Банки

Обадих се в банката и им предложих да им дам кредит при техните условия.Обидиха се

В банката:
– Бих искала да отворя обща сметка!
– С кого?
– Ами, все ми е едно… вижте там някой, който има много пари!

Кредит – това е като да се н@сереш в гащите през зимата. Отначало ти е топло…

-Добър ден,обаждаме се от банката,ползвате ли някоя наша услуга?-Ми…да,когато мина покрай банката,се оглеждам в прозорците!

– Господине, не може да влезете в банката гол!
– Аз само да си платя ипотеката.

От банката ми звънят и викат искате ли един кредит, вие сте лоялен клиент, викам госпожо, 
ЗА КАКВО СА МИ ВСИЧКИТЕ ТЕЗИИИ ПАРИИИИ ЩОМ ПРИЯТЕЛИ НЯМАМЕ ВЕЧЕЕЕЕ.

Откак задлъжнях на банката, спя като бебе. Един час спя, един час плача.

Като бях малка, мечтаех за „шапка-невидимка“, та да влезна в мъжката баня… Сега ми трябва за банката!

В управлението на голяма банка постъпил сигнал, че в един от клоновете й работите вървят на зле. Операции почти не се извършват, активността е близка до нулата. Тръгнал ревизор да провери ситуацията. Появява се ревизорът в това отделение в разгара на работния ден. Влиза вътре – няма никой. От съседния кабинет на директора се чуват силни викове:
– Но спокойно можеше да играе купа.
– Но нали ако играеше няма да му остане метър… 
Поглежда ревизора в кабинета и онемява. Директора на отделението с трима дилъра играят карти. Хмм, казва си ревизора, сега ще ги прецакам. Връща се в операционната зала и натиска копчето за тревога. Започва да вие сирената. Ревизорът отпуска копчето и сирената спира да вие, от кабинета се чува:
– Трябваше да теглиш първо трефите.
– А сега кой раздава? 
Ревизорът отново натиска копчето. И отново вие сирената.
– А сега защо подигра купа?
– Нямам нито една пика.
Не,побеснява ревизора, сега вече няма да спра. И натиска продължително копчето. В тоя момент от входната врата влиза сервитьорът от кръчмата отсреща и носи 4 бири:
-Чувам, чувам… и ги нося вече.

Когато ви е скучно, отидете в най-близката до вас банка и изкрещете:
– НИКОЙ ДА НЕ МЪРДА!
И точно преди да извадят пистолети, добавете:
– Падна ми контактната леща!

Колко ви трябват? Пита банкерът.
– 100 000 лева , казва клиентът.
– Касиер, дайте му 100 000 лева, разпорежда се банкерът.
– Къде да се разпиша? Паспорт да дам?
– Няма нужда, спокойно,ние ви познаваме!
– Не разбрах?! Няма нужда от подпис, от паспорт?
– Да, няма нужда.
– Как така няма нужда?! Ами ако не ги дам? Не ги върна?
– Как така няма да ги дадете?! Как няма да ги върнете?! Ами, ще ви е срам тогава…
-Какво… Срам ще ме е?! Пред кого?
– Пред Господа-Бога.
– Кога ще ме е срам пред него?
– Ами когато се явите пред него. Тогава ще ви е срам.
– Пфф…“да се явя“. А кога ще се явя, може да се явя горе след 50 години?
– На 10-то число не връщате парите, на 11-то се явявате!

В банката:
– Бих искала да отворя обща сметка!
– С кого?
– Амиии, все ми е едно, вижте там някой, който има много пари.

Обир на банка. В суматохата на един от грабителите му пада маската. Той пита касиера:
– Видя ли ми лицето?
– Да.
Изстрел и касиера се възнася. Обирджията се обръща към заложниците и пита:
– Някой от вас да ме видя?
Глас някъде отзад:
– Тъщата, ама тя сега си е вкъщи…

Мисля, че банките трябва да започнат да изпращат на хората с кредити ободряващи sms-и…
– „Ти ще успееш!“ „Дръж се!“ „Ние вярваме в теб!“