Август

64-ти август…Утрините осезаемо започнаха да захладняват…

Дори петък 13-ти не е толкова тъжна дата,колкото 31 -ви август.

Ееех,как бързо се изниза и това лято… Сякаш вчера беше Август…

Август свършва. Българите се прибират по държавите. Вече сме си само местни.

Минаха 8 месеца от новата година. Почвам да се съмнявам че, пожеланията за любов и торба с пари са били искрени.

Ето. И седя си аз в офиса, месец Август… обгърната от плаща на тишината и се чудя:
– Защо 20-те стотинки влизат в лявата ноздра, а в дясната не!?

Август, жега. Турист, колекционер на произведения на изкуството се шляе из Колхозния пазар във Варна. Купува си сладолед, влиза в една от сенчестите улички и забелязва пред магазин за евтини сувенири проскубано коте да лочи мляко от паничка, която е изключително ценна и скъпа антика. Придава си нехаен вид, влиза в магазина и подхвърля:
– Много хубаво коте! Ще ми го продадете ли за… например, 50 лева?
Продавача:
– Котката ли? Не може!
– Хайде, аз живея сам, а това коте ще ми бъде страхотен другар!
– 500 лева!
– Сериозно ли искате толкова пари? Наглост! Е, съгласен съм, котето ми допадна.
Колекционерът вади 500 лева и плаща.
– Ще взема и паничката, тя е стара и олющена, но котето е свикнало с нея?!
– В никакъв случай! Паничката ми е късмет! От началото на лятото съм продал 38 котки!

Август – купувах аспирин за сутрешният махмурлук. Септември – купувам аспирин за бурканите с печени чушки…