Browsing Category

Бай Иван

Бай Иван

Кацнали извънземните до паметника на Бузлуджа

 

Кацнали извънземните до паметника на Бузлуджа, да разгледат отблизо каменната чиния на Земляните. След като се нагледали, понечили да си тръгнат, но чинията не ще да пали.

– Ха така – рекли си те на техния си извънземен език – ами ся?! Тряа да намерим някой майстор да я опрай начаса!

Започнали те телепатично да питат спящите майстори в съня им, дали пък няма да се намери специалист по такваз ми ти машинария?! Така се докопали до бай ми ти Иван Майстора.

Събудил се той в 6 ч да си пие кафето, понеже нещо му бръмнало в главата, че веднага трябва да се изкачи на Бузлуджата, щото видиш ли, някаква си бракма закъсала там. Взел си той куфарчето с инструментите и отишъл. Поогледал той чинията, свързал две жици накъсо и хоп – чинията запалила.

– Ашколусун! – рекли му извънземните на майстора – ха сега кажи колко струва удоволствието, ма имай предвид, че ние пари нямаме, в замяна можем да решим обаче всеки твой човешки проблем, ти само кажи къф е!

– Ам’чи аз проблеми нямам – рекъл им той, ама да знаете как целият ни вход в блока е изпищял от мишки и плъхове – всичко ядат наред гадините, даже някои мои кабели са изгризали в работилницата ми, дето е в избата!

– Имаме грижата – рекли му те и му дали едно мъничко мишленце в зелено бурканче- Пусни го в избата рекли му, доволен ше останеш!

Тъй и направил. На другата заран що да види – коридорите в избата му пълни с плъхове и мишки с прегризани гърла. А от мишленцето – ни следа.

Година по-късно кацнали извънземните до паметника на Бузлуджа с нови туристи, зер каменна чиния няма другаде из цялата Галактика!

Обаче аналогично – машината пак не ще да запали. Викат те Иванът и той отново я отремонтира за около 3 минути, 1 секунда и 28 стотни.

– Машалла, майсторе! – извикали вкупом те. Кажи сега какъв проблем днес те е налегнал, зер знайш как се отплащаме ние!

– Абе да ви се намира някое ей такова мъничко кандидат- депутатче? – почесал се той…

Бай Иван

В селско училище постъпва млада даскалица, хубава, наконтена, с капела

 

В селско училище постъпва млада даскалица, хубава, наконтена, с капела. Видял я бай Иван, засукал мустака, купил един плик с бонбони раздал ги на децата и им казал:

– Като ме видите да минавам покрай училището ще викате „Бай Иван с двата, бай Иван с двата“. На другия ден минава покрай даскалото и децата като го видели закрещяли:

– Бай Иван с двата, бай Иван с двата – и така няколко дни подред. Чула ги даскалицата, станало и любопитно, и един ден спряла бай Иван и го пита:

Бай Иване защо децата ти викат така? Бай Иван:

– А не ги слушай, дечурлишки работи. Даскалицата:

– Кажи де кажи, знаеш че съм нова тук и не познавам още хората!

-Е добре, викат ми така защото имам един по-голям и по-корав за селянки и един по-малък и по-нежен за гражданки. Даскалицата:

– Ааа бай Иване, ти не ме гледай, че съм капелата, то и аз съм от селата!

Бай Иван

Залежал се бай Иван на смъртно легло

 

Залежал се бай Иван на смъртно легло. Душа бере човекът, а до него жена му нарежда:– Иване, Иване, на кого ме оставяш?… Какво ще правя без тебе и най-вече без твоя голям х*й…? Дай, тъй и тъй си отиваш, да ми го оставиш него поне, да ми напомня за тебе!И к’во да прай нещастникът, съгласил се, отрязала му го Пена и го сложила на рафтчето в секцията в един буркан със спирт да не се развали нещо…Отишъл бай Иван в рая и к’во да види там? Всичко живо, куцо и сакато се е*е… А той, горкият, без х*й! Карал така един – два месеца, ама то издържа ли се…? И един ден, като минавал покрай него Свети Петър, бай Иван го спрял и го заговорил, обяснявайки проблема си. Светията го изслушал внимателно и му рекъл:– Ма, ти защо не си ми казал досега? Ми, няма никакъв проблем! Що не кажеш на жена ти да ти го прати! Ние тука с дядо Гуспа ще ти го зашием!– Ми, как да ѝ кажа? – притеснил се Иван.- Тук GSM-ми няма!– Ще уредя шефа да те прати в командировка на Земята – отвърнал му светията – и там ще ѝ се явиш на Пена и ще ѝ кажеш как да ти го прати!Речено – сторено! Върнал се Иван на земята и се явил на Пена. Тя, естествено, си изкарала акъла, но бай Иван я успокоил:– Пено, не се страхувай! Не идвам за тебе! Идвам да ти кажа да ми пратиш ония х*й, ‘дето ми го отряза, баш преди да умра, ‘щото много ми трябва горе!– Ми, как да ти го пратя, бре, Иване? За там пощата колети не взима!– Няма да ти трябва колет, ма! – троснато ѝ обяснил бай Иван – Свети Петър ми каза, че утре щял да умира, оня стария твой тъпкач – Пешо. Тая нощ, като дойде да те чука, наври му го в г*за, той ще ми го донесе още утре

Бай Иван

В някакво село идва бирник да събира от селяните годишния данък

 

В някакво село идва бирник да събира от селяните годишния данък. По едно време се задава бай Петко – крупен длъжник – и води стадо агнета. Бирника го вижда и се провиква:
– Еее, бай Петко, браво бе! Ей, казах му на тоя човек да докара десет агнета и ей-на, докара ги. Браво! Я сега да ги преброим. Едно, две, три, четири, пет, (браво, бай Петко), шест, седем, осем, девет, де… де… Чакай, май ги объркахме нещо…
Започва да брои пак:
– 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, девет! Бай Петко, сбъркал си. Докарал си девет.
Бай Петко:
– Е, девет де, девет.
БИРНИК:
– Е да, ама те не трябва да са девет, трябва да са десет.
Бай Петко:
– Е, десет де, десет.
БИРНИК:
– Да, ама те не са десет, те са девет!
Бай Петко: – Е девет де, девет.
БИРНИК:
– Кво девет, като те не трябва да са девет! Трябва да са десет!
Бай Петко: – Е, десет де, десет…
Бирникът се ядосва:
– Ти слушаш ли ме какво ти казвам бе, човек? Ти имаш данък за годината, разбра ли? Десет агнета данък! А ти си докарал девет!
Бай Петко: – Е, девет…
БИРНИК:
– Е какво девет, та девет, бе… те трябва да са десет!!!
Бай Петко:
– Десет де , десет.
БИРНИК (вече извън нерви):
– Ааа, с теб човек не може да се разбере бе! Чакай, сега ще ти го обясня другояче. Я елате тук девет човека!
Събират се девет човека. Бирникът им казва:
– Я сега всеки от вас деветимата да хване по едно агне!
Деветимата си хващат по едно агне. Бирникът се обръща към бай Петко и пита:
– Гледай сега, бай Петко, за какво става дума! Тези девет човека си хванаха по едно агне. А за мен НЯМА АГНЕ! Питам: Защо за мен няма агне, бай Петко???
Бай Петко: – Еее, па ти мене за к..а ли ме държа, кога си ги хващаха хората бе?…

Бай Иван

Легнал бай Иван на смъртно легло

 

Легнал бай Иван на смъртно легло. Душа бере човекът, а до него жена му плаче и нарежда:
– Иванееее… Иванеее… на кого ме оставяш! Какво ще правя без тебе и най вече без твоя голям-голям х*й! Дай, тъй и тъй си отиваш, да ми го оставиш него поне, да ми напомня за тебе!
И к’во да прай нещастникът, съгласил се, отрязала му го Пена и го сложила на рафтчето в секцията в един буркан със спирт да не се развали нещо. Отишъл бай Иван в рая и к’во да види там, всичко живо, куцо и сакато се е*е. А той, горкият без х*й! Карал така един два месеца, ама то издържа ли се така…
Ta един ден, като минавал покрай него Свети Петър, го спрял и го заговорил, обяснявайки проблема си. Светията го изслушал внимателно и му рекъл:
– Ма, ти защо не си ми казал досега? Ми, няма никакъв проблем! ‘Що не кажеш на жена ти да ти го прати! Ние тука с дядо Гуспа ще ти го зашием!
– Ми, как да и кажа? – притеснил се Иван – Тук мобифони няма!
– Естествено! – отвърнал му светията, па рекъл:
– Ще уредя шефа да те прати в командировка на Земята и там да и се явиш на Пена, и ще и кажеш как да ти го прати!
Речено сторено! Върнал се Иван на земята и се явил на Пена. Тя, естествено си изкарала акъла, но бай Иван я успокоил:
– Пено, не се страхувай! Не идвам за тебе! Идвам да ти кажа да ми пратиш оня х*й, ‘дето ми го отряза, баш преди да умра, ‘щото много ми трябва горе!
– Ми, как да ти го пратя бре, Иване? За там пощата колети не взима!
– Няма да ти трябват колети, ма! – троснато ѝ обяснил бай Иван.
– Свети Петър ми каза, че утре щял да умира, оня стария твой тъпкач – Пешо. Тая нощ, като дойде да те ч*ка значиии… наври му го в г*за и той ще ми го донесе още утре…