Влак

Днес БДЖ ви пожелава, Честита нова година !

Минава влак, вътре са двама машиниста, единия машинист гледа през прозореца и казва:

– Василе, ще напусна работа и ще почна работа в пътни строежи.

– Сериозно ли?

– Да! Погледни ги само! Винаги когато минаваме покрай тях пушат и нищо друго не правят. Работата на мечтите ми.

Напуснал работата си и почнал работа в пътни строежи. Дали му една лопата с която да меси цимент. Минава час, два, три, четири… На петия час не издържа:

– Слушай, бигадире, няма ли да пушим?

– Когато минава влака, всички ще пушим.

Жена пътува във влака. Вижда кондуктор (който е блондин) и го пита:
-Извинете, влакът се движи на време ,нали?
А кондуктора:
-Не госпожо, движи се на ток.$

Влак. Във всяко купе влиза кондукторката и пита вежливо:
– Има ли тук чужденци?
Навсякъде и отговарят, че няма. Тя излиза в коридора и извиква:
– Пешо, изключвай климатика, тук всички са наши!

Иван и Никола имали изпит за термодинамиката на въздушните потоци. Пръв влезнал Иван. Професорът го питал:

– Пътувате с влака и ви става топло. Какво ще направите?
– Ами ще отворя прозореца.
– Отлично! Прозорецът е с площ 1.5 кв.м. а купето с площ 9 кв. м. и височина 2.50. Вътре е 32 градуса, а навън 18. Вятърът духа със скорост 8 м/с, а влакът се движи с 80 км/ч. За колко време ще се охлади купето до 24 градуса?

Нашият се мъчил, мъчил, получил си двойката, а навън го чака Никола. Иван му казал каквото и да го питат – да не казва, че отваря прозореца.

Влиза след това Никола.

– Колега, пътувате с влака и ви става топло. Какво ще направите?
– Ще си съблека якето.
– Пак ви е топло, друго какво ще направите?
– Ще си съблека и блузата.
– Колега, много е горещо, какво друго можете да направите?
– Ми и панталона ще си събуя.
– Колега, страшна жега е, а срещу вас седи един огромен негър и се почесва по чатала – какво ще направите, и гащите ли ще си събуете?
– Господин професор, ако ще цялото купе да ме еве, но прозореца не отварям!

Пътувам за морето с нощния влак, в кушет вагона. Сам съм в купето. Сам… та чак тъпо сам. Излязох в коридора да се поразсея и… На съседния прозорец – кацнало едно… врабче! Гледа ме упорито-закачливо. Едно такова, хубавичко… Отворих пред мен, пак поглеждам, пак ме гледа. И вее коси на вятъра. – Не ти се спи, а? – подхвърля ми тя. – Да поиграем на „ку-ку“?! Ако не те е страх, де. Мен малко ми трябва, ама така, отдалече, да не уплаша врабчето: – А как се играе? – Лесно! Да влезем в купето, ще ти покажа! – и ми намигна. Е, това намигване ми подпали сърмите. Но се държа на положение. – Дадено! – рекох й. Влязохме. Тя пази дистанция. Да видим докога… – Първо – казва – ти си затвори очите, и ще ги отвориш, щом кажа „Ку-куу!“! Затворих ги, след малко чух:“Ку-куу!“ и… очите ми изскокнаха! Тя бе напълно гола! О, небеса! По-гола няма накъде. А аз я зяпам като… Като диабетик вафла я зяпам. Шоколадова. И все така ми се усмихва… – А сегааа аз затварям очи – пое пак тя инициативата – и като кажеш:“Ку-куу!“, ще ги отворя! Минута още се трещих, докато думите й отново ме дръннат в китарата, и за пет секунди се бях съблякъл. – Ку-кууу! – Ооо, чудесно! – каза тя – Твой ред е. Затвори очи, ще те приближааа, но не ги отваряй, докато не кажа: „Ку-кууу!“! Затворих ги… Влакът потропва. А чайникът кипна! Фантазии се запрескачаха. Присвих устни в очакване… Нищо! Не каза ли „Ку-куу!“? Ослушвам се – пак нищо! – Хеей, каза ли: „Ку-куу!“? Отговори ми влакът! Облеших очи – никой!!! Ни момиче, нито дрехи, ни панталон, ни портфейл… Ни-кой! И в коридора. Мамммм… Е, поне чаршаф има. Ових се, слязох на гарата, а там на перона – още двама по чаршафи! Единият ми вика: – Как е, колега? И ти ли игра на „Ку-кууу!“…

Влака от Враца за София.
Кондуктор:
– Господине, качили сте се на бръзио влак, а билетът ви е за обикновен, пътнически… Ша требва да доплатите…
– Я не брЪзам, нАмали, баце!

Нали знаете онзи момент, в който си седиш в купето, а на съседния коловоз влакът потегля – в първия момент не разбираш ти ли се движиш, или другият. И с полудяването е така…

Във вагон ресторант:
-Абе, келнер чакам една бира вече 200 километра …

Във влак в едно купе пътуват майка с дъщеря и старшина с войник. По едно време влакът навлиза в тунел… и се чува едно силно и звучно ПЛЯЯЯССС. Излиза влака от тунела… а старшината се държи за бузата и си мисли:
– Това войниче се закача със щерката, а тя мен по погрешка ме шамароса в тъмното…
Дъщерята си мисли:
– Мама уж стара, ама я закача тоя старшина… и си получи заслуженото…
Майката си мисли:
– Ха, войничето закача щерката, а тя по погрешка заби шамар на старшината…
Войничето си мисли:
– Ееех, кога ли ще дойде още едно тунелче… та да му ръгнем още един шамар на тоя фатмак…

Ето от къде дошли имената на Мездра и Курило :

Във влака от София за Враца, една жарка хубавица обяснява на всеослушание:
– Каквото и да ми говорите, мен няма кой да ме задоволи! Ня-ма!!!
Едно по-скромно момче, попитало дали може той да опита. Хората изпразнили купето, онези от вътре дръпнали пердетата и се отдали на страсти. Час и нещо по късно, пердетата се отмятат със замах, излиза от вътре мадамата здраво зачервена, подпряла се на перилата и вика:
– Ееей, тоа ме здра!!!
Та, от тогава градчето на тази гара се казва -„Мездра“.
А момчето пък, било от едно софийско село, което го прекръстили на -„Курило“ …

Вземете си презе*ватив с логото на БДЖ-така ще свършвате с 40 мин.закъснение!

Нали знаете онзи момент, в който си седиш в купето, а на съседния коловоз влакът потегля – в първия момент не разбираш ти ли се движиш, или другият. И с полудяването е така…

Пътник във влака:- Кондуктор, а може ли да се пуши?
– Не!
– А тогава тези фасове по пода откъде са?
– От тези, които не задават въпроси.

Който смята, че България е малка, да пътува от София до Варна с влак.