Баби

У дома имаше един нормален човек – БАБА!
Готвеше, чистеше, помагаше на всеки… Вчера и купихме лаптоп. Загубихме и нея…

БАБА – Това е малко родител, малко учител, малко приятел и малко съучастник в престъпленията!

Телефонът звъни и бабата в къщата го вдига.- Г-жа Георгиева?- На телефона.- Госпожо, обаждам ви се от медицинската лаборатория. Когато личният ви лекар изпрати пробите на мъжа ви за изследване, в същия ден пристигнаха и други такива, на друг г-н Георгиев. Резултатите от изследванията и за двамата са лоши, но ние просто не сме наясно, кой точно от двамата има Спин и кой има Алцхаймер.- Това е ужасно! Не можете ли да направите нови изследвания?- За съжаление, те не са покрити от застраховката ви… и са скъпи.- И, какво по дяволите, мога аз данаправя? – пита бабата.- Ами, хората от застрахователната ви компания, посъветваха да заведете мъжа си за риба, някъде по-далеч и да го оставите там. Ако се прибере вкъщи… никакъв с*кс!!

– Бабо, какво е обществено мнение?
– Ами, това е мнението на тези, които никой не ги пита!

Една баба на улицата пита девойка къде е аптеката.-Е, отсреща пише „аптека“, не виждаш ли?-А, я на написано не вервам.-Защо?-`Щото на една ограда пишеше к…р, а като погледнах отзад, нищо нема.

Две баби се срещнали на пазара: – Ей, Марийке, какви времена настанаха, всеки ден чета за обири по къщите и като излизам, започнах да оставям радиото включено. – Тъй е, права си. – А ти взимаш ли някакви мерки? – Слагам една бележка на външната порта. – Добре де, какво пише на нея? – Петърчо, баба, змиите ти пак са излезли от аквариума и са плъзнали из къщата. Затуй не можах да ги нахраня.

– Бабо, защо всеки ден те докарват с полиция?
– Ходя на пазар и за да не плащам за автобус, казвам, че съм се загубила!

Имам съседка, бабка на 89. Купувам ѝ разни неща чат-пат. И вчера тя ми вика: – Какво ще правя сама, като умреш?

„УTOПИя!“Намръщено каза бабата…и подаде на внучето неутопената чиния…

Бабичка решила да изненада внука си и извикала двама клоуни за рождения му ден. Дошъл денят, всички стоят и чакат, а клоуните ги няма. По едно време на вратата се звъни. Отваря бабата, а на прага седят двама скитници.
– Стопанке, дай да свършим някаква работа. Дърва да нарежем, нещо друго… а бе за една бутилка ракия…
– Става! Трионът и брадвата са в бараката, дървата са отзад, действайте…
Продължават да чакат клоуните. По едно време бабата гледа през прозореца – единият скитник търчи из двора, надава някакви крясъци, пада и се въргаля по земята. Извикала втория и му казва:
– Дали вашият приятел ще се навие да се направи на клоун пред внука ми. Малко да го развесели, виждам, че го може…. ще му дам 50 лева…
– Ами, не знам… трябва да го питаме… Ей, Пешооооо, навитак ли си за 50 лева да ти отрежем още два пръста бе…

„Никой няма да се сети, че съм аз“ – каза си баба Марче и написа „х.й“ в асансьора.

Баба ми казваше:
– Не слагай сол в чужда манджа!
По простичко:
– Когато двама си мерят пишките, твоят задник няма място там!

Бабо, това не беше пудра захар. Дължиш ми 300 лева!

Баба ми викаше:
-Видиш ли АЛТАВ човек,помогни му.Сигуно ти е рода..!

Баба звъни на дядо:
– Виваком ще предаде за вашето обаждане…
– Добре, ама му кажи да купи и кисело мляко!