Джендъри

Възмутени от военния парад на Победата в Москва, ЕС и САЩ отговориха с шеметен прайд, на който дефилираха 35-те пола…

Не е коректно да наричате ръцете си “дясна” и “лява”! Нека те сами решат какви да са…

Не е коректно да наричате ръцете си “дясна” и “лява”! Те сами ще решат какви са!

Във фотоателие.
– Кажете, как така става, че на всички снимки клиентите ви са толкова естествено усмихнати.
– Просто не може да си представите лицето на нашия фотограф.

Имало някога едно семейство – татко, мама, дете и куче. Задружно си живеели те, докато един ден детето не открило, че по кучето пълзят бълхи.– Татко, мамо – изтичало то при тях – кучето има бълхи! Трябва да направим нещо!– Нищо няма да правим! – отсякъл бащата, който бил модерно мислещ човек – Бълхите имат право на съществуване, кучето трябва да се научи да живее с тях!И оставили кучето да си живее с бълхите – по-скоро оставили бълхите да си вилнеят на воля по животинката…След време обаче детето забелязало и кърлежи.– Татко, мамо! Кучето е цялото в кърлежи! Трябва да му помогнем!– Не трябва да му помагаме! – заявил отново таткото, който бил умен и демократичен мъж. Кърлежите имат права, кучето е длъжно да се научи да живее с тях!Детето се натъжило, защото обичало кучето си, но нямало какво да направи – така повелявали ценностите на баща му. Оставили и кърлежите да дебелеят спокойно по кучето, а то вече било цялото проскубано и се дръгнело до кръв. След седмица детето забелязало, че кучето слабее, и отново отишло при родителите си– Татко, мамо! Кучето е цялото в бълхи и кърлежи и не мяза на нищо; освен това отслабва и подозирам, че има глисти! Не може ли да направим нещо? Намерих една фирма, предлагат средства за вътрешно и външно обезпаразитяване….– Нищо не трябва да правим! – прекъснал го ядосано таткото – Щом са се заселили в него, кучето е длъжно да осигури на глистите достойни условия за съществуване. А фирмата, за която говориш, е екстремистка организация, проповядваща омраза!– Добре де, но не може ли поне да го храним в къщи, а не на двора? Отслабнало е и уличните кучета влизат и му крадат храната – примолило се детето.– Не – отсякъл бащата – Това е дискриминация! Уличните кучета имат същите права, които и нашето.И така я карали още известно време, след което кучето умряло, майката напуснала таткото, той пък заживял с друг мъж, а детето разбрало две неща: организъм, който не убива паразитите, е обречен, а мъж, проповядващ толерантност, неизменно се оказва пе*ераст.

Дедо Либен – стария джендър, седеше кротко под крушата на двора до кладенеца, на който скоро щяха да му монтират водомер, отпиваше на малки глътки от дюловата ракия и току поглеждаше с влажен поглед към съседката. А тя – Ганка, шеташе из съседния двор, припкайки като млада козичка без евросубсидии и с крайчеца на окото целеше деда Либена намръщено. Тя наближаваше 25-тата си година, а още не се беше задомила. Как да се задоми, като на сърцето и лежеше като охранен кмет на ГЕРБ, Милка от през две къщи. Сите момци от селото я искаха, щото беше стегната, с гърди като малки тикви и стройна снага като ела, садена през социализма. А пък глезените и тънки като лескови пръчки. Как ли не я ухажваха левенти ергени, дърти женени пръчове от сой , комунисти и неолиберали, но тя все ги отхвърляше ледена като вода от дълбок кладенец, публично-държавна собственост. А и Милка не падаше по-долу, с тая разлика, че виеше дискретен мустак, същий Хатабьiч. Не смееха да се поискат, защото Истанбулската конвенция не беше още приета…
– Из „Джендърски разкази“

– Пенчо, какво става с теб? Преди беше дебел, чернокос, сега си слаб и рус??
– Извинете, аз не съм Пенчо!
– А, вече не си и Пенчо…?!?

Дедо Либен – стария джендър, седеше кротко под крушата на двора до кладенеца, на който скоро щяха да му монтират водомер, отпиваше на малки глътки от дюловата ракия и туку поглеждаше с влажен поглед към съседката. А тя – Ганка, шеташе из съседния двор, припкайки като млада козичка без евросубсидии и с крайчеца на окото целеше деда Либена намръщено. Тя наближаваше 25-тата си година, а още не се беше задомила. Как да се задоми, като на сърцето и лежше като охранен кмет на ГЕРБ, Милка от през две къщи. Сите момци от селото я искаха, щото беше стегната, с гърди като балки тикви и стройна снага като ела, садена през социализма. А пък глезените и тънки като лескови пръчки. Как ли не я ухажваха левенти ергени, дърти женени пръчове от сой , комунисти и неолиберали, но тя все ги отхвърляше ледена като вода от длибок кладенец, публично-държавна собственост. А и Милка не падаше по-долу, с тая разлика, че виеше дискретен мустак, същий Хатабьiч. Не смееха да се поискат, защото Истанбулската конвенция не беше още приета…
– Из „Джендърски разкази

Няма нужда от въвеждане на ТРЕТИ ПОЛ – ако може да мълчи повече от 15 минути е МЪЖ, иначе е ЖЕНА…!

Cлeд c*кc дeвойкa гaли момчeто по топкитe, рaзглeждa ги, рaдвa им ce и въздишa…
– Зa кaкво cи миcлиш, cкъпa?
– Cпомням cи моитe кaкви бяхa…

Седят двама хомос*ксуалисти на една пейка. По едно време единия пр@днал. Другия се усмихнал и казал:
Ей- тая пушка аз съм е пълнил…

Баща с ококорени очи гледа сина си, който се гримира и си слага червило. Заеквайки го пита:
– Абе сине, ти да не си некакъв пед*рас бе?
– Какъв пед*рас, бе тате! Аз съм принцеса!

Дейв влиза във бара и вижда Джон да си пие питието с голяма щастлива усмивка на лицето. Направо сияе. Дейв го пита:
– Защо си толкова щастлив днес?
– Ще ти кажа, Дейв. Вчера докато си полирах яхтата дойде една червенокоса мадама при мен… с ей такива ц*ци. Дейв! С ей такива ц*ци, човеко! Тя попита „Може ли да се повозя на яхтата ти?“ Аз казах „Разбира се, че можеш!“ Та се качихме и отплувахме навътре в морето. И после, да ти кажа, Дейв, изключих мотора и казах „Или ч*кане или ще плуваш“. Дейв, тя не можеше да плува… не можеше да плува!!!
На следващия ден Дейв пак влиза във бара и Джон пак си пие питието, ама още по-усмихнат.
– Джон, а днес защо си още по-щастлив?
– Дейв, разказвам ти… Вчера полирам си аз яхтата и идва една РАЗКОШНА блондинка… с ей такива ц*ци. Ей такива! И пита „Може ли да ме повозиш на яхтата ти? Аз казвам „Няма проблем, с удоволствие.“ Влязохме навътре и пак изключих двигателя и казвам „Ч*кане или плуване“. Дейв, тя не можеше да плува! Дейв, тя не можеше да плува!
На другия ден Дейв влиза във бара и гледа Джон рони крокодилски сълзи в питието си.
– Джон, защо си тъжен?
– Дейв, ще ти кажа. Вчера си полирам аз яхтата на кея, и една невероятна брюнетка идва при мен. Ама с ей такива ц*ци! Дейв, ЕЙ ТАКИВА! Направо се побърках. Тя казва „Ще ме повозиш?“ „Разбира се!“ Качихме се, запалих двигателя и хайде още по-навътре в морето, отколкото предишните пъти. Пак изключвам двигателя и „Чукане или плуване!“ Тогава тя разкопча панталона си… и тя имаше Х*й, Дейв! Тя имаше огромен Х*й! Дейв, А АЗ НЕ МОГА ДА ПЛУВАМ…

За да работи добре един колектив…броят на джендърите в него трябва да е четен.

След бурна нощ той:
– Кой е този мъж на снимката на стената?- Тя:
– Не ми се говори за това!
– Нищо де,кажи,аз ще те разбера.
– Това съм аз в миналото…