Пътувания

Стоя на аерогарата, ще посрещам жена си от Италия

Стоя на аерогарата, ще посрещам жена си от Италия. Обаче има голямо закъснение. От скука започвам да се разхождам и стигам до „Заминаващи“. Някакъв човек ме спира и моли за малко да съм му пазел куфара, докато той идел до тоалетната. Съгласявам се не съвсем охотно, но нали трябва да сме хора. Стоя и чакам, минават 15 минути и почва да ми писва. И отивам при един от гранична полиция и обяснявам ситуацията. Граничарят ме поканва в една стая за оформяне на протокола, взима ми име, лични данни… Стигаме до съдържание на куфара, отваряме и… вътре пълно с пачки. Почвам да се псувам!!! – как може да съм такъв идиот, тихичко да си бях излязъл, щях да си взема такси за 10 лв. за километър, че ако искам и до морето… Граничарите само се спогледаха и почнаха да тъпчат по джобовете си пачки, а на мен ми текат слюнките…
– К’ВО СТОИШ! Прибирай и ти!
Почвам моменталически и аз да прибирам пачки, взимам, пъхам, взимам, пъхам, свършват ми джобовете, почвам да пъхам в гащите си, пъхам като за световно…
Събуждам се – цялото одеяло съм си напъхал в гащите…

 
Previous Post Next Post

Баце, прочети тия вицове