Чапай и Петка

Чапаев ще се жени, обаче не е поканил Петка

Чапаев ще се жени, обаче не е поканил Петка. Петка отива при него, плаче горко и пита:
– Що така бе, що без мене? Малко ли сме били заедно, малко ли сме бягали от белите, малко ли водка сме пили… А сега, без мене сватба вдигаш?
Чапаев обяснява:
– Слушай, Петка, всичко това е вярно, обаче ти като се напиеш, не знаеш какви ги вършиш. Аз ти знам номерата, ама булчето не ги знае. Не ща да ме излагаш!
– Честен кръст, ще пазя поведение! Ако се изложа, сложи ме в кацата с разсола, да изгния вътре.
На другата сутрин Петка се събужда с канско главоболие в кацата с разсола, Чапаев обикаля около него с пушка в ръце и каканиже:
– Че се напи – добре! Всички бяхме пияни, прощавам ти. Че замерваше гостите с кюфтенца – добре! Весело беше, прощавам ти. Че оправи булчето преди мене – добре! Приятели сме, не ти се сърдя…
Но това, че заля тъщата с мед, посипа я с перушина, завря ѝ метла в з@дника и рече: „На ти, Чапаев, тая жар-птица да ти пее цял живот!“, това няма да ти го простя!

 
Previous Post Next Post

Баце, прочети тия вицове