Кафе

– Каза, че само кафе ще пием?
– Добре, да го извадя ли?
– Не, но не ме лъжи повече.

Поръчах двойно кафе,a Вие ми носите коняк! Дайте ми Книгата за оплаквания,да Ви нaпиша еднo огромно БЛАГОДАРЯ…

– Какви хора се навъдиха, ей?!
– Какви бе?
– Отидох на гости, на кафе, и на петия ден чувствам, че нещо не ми се радват…

Бъдещето не се вижда ясно на кафе, а на карти! Като си провериш остатъка по картата и тутакси го разбираш!

– Добро утро! Какво да бъде?
– Късо безкофеиново с умерено топло соево мляко и подсладител.
– А едно въже, да не се мъчите?

– Киро, закъснявам, налей си сам кафе.
– Добре, … но скъпа, колко захар обичам?

Реших да се поглезя и си купих кафе-автомат. Избрах от интернет, но не исках да плащам много и поръчах най-евтиния.Няколко дена се страхувах да го доближа, защото ми вдъхваше необясним страх като всичко ново и непознато, но трябва да се използва все пак.Подготвих го, включих го, настроих го. Всичко е готово. В кутията имаше инструкция за ползване с размерите на „Война и мир“, двата тома. Прочетох я и тръгнах да се запознавам с този робот. Това беше преди два дена. Досега този робот не ми е дал кафе. Не знам защо, но ще разкажа какво стана:Започвам с това, че през цялото време той ми говори..е, пише съобщения на дисплея. Все нещо не му харесва, най-вече аз самата. Натискам с пръст съответния бутон, а той ми пише „Изчакайте“. Аз чакам. Чакам няколко минути. Чакам като Едуард Асадов :“ …Мога много да те чакам. Дълго-дълго и вярно-вярно….“. Чакам, а автоматът бръмчи с чревцата си. Побръмча и написа „Изберете си кафе“. Избирам „Много силно. 2 чашки“. Отново пише „Изчакайте“ и бръмчи с чревцата си.Аз чакам..“..и цели нощи мога да не спя навярно. Година или две, цял живот навярно“. Побръмча и пише „Препоръчвам да намалите количеството кафе!“. Вежливо му казвам“ Благодаря за загрижеността, но искам толкова кафе. Дай ми го!“. Роботът побръмча още малко и написа“ Много малко смляно количество. Регулирайте кафемелачката!“.Де да знаех как да го направя това. Вадя отново кафейната „Война и мир“ и на 876 страница намирам точката „Регулиране на кафемелачката“ . Регулирах я. Натискам бутона, а роботът пише“ Долейте вода“.ОК, налях. Дори не го питах какво е направил с преди налятата вода. Ясно, ако си я изпил всичката значи си бил със силен махмурлук. Налях, натискам бутона и пак искам кафе. Дори му го казвам на глас!!! Той мисли малко и изписва“ Изплакнете чашата“.Тук не ми издържаха нервите. Закрещях: „А какво не ти харесва в чашката ми, гадино?!. Мила съм я, с гъба и Фейри, от всички страни. Чиста е, кълна се в мама! Дай ми кафе, моля те! „Изплакнете чашата“.Мамка му! Отидох да мия чашата, като при това се съблякох и се изкъпах цялата. Подозирах, че ще ме накара да го направя.Облякох ново бельо. Още веднъж измих чашата. След това се сетих, че това може да е някаква функция и отново извадих „Война и мир“. На 458-а страница намерих функцията „изплакнете чашата“. Натиснах бутона. Роботът побръмча малко и ми пусна гореща вода в три пъти измитата чаша. Отново написа „Изберете си кафе“.Реших да не го нервирам повече и избрах Капучино. Има един голям бутон с такъв надпис, а и не трябва нито нещо друго да избирам, нито справка от кардиолог да му нося. Натискам бутона. „Много пяна и малко кафе, или малко пяна и много кафе“.Аз побеснях: с колкото искаш пяна! Може и с монтажна пяна, или съвсем без пяна! Дай ми кафе, идиот такъв!Роботът побръмча и написа „Изплакнете чашата“Гад мръсна! И чашата 5 пъти изплакнах, и себе си изкъпах, и с ново бельо съм, специално, което използвам при специални случаи на страст и любов, но не ми оставяш избор. Какво още ти трябва, гад?Роботът побръмча малко и написа „Изключено“ и спря.Стоя в средата на кухнята в дантелено бельо, със стерилна чашка в ръката и нервни тикове. Загрявам вода в чайника. Ще пия чай, ако чайникът ми разреши…

– В кафето виждам тръба и заек, ма, Гицо!
– И, какво значи т’ва, ма Пенке?
– Някой ще мине да му продухаш тръбата набързо…

– Жоре, ще дойдеш ли у нас на кафе?
– Някой друг път…
– И защо?
– Ще се подърпам малко, за да не ме помислиш за лек мъж, Миме!

Ако ви събудят с кафе и закуска в леглото, едно простичко „Благодаря“ е достатъчно, а не разните му там:
-Кой си ти ? Как влезе тук…

– Добро утро, какво да бъде?
– Късо, безкофеиново с умерено топло соево мляко и подсладител…
– А въженце, че да не се мъчите?!

– Донеси ми кафе!
– Ама аз съм IT специалист.
– Ай ти специалиста ся ми донеси кафе….

Мъж влиза при кардиолог:– Докторе, имам проблем.– Кажете.– Миналата седмица се прибирам от командировка и какво да заваря – жената с чужд мъж…– Чакайте, чакайте, психотерапевтите са на горния етаж.– Не, не, изслушайте ме. И отварям гардероба, вадя пушката и ще го гърмя. Онзи ми вика:- „Чакай бе, ела да седнем да пием по едно кафе, да се разберем като мъже“…И седнахме на по кафе.- „Виж сега, ако ме гръмнеш, аз съм мъртъв, ти ще си в затвора, жена ти ще си лежи с някой друг. Кой печели?“И така се размина. След няколко дена пак се прибирам. Пак същия у нас. Вадя пушката – ще гърмя жената.Онзи ме спира:- „Чакай, чакай, ела да седнем да пийнем по кафе, да се разберем по мъжки. Ако я гръмнеш, тя ще е мъртва, ти ще си в затвора, а аз ще чукам нещо друго. Кой печели?“И така изпихме кафето. Онзи ден се прибирам. Този наглец пак у нас. Вадя пушката – ще се гърмя.Онзи отново ме спира:- „Чакай бе, ела на по кафе, да поприказваме като мъже. Ако се гръмнеш, ти ще си мъртъв, ние с жена ти ще си живеем тука свободни. Кой печели?“– Вие сте за освидетелстване!– Не, докторе, аз само да питам, от толкова много кафе, да не ми стане нещо на сърцето?

Едно разлято кафе действа по-бързо от едно изпито…

-Келнер! Чашата ми е напукана!
-Виждате ли колко ни е силно кафето!