Балдъза

Митре бил женен от година, а вече взел да се оглежда у балдъзката. Много му се искало, ама го било страх, че ще се разчуе. Накрая измислил начин. Натоварил каруцата с чували с жито – ще ходи в съседното село на мелница. Изкарал каруцата извън село, па пеша се върнал, покатерил се на покрива и завикал в комина:
– Уууу… я съм вампирот! Сите, че ви изтръшкам, ако Митре не оноди балдъзката! Уууу… Сите, че ви изморим, че ви затрием! Да знаете… Уууу… Митре да оноди балдъзката!
Слезнал от къщата и отишъл с каруцата на мелница. След два дни се връща, а в къщата – всички умълчани!
– Кво ви става бре хора?
– Мани, мани! Не е за казване!
– Нищо бе, речете!
– Ти като замина и дойде вампирот и вика, че ни затрие всички, ако ти не онодиш балдъзката…
– Сакън бе хора, как можете от мен такова да сакате!
– Е ти ни беше последна надежда. – рекла бабата. – Явно, сите че мреме…
– Ба що не размишлиш, чедо, – рекла тъщата – е не чак наистина да я онодиш, барем малкочко, е те тоник!.
– Ааа.., тая нема да стане – скокнала балдъзката. – Или като кака – или никак!!

– Вярно ли е, че си се развел с жена си, а после си се оженил за балдъзата?!
– Вярно е.
– Защо бе човече?!
– Свикнах с тъщата.

Балдъзата подучила жена ми сутрин да ме буди със свирка и тая моята щеше да ми спука тъпанчетата одеве! Ама, яка майна отнесе !

Не оставяй необгрижени балдъзата, шуронайката и жената на ближния си, когато той е в командировка! И те душа носят под блузките !

Получавам ерекция на невероятни места…
Днес – в задника на балдъзата…

Една двойка решила да се жени и момичето завело приятеля си да се запознае със семейството й. Хапнали, пийнали, и по едно време младежът се изправил и казал: „Искам, преди да се оженим, да знаете някои неща за мен. Аз, казал, обичам честичко да си пийвам, абе направо се напивам“. Тъщата, като чула това, казала „Ама..“, но той я прекъснал: „Няма ама, да се знае. Освен това, като се напия, ме избива и на бой, абе направо се бия“. Тъстът, като чул това, понечил да се обади: „Ама..“ „Няма ама – прекъснал го кандидат-зетя – да се знае“. Най-накрая, след всичко, ми се приебава. Но не всеки път от жената, а от време на време и от балдъзата…“ Годеницата му като чула, казала: „Ама..как..“ А балдъзата я срязала: „Няма ама, отсега да се знае“

Е*и на ред, е*и безчет. Е*и балдъзи – белогъзи. Е*и всеки, който се нагъзи! Е*и и тоя, дето чете, за да не може той да те е*е!

Митре бил женен от година, а вече взел да се оглежда у балдъзката. Много му се искало, ама го било страх, че ще се разчуе. Накрая измислил начин. Натоварил каруцата с чували с жито – ще ходи в съседното село на мелница. Изкарал каруцата извън село, па пеша се върнал, покатерил се на покрива и завикал в комина:
– Уууу… я съм вампирот! Сите, че ви изтръшкам, ако Митре не оноди балдъзката! Уууу… Сите, че ви изморим, че ви затрием! Да знаете… Уууу… Митре да оноди балдъзката!
Слезнал от къщата и отишъл с каруцата на мелница. След два дни се връща, а в къщата – всички умълчани!
– Кво ви става бре хора?
– Мани, мани! Не е за казване!
– Нищо бе, речете!
– Ти като замина и дойде вампирот и вика, че ни затрие всички, ако ти не онодиш балдъзката…
– Сакън бе хора, как можете от мен такова да сакате!
– Е ти ни беше последна надежда. – рекла бабата. – Явно, сите че мреме…
– Ба що не размишлиш, чедо, – рекла тъщата – е не чак наистина да я онодиш, барем малкочко, е те тоник!.
– Ааа.., тая нема да стане – скокнала балдъзката. – Или като кака – или никак!!

Бракоразводно дело. Съдията пита Манго защо се развежда.
– Ами господин съдия, Айшето няма пу*ка.
Съдията шашнат пита Айшето вярно ли е.
– Господин съдия – прибира се Манго пиян, вдигне един крак на мене, един на балдъзата…

Зетя кара балдъзата с каручката към града. Минават покрай гората и тя почва да кърши пръсти.
Той:
– Оти се кахъриш?
Тя:
– Страх ме е, че ще ме опънеш тука у гората…
Той:
– П-р-р-р-р! Стооой! Леле! Я бех забравил…

Мъж печели сериозна сума от ТОТО. Решил да се позабавлява, като посети дом за удоволствия. Влиза и мадам го посреща с внимание и му предлага албума за си избера дама.
– А, няма да гледам нищо. Пета стая!
Влиза – вътре балдъзата му. По-млада, отдавна и има мерак…
Като го видяла балдъзата започнала да се вайка.
– Оле бате! Оле бате:
– Споко батьовото. Пазарна икономика. Ти предлагаш, аз плащам.
Тя продължавала да вика – оле бате.
Свършили, а тя все оле бате.
– Е! Стига де. Защо още викаш?
– Добре, че не си влязъл в шеста стая.
– и защо?
– Оти кака е там.

Между приятели:
– Как различаваш жена си и балдъзата? Нали са близначки…
– Балдъзата винаги носи червени бикини.

– Жоре, и какво направи сега? Разведе се с жена ти и се ожени за балдъзата!?
– Много се привързах към тъщата…

В кръчмата, Нане се напива с бургазлия и варненец. Бургазлията казва:
– Това е готино кръчме, ама в Бургас имаме кръчма, където като си поръчаш 2 ракии, после ти дават една без пари.
Варненецът не остава по-назад:
– Във Варна е по-добре, там плащаш 1 – една безплатно, плащаш 2 – две безплатно.
Нане ги слуша и казва:
– Съседът Вуте отвори кръчма, в другия край на селото. Он ти плаща първата ракия, после плаща втората, после и третата… па после те води в задната част на кръчмата и там те уреди с безплатен с*кс.
Бургазлията:
– Ти сериозно ли, бе? И това ти се случи на теб?
Нане:
– Не… на балдъзата.

Балдъзата е като резервната гума на колата – трябва винаги да ти е под ръка и готова за смяна!