Browsing Category

Демокрацията

Демокрацията

Най близката ни история, през погледа на бай Митьо – човека без късмет

 

Доди 09.09. 1944 г. и руснацити напълняа България с танкови. Викат Червената армия доди ! Аз гледам сичкити ублечени у зилено, що викат чи са червени, низнам. Оставаши ми идин месиц да са изволня от войниклък и тос месиц ми изяди главата. Да си иба късметю ! Ни мужах да сваря да са запиша антифашист. Кумшията са писа. С идна гудина и по гулям и са писа антифашист, чи и партизанин. Гай бил пък партизанин, ни знам. Пращаше ми цигари всеки месиц, гай бил у балкана партизанин, ни знам. То у Добружата балкан няма, ама са писа.Сига той ши устани у селу да гони момите, а аз утивам на фронта, да му защитавам кумунузъма. Пък кой туй кумунизъм ич ни знам, ама кат ни сварих да са запиша, сига стягам торбата за фронта. Да си иба късметю ! Уцилях и на Драва уцелях и са върнах у селу и бягам праву при кумшията,щот станал партиен секретар. Викам му – Комши ай сига ма пиши и мене антифашист, щото бая фашисти изтрепах на Драва. Той вика, ниможи, щот си бил у царската войска и си укупирал Македонията. Ква Македония, бре, викам аз, чи аз бях тиловак и ни знам нищу за Македонията. Ниможи, вика и са хили, ама нали си мой човек ща пиша в ОФЕТО. Кой туй ОФЕТО, аз ни знам, ама са писах, щото каза, че билу близу до антифашист. Да си иба късметю, се съм близу. Един месец бях близу да са пиша антифашис, сетне бях близу до фашистите на Драва и ги трепах да му защитавам комунизъма на комшията. Нищу, тьй и писано.Почнах да одя на събрания на ОФЕТО. Идин път, два пъти, три пъти и ни издържах. Викам, туй ОФЕ й гулямо ОФ ! Да ви сера на прустутиити! И верно, утидух да сера у Белене. Мама кът ма изпращаши ми речи.- Митьо, ни съ къхъри ! Кат додат амириканцити ши са пишиш политически и ши съ издигниш.Ама аз с тос късмет, ма затвориха при криминалнити, щото комшията дето й партиен, казал, чи съм уткраднал тухлити, за партийниу клуб. Верно чи му помагах, ама той ги кради и му направихми с тях нов нужник зад къщи и на мени една тухла ни дади, щот ма припуръчал за ОФЕТО.Пак уцилях и верно, додаха амириканцити, както речи мама, ама аз тоз късмет, пак ни съ уридих.Питам де да са пиша ? Казаха – ниможи, ти си криминален кунтингент. Кой туй кунтингент, низнам. Кумшията гледам гу, пак са писа. Тоз път димукрат. Кой пък туй ич низнам. И пак са издигна. Милиунерин стана, пиздесмен ли ко низнам.Де що ниви имаше ги зе пуд аренда. Аренда билу, да ти дава наем,чи ги зема. Дадух му и мойти, ама аренда нивидях. Минаха 5 гудини и кумшията са затри някъде. Изчезна, Нивите и те изчезнаха. Взе ги банката, щот ги заложил за милиони.Подир гудина ми прати снимка. Ни пиши дей щот гу дирят да сери у Софийскиу затвор. Димукратина му ниедин, пуши пури кат на Кастру и с две мандами, дъртият му пиргишин и пий нещу у чеша с чадърчи. Да си иба късметю, зарад идин месиц вуйниклък, сичкуту утиди на майната си. Ма те и руснаците гламави. Ни мужаха ли да додат през октомври? Да им сера на бързаниту. Дан мъ чуй някуй, щот ши сера у Сибир.

loading...
Демокрацията

Прибира се късно една зима вечер Асан

 

Прибира се късно една зима вечер Асан, обаче трезвен. Айшето го напада „Асан, афухолист, разби ми живота, изгори ми душата…“Асан я прекъсва- Трезвен сан, ма, Айше! – и и дъхва- Верно, бе Асан! Че каде бешИ? Що се връщаш толкоз късно?- На лексия бях- Какой туй Лексия, бе Асан? Да не е някой уруспия?- Не ба Айше. Сядаш в клуба и ти обясняват. За преустройството- Кой туй преустройство, ба Асане?- Ей ся шти обяснявам.Печката имала хубава жарава – таман и било време да и се сложат въглища. До нея две кофи – едната с въглища, другата празна. Хасан хванал пълната кофа, пресипал я със замах в празната и казал:- Ей туй начи Преустройството. Едната кофа пак пълна, другата пак празна, у печката не влиза нищо, ама са дига джангър и пепел.

Демокрацията

Как си представяхте демокрацията

 

Инспектор в училище. Задава въпрос на класа „Как си представяхте демокрацията?“Марийка:- Аз си я представях като един красив парк. Всички се разхождат под лъчите на слънцето и ядат сладолед.- Браво, Марийке! Друг?- Аз, госпожо! – викнал Иванчо.- Друг? – рекла учителката, знаейки си стоката.- Нека каже момчето! – намесил се инспекторът.- Аз си я представях, госпожо! – почнал Иванчо.- Като един голям, бял кораб.- Браво Иванчо! – обнадеждила се учителката.- Пори бурното море.- Браво Иванчо.- Вълните го люшкат, но той не спира.- Браво Иванчо!- На хората им е лошо, повръщат, ама не могат да слязат, госпожо…

loading...
loading...
Демокрацията

500г

 

500г. бяхме “Машаалла”, 20 г. “Зер гуд”, 45 г. “Очень хорошо” и сега 30 г. “Ок”, а кога ще станем „Добре” – не се знае!