Browsing Category

Депутати

Депутати

След безсънни нощи и купони

 

След безсънни нощи и купони,

тук сме да творим закони…

Взимаме си тлъстите заплати,

а народът беден нека пати…

Гласуваме каквото наредят

от посолството за кой ли път…

Толкова се ний стараем,

да си останем тук до пенсия мечтаем…

Защо ли пък народът ни твърди,

че хрантутници били сме ний?

Да знае,че безкрайно той греши,

сън не ни лови за неговите „бъднини“!

Депутати

Пастир

 

Пастир пасе животните когато изведнъж до него спира бляскава кола. Шофьорът – младеж, облечен в костюм на Армани и обувки Гучи, пита:

– Ако Ви кажа колко крави и телета има във Вашето стадо, ще ми дадете ли едно теле?

Пастира спокойно отговоря:

– Да, защо не?!

Юпито вади мини компютъра си Dell, включва го в мобилния си телефон и сърфира в Интернет до сайт на NASA и т. н. и т. н. След няколко минути се обръща към пастира:

Имате общо 1586 крави и телета.

– Добре, можете да вземете едно от моите телета! – казва пастирът..

След това юпито слага в багажника животното, което е избрал.

– Хей, ако Ви кажа в кой сектор работите, ще ми върнете ли телето?

Младежът се замисля за миг и казва :

– Да, защо не?!

– Вие сте министър от следващото правителство, завършил Харвард! – казва пастира.

– Уау! Точно така, но как познахте?

– Нямаше нужда да гадая. Пристигнахте тук, без никой да Ви кани, искате да получите пари за отговор, който вече знаех, на въпрос, който не съм Ви задал. Използвахте оборудване на стойност милиони, за да опитате да ми докажете, че сте по-умен от мен, а реално не знаете нищо за работниците и с какво се прехранват. Вие не знаете нищо за кравите – това което имате пред себе си, е стадо овце! А сега ми върнете кучето!

Депутати

Синът ни се оказа

 

— Гоше, Гошенце! Беда!!! Синът ни се оказа пе*ерас!
— Ванче, успокой се, на никого не казвай засега! Ще го възпитаме, ще го изучим, ще го направим депутат. Казвам ти, всичко ще си дойде на мястото.

Депутати

Навремето в наше село, дошъл един депутат

 

Навремето в наше село, дошъл един депутат. Прекарал той няколко дни, яли пили и след много обещания за пътища, водопроводи и хубав живот тръгнали да се сбогуват. Селяните решили да го дарят с нещо за спомен, но не можели да решат какво. Кмета казал: – Трябва да е нещо такова, че да го ползва всеки ден, и като го хване, да се сеща за нас. От тълпата се обадил бай Мехмед сюнетчията: – Ами дайте ми го да го обрежа.