Град Враца. Събрание на етажната собственост на малка кооперация. Домоуправитело дръжи реч:
– Здравейте, арсъзе, таа вечер ше са сбираме на тъмница, оти касиеро а изпил парите за токо, ма за тава ше го биам утре и ше му стръсим дреите за блъй. Да видиме за тоа месец кой кво неа дал, да го фана да го стисна я един път за врато, да са усере и Те така. Апартамент 1?
– Тук (Пеко стар, но изряден врачанин).
– Пеко, ти още ли не си изпраил галошете, мумио дръта, па ти си дал сичко, маиняй са от тукее и не заемай место на пейкята на ора, дека требва да ги биам. Апартамент 2?
– Тук (Цанко средна възраст, неизряден).
– Цанко, давам ти два дена, а не си платил, увлазам със се касата у вазе, ем шта прибиа, ем ше зема парите, ем ше го тура на женкя ти между благите босчици, маиняй са от тука. Апартамент 3?
– Тук (Цецка млада, изрядна и много сгодна).
– Цецке, ти си дала сичко, сичко ше дадем да ми друго дадеш, маиняй са от тука, што ше си съдерем дреите и ше та улетим като гладен шипар връз мокър кашон. Апартамент 4?
– Тук (Венка средна възраст жена на домоуправитело).
– Венке, ниа туриле ли сме у касата, да ти го тура?
– Туриле сме, Кънчо!
– Айде бегай да ми туриш масата, да седна да са освина, оти ма измориа тиа управленске
казусе… събранието са закрива, само тури забележка у протоколо сички апартаменте да ми наточат по едно кило рикия такса управление…“
