Browsing Category

Войници

Войници

Американски шпионин минал през България

Американски шпионин минал през България.
След това докладва на ЦРУ:
– Нови сведения за БНА… 
Имат граничари – смели! 
Матроси – мощни! 
Десантчици – обучени! 
Но имат един специален батальон – Трудоваци – Зверове!
Дори оръжие не им дават…

 
Войници

КАЗАРМА

КАЗАРМА
Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период…много са загрижени Smile Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя… от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. „Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане“.
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един „малък“ крос… 20 км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобед лежах като заклан на леглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле… горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300 мил. „вода“. Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското отделение… Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особено навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня… да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голямата баня – дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните…то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв… какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя… влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събух кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята Sad
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал… Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо… никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен… Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия… малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално… не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката… добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден… вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци… мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е „щаба“ ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна… погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват – свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират… явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме… някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Б@си никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: …….
ден 39: …….
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.
To be continued…
ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха… б@си гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода… горката сигурно не и е понесло от гледка на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската… язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани – абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките… българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи…

 
Войници

Млад селски левент заминава в казармата

Млад селски левент заминава в казармата. Годеницата му увиснала на врата, прегръдки, целувки, два реда сълзи, ред сополи…
Гледат отстрани бабичките и обсъждат:
– Гицке… Дали ваш’та Марийка ш’ го дочака, кък мислиш?
– Ам, ба… Тя от работа не го дочакваше всеки път…

 
Войници

Отива младеж на военна комисия

Отива младеж на военна комисия. За беда в комисията – военна лекарка. Влиза, съблича се и започва процедурата по надупването и огледа. Лекарката нарежда на медицинската сестра, напращяла 22-годишна блондинка: 
– Сестра, проверете тестисите на младежа. Сестрата го опипва по топките и естествено новобранецът го надървя яко. 
– Сестра, студена мокра кърпа, за да овладеем положението… Сестрата мята студена мокра кърпа на онази работа на момчето и той се успокоява… Лекарката обаче пак настоява: 
– Сестра, проверете тестисите на донаборника. Сестрата го сграбчва за топките и на оня пак му се надървя яко: 
– Сестра, студена мокра кърпа! 
Айде пак същата история. И така 6 пъти… На седмия момчето не издържало и изкрещяло: 
– Абе, аз на военна комисия ли съм или ще си сушите прането тука, бе?

 
Войници

Войник пише на родителите си

Войник пише на родителите си:
– Скъпи родители! В свиреп бой загубих крака си. Сега лежа в болницата без стотинка. Моля помогнете ми – пратете пари!
Баща му отговаря:
– Синко! Тъй като това е четвъртият крак, който губиш, научи се да се придвижваш на колкото крака са ти останали.

 
Войници

Старшината заподозрял че жена му му кръшка с неговите подчинени и сложил бръснарски ножчета между краката ѝ

Старшината заподозрял че жена му му кръшка с неговите подчинени и сложил бръснарски ножчета между краката ѝ. На следващият ден строява ротата. Всички с нарязани ч*енове, без един.
-Браво редник, как се казвате?
-Афъфъфъ

 
Войници

Двама войници седят в окоп

Война. Двама войници седят в окоп. Единият от тях свива цигара, слага я в устата си и вдига глава така, че върхът на цигарата да се подаде над окопа. Чува се изстрел от вражески снайпер и куршумът запалва върха на цигарата. Войникът сяда на земята, доволно всмуква от цигарата, изпуска кръгчета дим и казва:
– Тоя снайперист е голяма работа, да знаеш! Направо ми икономисва кибрита.
– Ама това не е ли опасно? – пита седящият до него боец.
– Не е, бре. Аз като пуша, не гълтам дима…

 
Войници

Казарма

Казарма. Командирът на батальонна забелязал, че всеки ден някой войник чезне в близката горичка. Строява батальонна и пита:
– Стоянов, къде ходиш по време на служба?
– При Марийка! – отвръща редникът.
– Ами ти, Петров?
– При Марийка.
– Иванов?
– При Марийка.
Командирът се ядосал и викнал:
– Който ходи при Марийка, пет крачки пред строя!
Целият батальон излиза пред строя. Само един войник остава сам.
– А ти… къде ходиш? – викнал командирът.
– Аз съм Марийка.

 
Войници

Френски войник си спомня за войната в Алжир

Френски войник си спомня за войната в Алжир:
– Пустиня, слънце! Беше страхотна жега! А жажда… Можеш да умреш от жажда: нито коняк, нито ракия, нито уиски, нито дори вино, нищичко!
– Е, поне вода нямахте ли?
– Абе кой ти може да мисли за къпане в такава жажда!

 
Войници

Рано сутринта се звъни по

Рано сутринта се звъни по телефона в психиатрията:
– Моля Ви, помогнете! При нас тук има един, дето всяка сутрин надува една тръба точно в 5:00 часа! Ще се побъркаме вече!
– Кажете адреса! Ще дойдем да го вземем.
– Добре. Пишете: военно поделение номер 11220.

 
Войници

Една прос*итутка родила и естествено

Една прос*итутка родила и естествено не знаела от кого е детето и го кръстила Кой Ме Е Еб@л. Пораснало момчето, отишло в казарма и на първия ден на проверката командирa почва:
– Иванов?
– Аз!
–Петров?
– Аз!
Накрая стигнал и до въпросното момче и казал:
– Момчето с мръсното име!
Никой не отговаря.
– Момчето с мръсното име!
Пак никой.
– Кой ме е еб@л?
– Аз

 
Войници

Войник излиза в отпуск, среща

Войник излиза в отпуск, среща се с гаджето си, бързо отиват в дома й и се мятат в леглото. Свършват работата, лежат по гръб и пушат.
Девойката с наслаждение в гласа пита:
– Гоше, ти да не си беше сложил от ония презервативи, с шиповете, бе?
– Не съм, ма. Просто мазоли…

 
Войници

Новините от последния час. Учените

Новините от последния час. Учените от Пентагона са изобретили ново химическо оръжие. Кодовото название на оръжието е "Виагра-газ". Ефектът от новото оръжие е следният: След разпръскване от самолет над бойното поле, вражеските войници не могат да се придвижват пълзешком.