Тинейджър

Днес допуснах най-голямата грешка в живота си

 

„Днес допуснах най-голямата грешка в живота си!Обясних на тийнейджъра, че света не се върти около него и, че в този живот никой не му е длъжен с нищо.
Това, което последва, мога да го сравня единственно с апокалипсис. Първо млъкна, за да може да асимилира какво по-точно му обясних. После започна драмата. За да ми покаже колко е ядосан, блъсна всички врати вкъщи. По няколко пъти. Обясних му, че ако си счупи вратата, няма да я направим и никога вече няма да стои в затворена стая, ако ще и приятелка да си доведе. Мисли няколко секунди и ми заявява, че щял да избяга от вкъщи. Отговорих му, че е свободен да прави каквото иска. Само да се обажда, за да не го пусна за издирване. Вика добре, ама трябва да ми дадеш поне 500 лв., за да си наема квартира и да започна нов живот. Отговорих, че ще му дам, но до два месеца искам да ми ги върне. А пък и да не забравя, какви разходи ще има и ще трябва да работи. Мисли, мисли и вика „отказвам се“.
След малко ми заявява, че щял да се ожени. Викам „абе майко, златен си ми. Откога си мечтая, ако знаеш… Голяма сватба ще ти вдигна, ако не можеш да си намериш булка, даже ще ида на пазара в Сливен да ти купя. Обаче нали се сещаш, че вече няма да може да лентяйстваш? Деца ще гледаш, на работа ще ходиш, след работа ще се включваш в домашните задължения и т.н.“
Това последното май не трябваше да му го казвам, защото се отказа. Ей, какви планове си правих…Най-хубавата булка щях да му купя. По-здрава щях да я избера, че синковеца като се скатава, да може да му поизтупа праха.
После реши да се самоубива. Викам добре, ама всичките ти вещи отиват наследство за сестра ти. Малееее колко бързо се отказа, да знаете.
След това припадна. Викам си „абе сине майчин, ти къде беше, майката ти, като припадаше пред баба ти и дядо ти? Аз с какъв драматизам припадах, а пък ти каквото си дърво, като изгоряла талпа падна.“
Шибнах му два задвратника, събуди се набързо.
После започна да драматизира. Абе не знаех, че е учил за актьор, ама явно тайно ходи някъде на курсове.
Вика „вие ме делите от сестра ми“..
Тъй лиии? Запретнах ръкави, взех един лист и химикал и викам:
-Такааа, за Колеледа ти си поръча подарък за 500 лв., а Сестра ти за 50 лв. Както и да гледам, деление има, ама не си ти деленият. Веднага поправям тази несправедливост и Ви изравнявам парите за подаръци.
Мига, мига и вика „Аз ще се обадя на баба“
-Бабо, дъщеря ти ме тормози. Днес цял ден ми говори някакви глупости и от всичкото нагоре не наготви. Разбираш ли, че вече съм свалил два килограма?
Знае къде да удари, гадината.
Майка ми реши да се прави на супермен и да ми иска обяснения.
Млъкни, викам, защото сега ще му събера партакешите и ще ти го изпратя. Завинаги!Изведнъж рязко й се прииска да обсъдим времето. Не разбрах защо.
Едва дочаках да стане време за лягане, че от толкоз драми яко изпуших. Явно ще трябва още да си потренирам нервите. Заспах и сънувах най-прекрасния сън-синчето се ожени.“

Previous Post Next Post

Баце, прочети тия вицове