Авто

Ако видите алфа на пътя значи отива или се връща от сервиз. Ако видите алфа да минава покрай сервиз без да спира, значи са й отказали спирачките.

Добрият мотоциклетист е като женен мъж на плажа..
Главата напред – погледа на всички страни…

– Дядо, новата ми кола е с мощност двеста коня.
– Не са важни конете, а магарето зад волана.

Ако колата ви внезапно почне да трака, значи сте на „Тракия“.

Аз съм една

уважаваща себе си гримирана, фризирана, ерудирана, епилирана, еманципирана, дисциплинирана, мотивирана, организирана и още няколко неща дето завършват на ирана…аха (ама идеята ми не е да се фаля) Жена. Онзи ден си купих кола… реших, че съм голям ербаП и мога сама да се справя с годишния технически преглед (ГТП) на личното си вече моторно превозно средство. Веднъж даже смених сама гумата, та с един преглед ли нямаше се справя. Е, веднъж успях да сгъна бронята в един кол докато паркирам, ама… Човещинка. И понеже се чудех как да кажа на половинското си тяло за птп-то, минавайки през въпросното място небрежно му подхвърлих :”Ти, този кол виждаш ли го?”. Той: „Виждам го”. Моя мислост: „Е… Аз не го видях!”. Но да не се отплесвам в лирични отклонения.

Та мятам се значи аз в онзи светъл ден на каляската си и газ към мястото за ГТП- та. Съзирам паркинг, четири броя хАлета и мъже

наброяващи половината население на Салвадор подрязващи храсти и живи плетове наоколо. Едва се стърпях да не извикам „ Хуан, Пако, Хосе, грабвайте мачете и ножици… Да живее революцията!”. Паркирам „експертно” (като арабин в пустиня) и слизам от колата. Единият от мъжете излезе от кататоничния си ступор (явно от маневрите ми с паркирането) и се престраши да ме попита: „Колежкеееееее, Вие тука какво?!”. Аз: „Ами… За технически преглед.” „Второто хАле де. То си пише отгоре. ГТП.” Их беее. Верно пишело. Шми извади очите. Местя колата пред халето, а от кабинката вътре излиза някакъв и ми вика: „Колежкеее, Вие тука какво?” „За преглед на колата съм”. Той: „Голям талон, малък талон, гражданска отговорност, лична карта!”. „А?! Аааа големия талон. Не го нося, но ще отида да го взема. Не знаех, че и той трябва”. Отивам. Вземам талона. Връщам се. Паркирам пред хАлето отново. Слизам от колата и чувам: „ Колежкеее, вие тука какво?”. Тоя въпрос почва леко да ме нерви „Как какво? Дойдох да бера череши. За преглед на автомобила съм естествено”. „Ама аз съм преди Вас.” „Ок де. Сега ще преместя колата ”. 20 мин. пуших цигари и чаках. Дойде и моят ред. Вкарвам колата в халето. Гордо подавам всички необходими документи. Ще се „преглеждаме”. „Колежкеее- фарове. Къси. Дълги. За мъгла. Ляв мигач. Другото ляво. Десен мигач. Аварийни”. После се премести човека зад колата. „Колежкееее! (тоя, ако още един път ми каже колежкееее, такъв шут ще му забия, че ще се наложи да ми вадят крака с лебедка от задника му) Десен мигач. Ляв мигач. За мъгла. Включи задна. КазАх задна, не натискай спирачките!”. „Ама колата ми е автоматик, не мога да превключа без спирачка”. „Колежкеее, нали превключИ, спри да натискаш спирачките”. „Колегааа, не могааа, ще тръгне назад”. Почвам видимо да се пищисвам. „Дай ся колата малко по- напред. Тука се проверяват спирачките (добре, че ми казА иначе нямаше да се сетя) Не гаси двигателя и вземи та слЕзни“. Изпълнявам. Оня се завря в една стая с монитор и взе да пише нещо. А в това пусто хАле- студенооо. Замръзна ми междукрачието. Ей го. Иде. „Колежкеееее, ти на коя ос караш?” ?!?! Шах и мат с пешката. „Как на коя ос карам? Колата ми е автоматик. Не знам за каква ос ми говориш”. „Е да де. Как превключваш осите”. Ебасимамата. Кви оси, кви 5 лева. Викам му: „Ми ей тъй на ги превключвам „P” –паркинк, “N”- неутрална, “D”- директна, “R”- задна, а “2” и “L” са за…”. „Абе, не ми обяснявай. Не виждам сефте автоматик кола. Ок. Заеби. Как включваш 4х4?” Заебах. Временно. „Не знааам. Тая кола всичко сама си прави. Сама си включва каквото е необходимо. Не ме питайте повече. Нищо не разбирам” проплаках почти в истерия. „Ок де. Споко. БегАй тогава да платиш прегледа при приемчика”. „Приемчика?!?!”.Той: „Да бе. Четвъртото хале”. Влизам при приемчиа. Груба грешка. Вратата буквално изрязана в някаква алуминиева дограма на 20 см. от земята. Влязох де. По очи. С феноменален плонж. 20 сек. кома. Ставам. Главата ми е цяла, но съдържанието на дамската ми чанта е по целият под. Оня вътре ме гледа с един мултимедиен поглед кат ученик на Далай Лама. Заподозрях, че ме очаква „Колежкеее, вие тука какво?!” и измрънках: „Аз да си платя прегледа”. Платих. Дадоха ми касова бележка. Събрах си инвентара от пода, внимателно прескочих 20 сантиметровия праг и с бойна стъпка се насочих към „моето” хАле. Само дето не го уцелих и него. Влязох в съседното и вероятно щях да се метна в канала за ремонт на коли, ако не бях чула „Колежкеее…”. Точно в този момент и самата аз осъзнах, че съм на погрешното място и рязко смених посоката си на движение. Груба грешка. Челен удар в един мъж и 2 броя кафета. Мамка му. От къде се появи пък тоя?! Ебаси. Още 20 сек. кома. „Съжалявам. Обърках хАлетата. Извинете”. Цялата в кафе и нервна криза влизам в правилното, подавам касовата бележка през „гишето” и „преглеждащият” ме въпросира: „Колежкеее, фактура искаш ли?”. Аз: „Да, ако обичате”. „Ама ще требе да се върнеш при приемчика”. Аааа, опазил ме Господ. „Размислих. Не искам фактура. Нищо не искам. Само да си тръгна по- скоро. Може ли? Може ли? Може ли?”

След 1 цигара време колата ми беше готова. Хвърлих един кремъчен поглед на всичко около мен, потеглих с мръсна газ и се зарекох повече крака ми да не стъпва по такива места…

Как да бъдеш тъп:

1. Купуваш си кола с климатик.

2. Не го включваш, щото „много дига разхода, ши го еба“

3. Потиш се като магаре.

Ходя на автосалони с една единствена цел – да си избера колата която ще карам след 10-15 години.

Нови коли карат тези, които нямат пари да поддържат стара!

Късата пола е сигурен знак, че е време за смяна на зимните гуми.

Аз, долуподписаният (трите имена) на 12.7.2018 г. се движех с мотоциклет Honda 1000 по бул. Дондуков в посока от бул. Левски към Президентството. На пресечката с ул. Раковски черен Мерцедес G class с номер СА 999999 навлезе съвсем неочаквано и с висока скорост на червен светофар в кръстовището.Забелязах опасността , натиснах рязко спирачките, завих към десния тротоар и спрях. В процеса на изпълнение на тази маневра чух зад гърба си силен удар.Обърнах се и видях, че Мерцедесът е ударил автомобила зад мен, като буквално го е смачкал до неузнаваемост. На волана на ударения автомобил забелязах млада жена и веднага тръгнах към нея, за да видя има ли нужда от помощ. Наближавайки автомобила, забелязах, че на задната седалка има детско столче, в което плачеше детенце на около 3 години. Успях да отворя багажника на смачкания автомобил, откъдето извадих детето, а жената я издърпах през счупения прозорец. Заведох ги до тротоара, убедих се, че нямат сериозни травми, извадих от багажника на автомобила им триъгълник и с него обозначих катастрофата. Друг свидетел на катастрофата се обади на КАТ и Бърза помощ.След това със загриженост се приближих до Мерцедеса да видя дали и в него няма пострадали хора. Затъмненият в черно прозорец на колата се отвори и в колата видях две лица, които официалните власти в България наричат „роми”, но съм чувал в неформални разговори да ги наричат „цигани” и „мангали”, което намирам за грубо и неприемливо.С абсолютно дружелюбен тон попитах водача на Мерцедеса „СБЪРКАНИ ПЕДАЛИ ли са причината да минете на червено?”. В отговор на любезния ми и загрижен въпрос водачът на Мерцедеса ми нанесе силен удар в главата с дясната си ръка. Изпълнявайки разпоредбите на Закона за движение по пътищата бях с каска, която пое силата на удара. Именно с каската си обяснявам счупените 4 пръста на дясната му ръка, както и част от синините по колената. Веднага след първият удар, шофьорът изскочи от колата и бълвайки вулгарни изрази, които ме е срам да цитирам, ме удари и с лявата си ръка. Това според моите наблюдения беше и основната причина за тежкото счупване на лъчевата кост на дясната му ръка, както и огромния хематом на тила му. В това време пътникът до шофьора на Мерцедеса изскочи от колата, мина в гръб и ме удари по дясното рамо с метална щанга. Не желаех да изпадам в конфликт и с този пътник, затова внимателно го положих да легне на асфалта, където да изчака на спокойствие Бърза помощ, чиито звукови сигнали вече дочувах в далечината. Нямам наранявания от удара с металната щанга, защото мотоекипировката ми е оборудвана с предпазни кори, тип костенурка. Счупеният на три места нос на пътника, както и пукнатата му челюст мога да обясня с това, че еърбеците на Мерцедеса не се бяха отворили при удара с колата на жената и той е наранил главата си в таблото на автомобила.За скъсаното депутатско удостоверение не мога да дам никакви подробности, защото не са ми известни. Също така няма информация как парчета от Удостоверението са попаднали в устата и дебелото черво на шофьора на Мерцедеса.Подробности за събралите се на мястото на катастрофата 32-ма мотоциклетисти също не мога да дам, тъй като абсолютно не познавам тези хора и не знам нищо за техния мотоклуб, чието лого по неизвестни за мен причини го има и на якето ми, което жена ми купи в интернет от непознат търговец. За мое голямо съжаление няма как да съдействам на органите на КАТ, тъй като не разполагам и с информация кой счупи всички стъкла на Мерцедеса, разряза с нож гумите и кожения му салон и сплеска покрива му, превръщайки го в т.нар. „тотална щета”. Като човек и член на нашето общество осъждам строго и неизвестния извършител, който отвори предния капак на Мерцедеса и дълго блъска с металната щанга двигателя му.Вярността на написаното от мен могат да потвърдят свидетелите и участниците в катастрофата, като например младата жена, човекът, който звънна на Бърза помощ и КАТ, както и други.С уважение:Подпис

Най-новия хит в автомобилостроенето, каруца. Не ще ни ток,ни бензин, иска малко зоб и тръгва в галоп

-От къде мога да купя по-дълга пръчка за измерване на маслото в двигателя? Старата не стига до маслото

– Не е прилично да се казва чистачка, казва се хигиенистка.
– Добре. Дясната хигиенистка на колата ти не работи.

Напред-назад, напред-назад, малко наляво, малко надясно… Тя чувстваше потта по челото си, между гърдите си, по гърба си… Беше почти към края на силите си, а той в екстаз, с тънка усмивка, внимателно следеше всяко нейно движение. Напред-назад, напред-назад, отново и отново… Сърцето й щеше да се пръсне, лицето й беше червено, тя изстена. После почна да стене по-силно и по-силно. Накрая, изтощена до несвяст тя изкрещя:- Добре бе, кретен такъв! Не мога да паркирам успоредно! Паркирай ти като можеш!…