Действието се развива в Северна Гърция, по време на гладните 60 години на миналия век. На една местна мома (да не я наричаме красавица) ѝ писнало да кара на маслини и козе мляко и решила да емигрира в Америка.
Добре, ама – χωρίς χρήματα (хорис хримата) – пари няма (по гръцки) ! Затова тя отишла в кръчмата, където се събират моряците, огледала се и приближила най-куцото коте от тях. Младеж, който – видимо – единствената жена, която бил виждал, е била майка му. “Ще ти сбъдна всички с*ксуални желания – казала му тя – само да ме качиш на кораб до Америка и да ме храниш и поиш по пътя”. Момъкът не чакал дълго да го навиват. Казал ѝ, че още на другата сутрин тръгват с отлива и тя трябва да е преди изгрев на пристанището. Скрил я в една спасителна лодка, завил я с чергилото и корабът тръгнал. Десет дена я хранил с вафли и поил с портокалада, а пък тя му се отдавала по всички, известни от рисунките по старогръцките вази, начини. На единайсетия ден един страшен мустакат капитан отметнал чергилото на лодката и изкрещял:
– Ти какво правиш тук, ма ?!
– Каквото и да правя, платила съм си за Америка ! – нафукано рекла младата гъркиня – А и вече десет дни плаваме, няма как да ме върнете обратно…
– Ти хубаво си си платила – рекъл капитанът – ама това е фериботът за Тасос…
