Кафе

Едно разлято кафе действа по-бързо от едно изпито…

-Келнер! Чашата ми е напукана!
-Виждате ли колко ни е силно кафето!

-Скъпи бързам!Сипи си кафето от каничката сам! -Добре Марче,а с колко захар го пия?

-Какво нещо са навиците.Щях да ви кажа наздраве,но се сетих че пия
КАФЕ…

Как ми се пие ракия, няма ли кой да кани на кафе?

Ако искате да избегнете грозните кафяви петна от кафе, пийте бира! 

Такова кафе направих на комшийката тази сутрин, че още си търси гащите из нас!

– Скъпа, от 20 години сме женени, но никога досега не беше ми правила толкова хубаво кафе!
– Остави го, това е моето!

Интересен народ сме…
По цял ден пием кафета, а сме толкова заспали…

Кафето е уникално средство. Каниш приятелка „на кафе“, следва с*кс. Каниш приятел „на кафе“, следва запой.

Реших да се поглезя и си купих кафе-автомат. Избрах от интернет, но не исках да плащам много и поръчах най-евтиният.
Няколко дена се страхувах да го доближа, защото ми вдъхваше необясним страх като всичко ново и непознато, но трябва да се използва все пак.
Подготвих го, включих го, настроих го. Всичко е готово. В кутията имаше инструкция за ползване с размерите на „Война и мир“, двата тома. Прочетох я и тръгнах да се запознавам с този робот. Това беше преди два дена. Досега този робот не ми е дал кафе. Не знам защо, но ще разкажа какво стана:
Започвам с това, че през цялото време той ми говори..е, пише съобщения на дисплея. Все нещо не му харесва, най-вече аз самата. Натискам с пръст съответния бутон, а той ми пише „Изчакайте“. Аз чакам. Чакам няколко минути. Чакам като Едуард Асадов :“ …Мога много да те чакам. Дълго-дълго и вярно-вярно….“. Чакам, а автоматът бръмчи с чревцата си. Побръмча и написа „Изберете си кафе“. Избирам „Много силно. 2 чашки“. Отново пише „Изчакайте“ и бръмчи с чревцата си.Аз чакам..“..и цели нощи мога да не спя навярно. Година или две, цял живот навярно“. Побръмча и пише „Препоръчвам да намалите количеството кафе!“. Вежливо му казвам“ Благодаря за загрижеността, но искам толкова кафе. Дай ми го!“. Роботът побръмча още малко и написа“ Много малко смляно количество. Регулирайте кафемелачката!“.
Де да знаех как да го направя това. Вадя отново кафейната „Война и мир“ и на 876 страница намирам точката „Регулиране на кафемелачката“ . Регулирах я. Натискам бутана, а роботът пише“ Долейте вода“.
ОК, налях. Дори не го питах какво е направил с преди налятата вода. Ясно, ако си я изпил всичката значи си бил със силен махмурлук. Налях, натискам бутона и пак искам кафе. Дори му го казвам на глас!!! Той мисли малко и изписва“ Изплакнете чашата“.
Тук не ми издържаха нервите. Закрещях: „А какво не ти харесва в чашката ми, гадино?!. Мила съм я, с гъба и Фейри, от всички страни. Чиста е, кълна се в мама! Дай ми кафе, моля те! „Изплакнете чашата“.
Мамка му! Отидох да мия чашата, като при това се съблякох и се изкъпах цялата. Подозирах, че ще ме накара да го направя.
Облякох ново бельо. Още веднъж измих чашата. След това се сетих, че това може да е някаква функция и отново извадих „Война и мир“. На 458-а страница намерих функцията „изплакнете чашата“. Натиснах бутона. Роботът побръмча малко и ми пусна гореща вода в три пъти измитата чаша. Отново написа „Изберете си кафе“.
Реших да не го нервирам повече и избрах Капучино. Има един голям бутон с такъв надпис, а и не трябва нито нещо друго да избирам, нито справка от кардиолог да му нося. Натискам бутона. „Много пяна и малко кафе, или малко пяна и много кафе“.
Аз побеснях: с колкото искаш пяна! Може и с монтажна пяна, или съвсем без пяна! Дай ми кафе, идиот такъв!
Роботът побръмча и написа „Изплакнете чашата“
Гад мръсна! И чашата 5 пъти изплакнах, и себе си изкъпах, и с ново бельо съм, специално, което използвам при специални случаи на страст и любов, но не ми оставяш избор. Какво още ти трябва, гад?
Роботът побръмча малко и написа „Изключено“ и спря.
Стоя в средата на кухнята в дантелено бельо, със стерилна чашка в ръката и нервни тикове. Загрявам вода в чайника. Ще пия чай, ако чайникът ми разреши.

Ало,Жоре,ще дойдеш ли у нас на кафе?
– Ще дойда Ленче.Само да мина през аптеката да купя бисквитки…

ПРОЗЯВКА – Беззвучен вик за кафе!

Кафе по Ирландски.
(Рецепта)
Вземи уиски -1 бутилка.
Кафе късо -1 бр.
Начин на процедурата.
Почваш с уискито.
На втората чаша забравяш за кафето,
На четвъртата забравяте за работата и ви става весело.

Реших да се поглезя, и си купих кафе-автомат. Избрах от интернет, но не исках да плащам много и поръчах най-евтиният.
Няколко дена се страхувах да го доближа, защото ми вдъхваше необясним страх като всичко ново и непознато, но трябва да се използва все пак.
Подготвих го, включих го, настроих го. Всичко е готово. В кутията имаше инструкция за ползване с размерите на „Война и мир“, двата тома. Прочетох я, и тръгнах да се запознавам с този робот. Това беше преди два дена. Досега този робот не ми е дал кафе. Не знам защо, но ще разкажа какво стана:
Започвам с това, че през цялото време той ми говори…е, пише съобщения на дисплея. Все нещо не му харесва, най-вече аз самият. Натискам с пръст съответния бутон, а той ми пише „Изчакайте“. Аз чакам. Чакам няколко минути…Мога много да те чакам. Чакам, а автоматът бръмчи. Побръмча и написа „Изберете си кафе“. Избирам „Много силно. 2 чашки“. Отново пише „Изчакайте“.Аз чакам, побръмча и пише „Препоръчвам да намалите количеството кафе!“. Вежливо му казвам „Благодаря за загрижеността, но искам толкова кафе. Дай ми го!“. Роботът побръмча още малко и написа“ Много малко смляно количество. Регулирайте кафемелачката!“.
Де да знаех как да го направя това. Вадя отново кафейната „Война и мир“, и на 876 страница намирам точката „Регулиране на кафемелачката“. Регулирах я. Натискам бутона, а роботът пише“ Долейте вода“.
ОК, налях. Дори не го питах какво е направил с преди налятата вода. Налях, натискам бутона и пак искам кафе. Дори му го казвам на глас!!! Той мисли малко и изписва“ Изплакнете чашата“.
Тук не ми издържаха нервите. Закрещях: „А, какво не ти харесва в чашката ми, гадино?!. Мил съм я, с гъба и Фейри, от всички страни. Чиста е, кълна се! Дай ми кафе, моля те! „Изплакнете чашата“.
Мамка му! Отидох да мия чашата. След това се сетих, че това може да е някаква функция и отново извадих „Война и мир“. На 458-а страница намерих функцията „изплакнете чашата“. Натиснах бутона. Роботът побръмча малко и ми пусна гореща вода в три пъти измитата чаша. Отново написа „Изберете си кафе“.
Реших да не го нервирам повече и избрах Капучино. Има един голям бутон с такъв надпис, а и не трябва нещо друго да избирам, нито справка от кардиолог да му нося. Натискам бутона. „Много пяна и малко кафе, или малко пяна и много кафе“.
Аз побеснях: с колкото искаш пяна! Може и с монтажна пяна, или съвсем без пяна! Дай ми кафе, идиот такъв!
Роботът побръмча и написа „Изплакнете чашата“
Гад мръсна! Чашата я изплакнах 6 пъти. Какво още ти трябва, гад?
Роботът побръмча малко и написа „Изключено“ и спря.
Стоя в средата на кухнята, със стерилна чашка в ръката и нервни тикове. Загрявам вода в чайника. Ще пия чай, ако чайникът ми разреши.