Демокрацията

„Демокрацията“ ни е толкова уродлива, колкото и нейните създатели.

18 ГОДИШНА ИНТЕЛИГЕНТНА ДАМА СЕ ОПЛАКА, КОЛКО ЗЛЕ Е ЖИВЯЛА ПО ВРЕМЕТО НА БАЙ ТОШО…

– Какво е „Демокрация“?
– Можеш сам да си избереш робовладелеца.

Ако не беше 10-ти ноември 1989-та, днес щеше да ми излезе редът за „Лада“-та.

По време на на тоталитаризмът с*кс нямаше, но във всяка къща имаше по две, три, а някъде и по четири, пет деца.
Сега по време на демокрацията с*кс на всяка крачка, но в семействата има по едно, рядко две деца.
Извод – появата на децата не е свързана със с*кса. Да не би щъркелите…

Тия дето 89-та година пяха „45 години стигат“, сега се чудят как да свързват двата края с 200 лв. пенсия

“Вървяла лисицата през гората и видяла враната да лети на заден ход. Попитала я:
– Ти защо летиш на заден ход?
– Сега има демокрация. Както искам така ще летя.
Решила лисицата също да тръгне на заден ход. 
Не щеш ли зад един храст се показал мечока и я… изненадал.
Ядосала се тя и продължила пак на заден ход. Зад втори храст се показал вълка и също я… изненадал.
Зад трети храст изкочил заека. И той… Ядосала се лисицата и си казала:
”Само да ми падне враната ще й откъсна главата.” 
В същото време се появила враната и лисицата я попитала:
– Каква е тая демокрация ма лъжлива врано? И мечока, и вълка, и заека ме. . . изненадаха.
Враната й отвърнала :
– ДЕМОКРАЦИЯТА Е ЗА НАС, ДЕТО СМЕ НА ВИСОКО… ЗА ВАС ДОЛУ ОСТАВАТ… ИЗНЕНАДИТЕ“…

На един митинг всички викали:
– „Де-мо-кра-ци-я, де-мо-кра-ци-я…“
Само две глухи баби викали:
– „Мен-стру-а-ци-я, мен-стру-а-ци-я…“
На един от митингуващите му направило впечатление и попитал, защо така скандират и се опитал да ги поправи. А двете баби му отговорили:
– Демокрация, менструация все тая, важното е кръв да се лее.

Добре, че дойде демокрацията, та хората да разберат, що е то с*кс? Че по социализЪма беше дълг. Дълг към Родината и дълг към съседката.

Съживили Тодор Живков за 10-ти ноември. Казват му, че вече е 2005 година (16 години след 10.11.1989). Той пита:
– Кой е президент?
– Помниш ли го наш Гошко, ами той е.
Тодор Живков:
– Браво, справяме се значи! Ами кой е министър-председател?
– Помниш ли го малкия Сергейчо, той сега е министър-председател.
– Браво, справяме се много добре! А кой е кмет на София?
– Помниш ли твоя бодигард, Бойко?
Тодор Живков:
– Значи всичко си е както трябва!

ПО БАЙ ТОШОВО ВРЕМЕ СЛАБИТЕ УЧЕНИЦИ УЧЕХА ПРЕЗ ЛЯТОТО И ПОВТАРЯХА КЛАСОВЕ! СЕГА СРИЧАТ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНАТА ТРИБУНА!

Вчера сина ни, военен летец, се пенсионира, а ние с баща му…… още не сме!

Преди 10 ноември 1989 г, на българо-турската граница се срещнали два песа. Турският – проскубан и дръглив, а нашият охранен и ленив.
– На къде си тръгнал, приятелю? – попитал нашият.
– Към България! Тука вече не се живее! Никой не те храни, само ме подритват. По цял ден лая по този, лая по онзи.. Не е живот това! А ти накъде?
– Аз бях тръгнал към вас!
– За какво ти е? Я виж какъв си дебеличък и косъмът ти мазен! Какво толкова ти липсва?
– Абе, прав си. Всичко ми е наред. Ама ми се лае бе!

– Марче, какво работи твоята съседка?
– Не знам, но от нейния апартамент излизат непрекъснато различни мъже.
– Тя да не е прост*тутка?
– Нее, прост*тутки са тея дето разтуриха България. А момичето преживява както може.

Преди години лайка беше цвете, ставаше и прекрасен чай с нея. Демокрацията и това ни отне.