Browsing Category

Джендъри

Джендъри

Един джендър пътува на автостоп

 

Един джендър пътува на автостоп. Спира някакъв тираджия, мустакат, як, потен…
– А бе, ти къв си бе? Мъж или жена?
– Защо? Да не би да ме е*еш?
– А бе, аз така или иначе ще те е*а, ама ми кажи, да знам колко да те наведа…

Джендъри

Във фотоателие

 

Във фотоателие.
– Кажете, как така става, че на всички снимки клиентите ви са толкова естествено усмихнати.
– Просто не може да си представите лицето на нашия фотограф.

Джендъри

Имало някога едно семейство

 

Имало някога едно семейство – татко, мама, дете и куче. Задружно си живеели те, докато един ден детето не открило, че по кучето пълзят бълхи.– Татко, мамо – изтичало то при тях – кучето има бълхи! Трябва да направим нещо!– Нищо няма да правим! – отсякъл бащата, който бил модерно мислещ човек – Бълхите имат право на съществуване, кучето трябва да се научи да живее с тях!И оставили кучето да си живее с бълхите – по-скоро оставили бълхите да си вилнеят на воля по животинката…След време обаче детето забелязало и кърлежи.– Татко, мамо! Кучето е цялото в кърлежи! Трябва да му помогнем!– Не трябва да му помагаме! – заявил отново таткото, който бил умен и демократичен мъж. Кърлежите имат права, кучето е длъжно да се научи да живее с тях!Детето се натъжило, защото обичало кучето си, но нямало какво да направи – така повелявали ценностите на баща му. Оставили и кърлежите да дебелеят спокойно по кучето, а то вече било цялото проскубано и се дръгнело до кръв. След седмица детето забелязало, че кучето слабее, и отново отишло при родителите си– Татко, мамо! Кучето е цялото в бълхи и кърлежи и не мяза на нищо; освен това отслабва и подозирам, че има глисти! Не може ли да направим нещо? Намерих една фирма, предлагат средства за вътрешно и външно обезпаразитяване….– Нищо не трябва да правим! – прекъснал го ядосано таткото – Щом са се заселили в него, кучето е длъжно да осигури на глистите достойни условия за съществуване. А фирмата, за която говориш, е екстремистка организация, проповядваща омраза!– Добре де, но не може ли поне да го храним в къщи, а не на двора? Отслабнало е и уличните кучета влизат и му крадат храната – примолило се детето.– Не – отсякъл бащата – Това е дискриминация! Уличните кучета имат същите права, които и нашето.И така я карали още известно време, след което кучето умряло, майката напуснала таткото, той пък заживял с друг мъж, а детето разбрало две неща: организъм, който не убива паразитите, е обречен, а мъж, проповядващ толерантност, неизменно се оказва пе*ераст.

Джендъри

Дедо Либен – стария джендър

 

Дедо Либен – стария джендър, седеше кротко под крушата на двора до кладенеца, на който скоро щяха да му монтират водомер, отпиваше на малки глътки от дюловата ракия и току поглеждаше с влажен поглед към съседката. А тя – Ганка, шеташе из съседния двор, припкайки като млада козичка без евросубсидии и с крайчеца на окото целеше деда Либена намръщено. Тя наближаваше 25-тата си година, а още не се беше задомила. Как да се задоми, като на сърцето и лежеше като охранен кмет на ГЕРБ, Милка от през две къщи. Сите момци от селото я искаха, щото беше стегната, с гърди като малки тикви и стройна снага като ела, садена през социализма. А пък глезените и тънки като лескови пръчки. Как ли не я ухажваха левенти ергени, дърти женени пръчове от сой , комунисти и неолиберали, но тя все ги отхвърляше ледена като вода от дълбок кладенец, публично-държавна собственост. А и Милка не падаше по-долу, с тая разлика, че виеше дискретен мустак, същий Хатабьiч. Не смееха да се поискат, защото Истанбулската конвенция не беше още приета…
– Из „Джендърски разкази“