Италия

-Как е в ИТАЛИЯ? Беше ли ти трудно с Италианския?
-На мен не, ама на италианците…

-Защо си казал на комшиите, че имаме корона вирус?
-Нека си мислят, че сме били у Италия!

Валери Божинов подписа с италиански клуб. Най накрая и ние да пратим малко боклук в Италия.

Донесоха ми подаръци от Италия. Сега ако изхвърля опаковката значи ли, че внасям боклук от Италия?

– Скъпа, какво да ти донеса от Италия ?
– Донеси квото искаш, само да се лекува !

Римски летописец:
Първи ден – правихме любов с всички жени!
Втори ден – правихме любов с всички мъже!!
Трети ден – правихме любов с всички коне, кучета и котки в Рим!
Четвърти ден – Калигула се завърна от военен поход. Е, сега вече настъпи истинският разврат!

Бях в Пиза. Пратих на жена ми снимки пред наклонената кула. Тя ми писа: – И там ли се напи?

Във Венеция, ако на червен светофар преплуваш улица – за един месец ти конфискуват плавниците и банските.

За Великден отивам на почивка в Италия, че за Велинград не ми стигат парите!

Написала статус:
– Дръж се, Рим, идвааам…
Все едно град, основан 753 година пр. н. е., устоял на набези и земетресения, няма да издържи една к*рва!

– Политическата кухня ми прилича на италианската.
– Защо? Пикантна ли ти се вижда?
– Не бе, слагат едни и същи макарони, а ги заливат с различен сос!

Миналата година не ходих на ски в Италия. Тази година реших, да не ходя на ски в Швейцария. Малко да се разнообразя!

По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера. Изтекли днитe на спeциализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия.
– Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия?
– Аз не съм Петка, а по италиански – Петручо – отговорил той – , а относно програмата ми в Италия, тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата…
– Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! – ядосал се Чапаев. – Кажи ми ти, Вера!
– Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име – Веранда.

Стоя на аерогарата, ще посрещам жената от Италия. Обаче има голямо закъснение. От скука почвам да се разхождам и стигам до „Заминаващи“. Някакъв човек ме моли за малко да съм му пазел куфара, докато той идел до тоалетната. Съгласявам се, е не чак толкова охотно, но нали сме хора, трябва да си помагаме. Стоя и чакам. Минават 15 минути и почва да ми писва, а ония го няма. Отивам при един от гранична полиция и почвам да обяснявам ситуацията. Граничарят ме кани в една стая за оформяне на протокола, взима ми лични данни… Стигаме до съдържание на куфара, отваряме и… вътре пълно с пачки. Почвам да се псувам:
– Как може да съм такъв тъпанар?! Тихичко да си бях излязъл, щях да си взема едно такси за 10 лв. на километър, че ако искам и до морето!
Граничарите само се спогледаха и почнаха да тъпчат по джобовете си пачки, а на мен ми текат лигите…
– К’во стоиш бе?! Прибирай и ти, ангел-хранителю наш…
Почвам и аз моментално да прибирам пачки. Взимам – пъхам, взимам – пъхам, свършват ми джобовете, почвам да пъхам в гащите си, пъхам като за световно… Събуждам се – цялото одеяло съм си напъхал в гащите…

– Имате ли шопска?
– Г-не, това е италиански ресторант!
– Oh, mi scusi, c’é shopska?