Детската градина

Разговор в детската градина.
Иванчо:
– Марийке, ти гореща мацка ли си?
– Не знам, но когато ставам от гърнето, се вдига пара.

Митко, 5 годишен

„Влюбих се в Таня, когато дойде в детската градина и седна до мен. Даде ми всичко – играчки, бонбони, всичко – всичко…..Аз и дадох моя самолет и играчките от “ Киндер Сюрприз“. Когато отивам към градината, късам за нея всички цветя. Ние скоро ще се оженим и ще живеем при моята баба Ани на село… А когато Таня е болна, ще се влюбя в Петя…..“

– Тате, познай как се казва възпитателката ми в детската градина? Ще ти подскажа малко… започва с буквата „Л“.
– Людмила?
– Не…
– Лиляна?
– Не.
– Лазарина?
– Неее…
– Предавам се – не знам… И как се казва?
– Леля Мария…

– Госпожо, освободи се място за дъщеря ви в детската градина. – А, благодаря, но тя утре се омъжва.

– Ало! Здравейте, вашият ред за детската градина дойде… – Благодаря, не е необходимо, тя вчера се омъжи!

Бащата влиза в стаята и гледа! Шестгодишният му син стои пред компютъра. Приближава тихо зад гърба му и гледа в търсачката е написано:
– Как се напуска детска градина?

Прибирам се в къщи и намирам бележка :
„Димчо ,вземи детето от детската градина.
P.S.Той ще те познае. „

Тежко е да си дете на готвачката в детската градина: и там ядеш гадно ядене, и в къщи го дояждаш.

Ставаш мъж, мислиш, че животът вече не може да те уплаши, после идва твоят ред да бъдеш Дядо Коледа в детската градина…

На времето, в детските градини, по зимните празници винаги обличаха момченцата като зайчета, а момиченцата като снежинки. И на, пораснаха страхливи мъже и ледени жени!

– Какво правихте днес в детската градина, мойто момче?
– Рисувахме мама.
– Ама вие и вчера рисувахте мама, и онзи ден, и предишния ден…. Защо?
– Ами госпожата така ни каза. „Сядайте тука и рисувайте, ваш’та мама!“

В детската градина: – Ама господине, това не е вашето дете! – Има ли значение? Нали утре ще го върна.

В детската градина, директорката решила да провери мечтите на децата.
– Ти какъв искаш да станеш като пораснеш?
– Ми, незнам!
– Как се казваш?
– Сашко!
-А ти, момиченце каква искаш да станеш?
– Ми, незнам!
-Как се казваш?
-Елисавета!
– Ти, момченце, какъв искаш да станеш?
– Полицай!
-Как, се казваш?
– Ми, незнам!

Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишния Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе: 
– Ама те са на обратно!… 
Поглежда и се вцепенява – наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава: 
– А това не са моите обувки!…
Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля и пита: 
– А къде са твоите? 
– Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади. 
Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
– А къде ти са ръкавичките? 
– Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките…

В детска градина:Който се е напишкал в ляво,който се е наакал в дясно.
Въздържали се?