Готварство

– Хубаво ли готвиш?
– Чак пушек се вдига!

– Ало , к’во праиш бе???
– Чукам…
– Ееее , гадост ! Защо тогава ми вдигна….?
– А , няма проблем , аз свършвам……!
– Е*и му майката , как може да си такъв идиот !
– Е какво толкова , ти не го ли правиш?
– Правя го , но не и докато говоря по телефона , малко уважение към девойката…… !
– Пич , всъщност е 120 кг. шопар !!!!
– Оооо Не , това е отвратително…..!
– Аз съм голям мъж , имам нужди !!!
– И ……на твоите нужди , не можа ли да отговори някоя девойка??? Не съм предполагал , че си такъв , а сме приятели от 10г. Айде , разбирам , нали гей с някое нежно момченце , нооооо 120к-мов шопар……
– Баце! ……. правя свински пържоли!

Аз може и да не съм прав, но свинската пача без киноа не я одобрявам!

Скъпи,помниш ли когато ти беше лошо,аз ти направих супа?
– Помня,че първо ми направи супа и после ми стана лошо…

Пръсна ме беконът от тигана и ме изгори!
Защо винаги ни нараняват тези, които най-много обичаме

Пазара за зеленчуци…
– Едно кило патладжани моля, и едно чушки, 4 тиквички, малко моркови и връзка магданоз, че сега, като се прибера, жената такава вкусна лятна манджа ще ми спретне, направо да си оближеш пръстите.
Човекът зад него:
– Господине, защо похабявате зеленчуците? Ние сме суровоядни и моята жена не готви зеленчуците, защото всички витамини и полезни вещества изчезват по време на готвенето.
Първият мъж се обръща ококорен и засича:
– Тя и моята е мързелива, ама твоята направо прекалява…

Понякога плача,
когато режа картофи…
Не искам лукът да си мисли, че е някакъв изрод.

Помощ!!! В запръжката на боба колко бакпулвер се слагаше??

Имам един въпрос:
-Кога се прави застройката на таратора, преди или след като заври?

Да падат дрехи и задръжки! Да си направим боб със пръжки!!!

Ако добавяте „Феери“ в храната си, то не само чиниите, но и тоалетната ще бъде идеално чиста

Почнеш ли да слагаш лук в салатата… значи връзката е стабилна!

Мъж изпълзява със сетни сили от спалнята:
– Ох, ако можеше тъй и да готвиш…

РЕЦЕПТА :-Бобът е изкуство,
И така… извади си Блонди ръцете от онова ми ти място, запретна ръкави и…грабна телефона.
Като една модерна блондинка си заврях „свободните ръце“ (не онези горните) в ушите, а комши започна да провежда дистанционно обучение.
“ Значи…трябва ти тенджера под налягане, фасул, лук, домати, пипер, джоджен, сол и вода.“
Аха. Тичам до магазина да набавя всичко.
Обаждам се за следващите инструкции.
Комши казва, че тя накисва фасула, за да уври по-бързо. После в тенджерата под налягане за 10 минути. Отцеждаме. Слагаме нова вода. После запържваме лука и доматите, слагаме подправките, варим още 10 минути без капак и…Воала!

„Ще се справиш ли?“, пита малко плахо комши. “ Е, ще се справя разбира се! Аз блондинка ли съм или (лукова…) не съм?!“
Затварям телефона и започвам по план.
Накисвам боба. Забравих да питам колко се слага, та обърнах целия пакет, да не се окаже, че не стига. Двайсет минути наблюдавам процеса на киснене. На чорапите толкова им трябва долу-горе, значи и на боба са му достатъчни. Слагам в тенджерата под налягане и пълня вода мълко под ръба. След 10 минути, когато уж трябва да извадя боба, клапанът на тенджерата започна да подскача.
Звук като от сирени на 2-ри юни.
Предусещам, че след малко ще стържа скапания боб от тавана.
Не!
Решавам, че боба е сварен и го понасям към мивката за голямото цедене.
За по-лесно отливам направо водата в мивката. Парата обаче ми запотява очилата, което води до смущения в картината, обръщане на тенджерата и мивка, пълна с боб.
Добре, че имам мрежичка на сифона, та възпрепятства отпътуването на ля фасоля по неведомите пътища канални.

Тука вече трябва да се намеси комши.
Звъня. „Събери фасула в гевгир, изплакни го и го сложи пак да се вари.“
„Ами ако нямам гевгир? В шепички може ли?“ „Може.“ – казва комши и се успокоявам, че се справям добре. Щото можеше и по-зле да е.
Можеше цайсите ми да паднат в тенджерата и да видиш тогава как гледам на боб.
Слагам за второ варене и зяпам как се джуркат бобчетата следващите 10 минути.
Пържа лука, доматите, слагам подправките.
Престрашавам се да опитам, ама само от чорбата, без зрънца.

Нещо му липсва на тоя боб. Обаче ме е срам пак да се обадя на комши.
„Бе аз що не взема да видя в нет-а“, казвам си и задавам „боб“ на Гугъл.
Той ме изстрелва директо във форума на БГ-мама.
Е, баш на място попаднах! БГ мамите знаят как се готви бобец.
Знаят поне 188 начина + тайните рецепти на свекървата.
Е, те тоя път ще го докарам!

Чета, че едната слагала малко ракия, да омекнел хубаво (боба де). Ама не казва колко е това „малко“. Като знам на тати мярката, малко е около 150-200 мл.
Хаквам една чаша ракия в боба. Да омекне.
Другата слагала босилек 3-4 стръка. И снимка на босилека сложила. Решавам да не рискувам с треволяците пред блока (че съседите си разхождат кучетата там) и тичам до магазина. Хаквам и ригана вътре. После разбрах, че босилека е друго.
Третата сгъстявала боба с брашно. Колко брашно?
Тия жени, да им се не види, мерилки нямат ли?
Отварям пакет брашно. За по-лесно решавам, че ще тръсна направо от пакета, пък то като се сгъсти ще се види.
Тръснах. Половината пакет.
Изплъзна ми се някак от ръката. Издигна се брашнен облак, чу се леко „пльос“ и пак зацапах остъклението. Мамка му и очила!
Освен боба, лука и подправките, на повърхността изплуваха и множество брашнени топчета. И голямата топка в средата.

Е, кво пък! Ще ги разбъркам с дървената лъжица и те ще се разбият.
Бърках. После взех тел за разбиване. Пак бърках. Нямат разбиване.
Грабнах миксера и…пляс в тенджерата. Разбиха се скапаните топчета.
Фасула малко подрънча, малко излетя като надигах миксера, но то без зян не може.
Обаче пък се сгъсти чорбата. Като за мекици се сгъсти.
Дървената лъжица залепна в средата и за момент помислих, че покрай вълнението и бегемамиците им съм метнала и Поксипол вътре.
Установих, че боба ми май не става за ядене.
Ама аз така не се предавам.
Грабвам две кутии и се замъквам до ЖП стола. Там винаги има боб.

-Какво означава „не обича“? Два пъти с тигана по муцуната и ще има „Ишфиняфай, шкъпа, шбъркаф!“