Browsing Category

Готварство

Готварство

КАК СЕ ПРАВИ МЪЖКА БАНИЦА

КАК СЕ ПРАВИ МЪЖКА БАНИЦА!?
Жените хич не обичат да им се бъркаме в работите. С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница. Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе. Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкова лесно. Слизам до магазина. Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци. Качвам се. Забравил съм яйца. Пак долу. Взимам цигари, но на асансьора се сещам за яйцата. Връщам се. Вир вода отново съм вкъщи. Олиото е свършило. Яко псувам. Сещам се, че имам сланина – ето ти мазнина. Тавата е заета с пържоли и трябва да я измия. Упорито търкам с гъбката, но няма голям ефект, а и верото почва да ми свиди. Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е повръщал гъбена супа. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят. Взимам яйцата и в този момент се хлъзгам, хващам се за сушилника… много лошо решение… повличам го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло. С порязани пръст и чело почиствам. Слагам първия лист, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки парчето – бинт, йод (който разливам върху телефона си), превръзка с картоф (нали се слага за рани) и съм готов. Кокошите яйца съм опазил някак (за моите не е сигурно), почвам да ги чупя майсторски в един оцелял кастрон. Повечето съдържание излиза отстрани, но го събирам с шепи. Има черупки, но те са полезни против кръвно и слаб слух. Мачкам сиренето… не… ще ползвам миксера. Едната му бъркалка не се побира вътре. Какво пък… включвам… Господи… торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото 200 грамова бучка сирене, котката Ивелина ме гледа отстрани цялата оклепана, сякаш сега е излязла от утробата на майка си – казва едно тъжно „мауу”, оттегляйки се за миене. Разделям криво-ляво листите, изтърсвам останалата плънка, нареждам парченцата сланина и бой във фурната. Изпивам една бира на екс предоволен от себе си. Обръщам се – от печката излизат гъсти кълба черен дим, все едно съм запалил гума. Кулинарното ми произведение се запалило(бях му сложил малко уиски за вкус) и сега оживяло се мъчеше да бяга от горещината. Позатиснах го малко, но в крайна сметка го измъкнах. Изгорен на две места оглеждам черната си баница – прилича на капак от улична шахта. В тоя момент любимата се прибра. Точно както по филмите си изтърва торбите при гледката – рядка кочина, парчета въглени, разтвор от яйца, сплъстена котка и един мъж върнал се от битката за Сталинград.
От тогава мога да влизам в кухнята само, ако питам.

 
11 февруари 2019 от
Готварство

РИЦЕПТА

РИЦЕПТА – ЙЕГНЕШКУ ЗА ВЛИДЕНЬ – пу Аскьойски 1 бутчи или 5 джуланя. Бая пресен сугань с перки. Кълцън кът за фитки. 1 лъ’ица църен пуперь,1 капица парлив пуперь,Пулин чеша шарлань, уда на фкус, соль – ай тъй колкот за цвят. Къръщис’ъ са и са ръга ф хурната. Печеть докът е готоу. Ку искът’ вриз, сварьте си башка. Янищъ! Йежте го под хасмата на фералък.

 
11 февруари 2019 от
Готварство

ЗА ЛЮБОВТА И БОБА

ЗА ЛЮБОВТА И БОБА 
„Да сготвиш боб, Пено, не е като да си чешеш з..ника! Бобът е изкуство, а не можеш ли един боб да сготвиш, няма кой да те вземе…“
Така казваше едно време чичо Ваньо, докато избърсваше мустак с ръкава си, а леля Пенка ревеше скришом, защото никога не успяваше да направи боба като свекърва си. И ние с Буба ревяхме, защото не искахме да ядем боб, а ни плашеха, че ще ни го изсипят в гърба. Не ни пускаха да играем, докато не си изядем боба.
До последната лъжица.
Вероятно от тогава го недолюбвам и не проявявах желание да овладея изкуството на бобоготвенето.
Първото ми гадже ме заряза, когато с три години закъснение разбра, че не мога да готвя боб. Беше болезнено. Беше сълзливо. Прекарах три дни заровена в готварски книги и сополи, докато осъзная, че не мога да се справя. Успях да изкрънкам комши да сготви една тенджера боб… в името на любовта и разбирателството. И накрая, докато младежа омиташе боба каза : „Не е като на мама. Тя го прави на чорба, не на яхния. В глинено гърненце. „
В този момент осъзнах разрушителната сила на Мама и ме обзе желание да й (завра) прибера гърненцето в (гъ…) долапа. Това обаче, не промени факта, че не можех да готвя боб и той си тръгна. Няма боб – няма любов.
Болезнените спомени ме атакуваха, когато Владко се обади, че се е прибрал от Испания и много, ама много му се яде… Познайте какво! Мнеее, не мусака. Боб!
Човек, който осем месеца в годината си пече четирибуквието по разни плажове, смуче коктейли и разтрива мацки и бам! Прибира се в България да се напълни с боб.
Щото у Испания като нашия боб нЕма. И ме изнуди.
Пет години ми носел раницата до училище за единия боб. Като си дойде, та да му сготвя.
Въпреки, че знае, че членувам в кръжока „кунки в гъзунки“ настоява да му сготвя боб. Че и успява да ме навие накрая.
И така… извади си Блонди ръцете от онова ми ти място, запретна ръкави и…грабна телефона.
Като една модерна блондинка си заврях „свободните ръце“ (не онези горните) в ушите, а комши започна да провежда дистанционно обучение.
“ Значи…трябва ти тенджера под налягане, фасул, лук, домати, пипер, джоджен, сол и вода.“
Аха. Тичам до магазина да набавя всичко.
Обаждам се за следващите инструкции.
Комши казва, че тя накисва фасула, за да уври по-бързо. После в тенджерата под налягане за 10 минути. Отцеждаме. Слагаме нова вода. После запържваме лука и доматите, слагаме подправките, варим още 10 минути без капак и…Воала!
„Ще се справиш ли?“, пита малко плахо комши. “ Е, ще се справя разбира се! Аз блондинка ли съм или (лукова…) не съм?!“
Затварям телефона и започвам по план.
Накисвам боба. Забравих да питам колко се слага, та обърнах целия пакет, да не се окаже, че не стига. Двайсет минути наблюдавам процеса на киснене. На чорапите толкова им трябва долу-горе, значи и на боба са му достатъчни. Слагам в тенджерата под налягане и пълня вода мълко под ръба. След 10 минути, когато уж трябва да извадя боба, клапанът на тенджерата започна да подскача.
Звук като от сирени на 2-ри юни.
Предусещам, че след малко ще стържа скапания боб от тавана.
Не! Ще накарам Владо да го стърже!
Решавам, че боба е сварен и го понасям към мивката за голямото цедене.
За по-лесно отливам направо водата в мивката. Парата обаче ми запотява очилата, което води до смущения в картината, обръщане на тенджерата и мивка, пълна с боб.
Добре, че имам мрежичка на сифона, та възпрепятства отпътуването на ля фасоля по неведомите пътища канални.
Тука вече трябва да се намеси комши.
Звъня. „Събери фасула в гевгир, изплакни го и го сложи пак да се вари.“
„Ами ако нямам гевгир? В шепички може ли?“ „Може.“ – казва комши и се успокоявам, че се справям добре. Щото можеше и по-зле да е.
Можеше цайсите ми да паднат в тенджерата и да видиш тогава как гледам на боб.
Слагам за второ варене и зяпам как се джуркат бобчетата следващите 10 минути.
Пържа лука, доматите, слагам подправките.
Престрашавам се да опитам, ама само от чорбата, без зрънца.
Нещо му липсва на тоя боб. Обаче ме е срам пак да се обадя на комши.
„Бе аз що не взема да видя в нет-а“, казвам си и задавам „боб“ на Гугъл.
Той ме изстрелва директо във форума на БГ-мама.
Е, баш на място попаднах! БГ мамите знаят как се готви бобец.
Знаят поне 188 начина + тайните рецепти на свекървата.
Е, те тоя път ще го докарам! И на Владко ушите му ще плющят.
Чета, че едната слагала малко ракия, да омекнел хубаво (боба де). Ама не казва колко е това „малко“. Като знам на тати мярката, малко е около 150-200 мл.
Хаквам една чаша ракия в боба. Да омекне.
Другата слагала босилек 3-4 стръка. И снимка на босилека сложила. Решавам да не рискувам с треволяците пред блока (че съседите си разхождат кучетата там) и тичам до магазина. Хаквам и ригана вътре. После разбрах, че босилека е друго, но Владко треволяците не ги разбира.
Третата сгъстявала боба с брашно. Колко брашно?
Тия жени, да им се не види, мерилки нямат ли?
Отварям пакет брашно. За по-лесно решавам, че ще тръсна направо от пакета, пък то като се сгъсти ще се види.
Тръснах. Половината пакет.
Изплъзна ми се някак от ръката. Издигна се брашнен облак, чу се леко „пльос“ и пак зацапах остъклението. Мамка му и очила!
Освен боба, лука и подправките, на повърхността изплуваха и множество брашнени топчета. И голямата топка в средата.
Е, кво пък! Ще ги разбъркам с дървената лъжица и те ще се разбият.
Бърках. После взех тел за разбиване. Пак бърках. Нямат разбиване.
Грабнах миксера и…пляс в тенджерата. Разбиха се скапаните топчета.
Фасула малко подрънча, малко излетя като надигах миксера, но то без зян не може.
Обаче пък се сгъсти чорбата. Като за мекици се сгъсти.
Дървената лъжица залепна в средата и за момент помислих, че покрай вълнението и бегемамиците им съм метнала и Поксипол вътре.
Установих, че боба ми май не става за ядене.
Ама аз така не се предавам. Аз блондинка ли съм или (лукова…) не съм?!
Грабвам две кутии и се замъквам до ЖП стола. Там винаги има боб.
Прибирам се и точно успявам да изсипя боба в тенджерата, когато Влади и Пацо пристигат.
Опукаха половината и по едно време Владо изтърси :“ Много хубав боб, ама не е като на мама. Да видиш мама какъв го прави!“.
Прав беше чичо Ваньо навремето… „Да сготвиш боб, Пено, не е като да си чешеш з..ника! Бобът е изкуство, а не можеш ли един боб да сготвиш, няма кой да те вземе. „
Та така! Аз боб не мога да готвя.
Ще си търся мъж, който не яде боб. Или ако яде, поне да може да си го сготви сам.
Щото какво от това, че имам седем китеника, две тъкани пътеки и пълен кашон дантелени каренца чеиз, като един боб не мога да сготвя.
А той боба движи любовта. На мама боба“…

 
22 декември 2018 от
Готварство

Дядо, помниш ли как се прави странджанска луканка

Дядо, помниш ли как се прави странджанска луканка?
– Да!
– Как?
– Отиваш в КАУФЛАНД, вземаш 5 кила кайма с екзотичен вкус и недоказуема възраст на смляните животни, десетина супени лъжици испански червен пипер,една чаена лъжичка индийски чер пипер и гръцка сол на вкус.

 
10 декември 2018 от
Готварство

Защо всички „лесни“ рецепти започват с думите

Защо всички „лесни“ рецепти започват с думите:
„Вземете килограм свинско, авокадо, ташаци от костенурка, перо от задника на полярна сова, три очи от динозавър и киноа?“
Къде, мамицата ви, да търся свинско?

 
4 декември 2018 от
Готварство

За да посрещне най-близките си гости, Пена купила и една кутийка чер хайвер

За да посрещне най-близките си гости, Пена купила и една кутийка чер хайвер, ей така – за изненада. Обаче дошли двойно повече гости. Какво да прави – взела една шепа оловни сачми от патроните на мъжа си и ги смесила с хайвера. Гостите до сега не били яли чер хайвер, гълтали и благославяли. Късно през нощта една от гостенките звъни на друга:
– Нещо особено у вас?
– Пешо ходи до тоалетна и я направи на гевгир!
– Ааа, ти да видиш Кире – пръднА… и уби мама.

 
3 декември 2018 от