Поезия

Стъпвам тихо като нилска треска в Азия

 

Стъпвам тихо като нилска треска в Азия.
Пържолата ти ли? – Мухата пак полази я.
За политиците, свинете – евтаназия.
Каква е тази селска рима – мразя я. 
Урагани, трусове и горски пожари.
Дали ще бъде пак студено през февруари?
Като гледам идва края на света.. 
Дано да не взема девствен да умра.
Знаеш ли какъв ми е тумора ?
Имам празна дупка в областта на хумора.
Знаеш ли къде да си насочиш омразата? 
В парламента с тръбен ключ – там е проказата.
Искам да видя няква автентичност.. 
Много яки путки неприлични до приличност.
Пари и власт да има за народа на мода.
Ако не мислиш така не си от мойта порода.
Но не щеме ний богатства не щеме и пари. 
Искаме да псуваме високите цени.
Дванадесет – годишна моя изгоро, 
по кутия на ден ли пушиш марлборо? 
И стига с тези песни за н@ркотици и трева.. 
Писна ми от вас бе, майка ви да еб@!
Пускам новините и министъра ми вика :
С дамата пика сме лика прилика.. 
Двама с нея возим се, а народа ни тика. 
С това приключва моя кратък стих. 
Ти кажи наздраве, аз ще кажа апчих.

Previous Post Next Post

Баце, прочети тия вицове