Българка се омъжила за испанец и отишла да живее при него. Не знаела испански и когато искала да купи пилешки бутчета, например, отивала в магазина и се потупвала по бедрото. Същото и с гърди, плешка, език – посочвала и ѝ давали. Един ден, обаче, решила да си купи банани и затова завела съпруга си. Знаете защо, нали? Защото той говори испански. Но ми харесва как мислите.
Отивам на гости на един приятел, който живее в Испания. В последния момент, обаче, му излязло нещо спешно и изпратил един испанец, негов колега, да ме посрещне на летището. Както и да е, намерихме се на летището и вървим един към друг. Испанецът някакъв дружелюбен, усмихнат подава ми ръка и казва: Буенос Диас. Аз испански не знам, но чатнах, че иска да си играем на градове и веднага му отговорих: Буенос Айрес! Не могат да ме хванат натясно мен с тези игрички.
Покрай жегите в Испания, излезе нов виц, народно творчество…
Седят си Хорхе и Хуан Карлос и си говорят:
– Ай, ай, Карлос, в тия жеги се замислих… ако на една жена сутиена ѝ не стига за шапка, за да те предпази от слънцето – не ми я хвали. Ти, какво мислиш?
– Хубаво го рекна, Хосе, ама за едновърхова или двувърхова шапка, говорим…?