Готварство

Ако мъжете ви пият 2-3 ракии преди да преминат към основното ястие, не ми се правете на Готвачки!

– Келнер, защо в супата ми има пластмасова капачка?
– Това е супа „Морски дарове“, господине. Каквото ни дари морето това слагаме.

Вече е модерно, когато пъpжиш риба и кюфтета да не се къпеш,че и другите да усетят ароматът на Лукса!

Жена ми се разсърди, че не ѝ харесвам яденето. Но за да не ѝ противореча, си отрязах още едно парче супа…

И нека рецептите със свинска мас започнат СЕГА

Преди 100 години циганска баница е била храна за бедни ,а от вчера е вече деликатес

– Съкровище, защо вечерята има странен вкус, какво си сложила вътре?
– Олио!
– Какво олио, слънчогледово ли?
– Не слънцезащитно, против загаряне.

Варварските времена, когато колбасите се правеха от животни вече са минали!

КЮФТЕТА ПО СЕЛСКИ!
Каймата да е на стайна температура, не с кристали лед в нея или разтичаща се от жега.
После – лук. Нито на ситно като за бебешко или бабешко пюре, нито на едро. На средно! Толкова средно, че като ви удари зъба на люспичка да усетите, че е лук. Ако ви текнат сълзите – значи е трябвало да си поиграете с ножа още малко.
Яйце. Пардон – яйца! Ние на две и половина кила кайма слагаме три.
Хляб. Ако ще се гевезите с двеста грама кайма, то може просто да оберете трохите от вътрешността на тостера, но ако сте сериозни с количествата като нас – къмто половин самун. Ама не само мекото, ами и корите. Накиснат предварително и после изцеден зверската.
Чубрица.
Червен пипер.
Сол. И без хималайски глупости. Виждате какво става по Хималаите…
Магданоз. Магданозът не да се смахва от смилане и центрофугиране, а нарязан. С финес по възможност.
Малко праз. Бялото на един.
Две щедри лъжици кисело мляко, в което се слага сода бикарбонат, ама на върха на ножа. На самият му връх! И върхът да прозира под содата. Абе, малко – колкото млякото нежно да въздъхне, а не да шупне и да излезе нерегламентирано от кухнята в посока близкия парк, където бдителната ни власт ще го глоби заради липсата на маска и отрицателен PCR тест.
И вече се меси. След като капнете от месене оставяте каймата в хладилника. Поне за няколко часа. Три бири или три чаши вино по-късно – което настъпи първо, вадите амалгамизираните съставки, които вече в неделим кръговрат са се вкопчили една в друга, оформяте кюфтета, овалвате ги в глутен, изтупвате ги да не стане така да пържите основно брашно и БААААМ – в нагорещеното олио. Повтарям – нагорещено! И в него малко свинска мас. Лъжица-две. С мас стават да си еве мишка ушите!
Забравих черния пипер. Сложете! Особено ако ме викнете за дегустация. Няма ли черен пипер – ставам и си тръгвам. В случай, че вече съм седнал. Ако не съм, а съм още в антрето и разбера, че в кюфтетата ви не присъства тази чародейна съставка, с която мога да си наръся и парчето торта „Сахер“, то ще ви оплюя обзавеждането, ще ви ритна кучето и ще напусна със скандал.
Добър апетит! Това е едно от нещата, които никога не са ми липсвали…

Днес пълних солницата
4 часа, тези дупки отгоре определено
трябва да ги правят по-големи.

– Мите , в кухнята , в кутията от захар , на която пише „Брашно“, има галета – подай ми я…

Купих си готварска книга ,,Циганска кухня“. Началото обаче ме смути: Откраднете средно голям тиган….

По аналогия с френското сирене и вино,оценката при дегустаторите, на една българска кисела зелка,би звучала примерно така:“Тази изключителна зелка, расла в най-рохкавите лехи на югозападното Кюстендилско поле,е съчетала богатия аромат на шопските култури с крехкостта на най-отбраните тракийски сортове.Ферментационният процес е изведен докрай, протекъл при условията на радомирска зима,благоприятно смекчена от локалните влияния на късноесенната батановска мъгла.Оттук и подчертаната, но ненатрапчива киселина, започваща с деликатни бодежи от върха на езика,преминаваща в тръпки през небцето и разливаща се към гърлото.Ароматът е изключителен, напомнящ букет от отлежал камамбер, с неочакван свеж нюанс на бамя.Сокът, ръчно претакан на равни интервали, е бистър и искрящ.Предизвиква приятен сърбеж в устната кухина, който издава изненадваща ментова прохлада.Листата са бели, с благороден восъчен оттенък. Нетрошливи, но не и жилави, идеални за сърми.При дегустация листната периферия издава допълнителен фин аромат с предчувствие за пушен бекон.Секрет на производителя е използването на дъбови качета от осолена сланина.Придружено с един отлежал „Бержерак“, това кисело зеле е идеалният компаньон за Вашите свински гърди.“ С две думи зелето втаса !

Казват, че човек пече средно 80 пъти кекс годишно. Натоварен декември ме чака…

А едно време какви жени имаше, какви сарми въртяха, а сега поканят те на вечеря, отиваш, а те на масата, само по чорапи, с едни такива изгарящи очи и ти говорят:- „Изяж ме!“Канибализъм, разбираш ли, някакъв…