвам при специални случаи на страст и любов, но не ми оставяш избор. Какво още ти трябва, гад?Роботът побръмча малко и написа „Изключено“ и спря.Стоя в средата на кухнята в дантелено бельо, със стерилна чашка в ръката и нервни тикове. Загрявам вода в чайника. Ще пия чай, ако чайникът ми разреши…

– В кафето виждам тръба и заек, ма, Гицо!
– И, какво значи т’ва, ма Пенке?
– Някой ще мине да му продухаш тръбата набързо…

– Жоре, ще дойдеш ли у нас на кафе?
– Някой друг път…
– И защо?
– Ще се подърпам малко, за да не ме помислиш за лек мъж, Миме!

Ако ви събудят с кафе и закуска в леглото, едно простичко „Благодаря“ е достатъчно, а не разните му там:
-Кой си ти ? Как влезе тук…

– Добро утро, какво да бъде?
– Късо, безкофеиново с умерено топло соево мляко и подсладител…
– А въженце, че да не се мъчите?!