Поезия

Сред локва кал и купчини

 

Сред локва кал и купчини л@йна
плицикаше се радостно Свиня.
Попр*дваше. Помръдваше с уши,
обвита в черен облак от мухи.
Мъчение за всеки нежен слух
бе нейното доволно : Грух ! Грух ! Грух !
Но ето, кацна Лебед снежно-бял,
от висините тази твар съзрял.
С погнуса каза : – Как не тее срам?!
Защо така в л@йна се валяш сам ?
Вдигни очи, виж чистото небе !
Не трепва ли в теб нещо, бе прасе ?
Свинята даже не благоволи
със отговор да го удостои.
Лениво мръдна предния си крак
и Лебеда опръска с г*внощак!
Нададе крясък той и излетя,
просмукан цял от свинската воня …
Поуката – Щом искаш чист да си
не се задявай със прасета ти !
Поука втора – Съдник не бъди –
това, което тебе те гнуси,
на друг пък много радост ще дари !
Живей живота свой и не пречи !!!

Previous Post Next Post

Баце, прочети тия вицове