Поезия

Смартфон за баба

 

Смартфон за баба

Внуците ми, милите, решиха
да ме чуват всеки ден
и за целта ми подариха
телефон модерен и на мен.
„Ето, бабо, говори свободно,
имаш план промоционален,
купихме ти го изгодно,
обхватът ти е национален.
Имаш памет дългосрочна,
камера да снимаш клип,
Джи Пи Ес с карта точна,
Андроит последен тип.
Имаш Интернет оптичен,
много музика, игри,
телефонът е отличен,
когато искаш, набери!“
„Да ви набера, ма как бе, мили,
като очилата са ми се счупили!?
И вместо внука, за късмет коварен,
звъна на номера противопожарен.
Обяснявам, че не виждам, че съм стара,
а те ми питат: „Къде, госпожо, е пожара!?“
Обяснявам, че търся номера на внука,
а те отговарят: „Пожарната е вече тука!“
И чувам сирените тревожно вият,
пожарникари по вратата с брадва бият.
Дорде входа им отключа,
те пускат водата от маркуча.
Пяна пени се в хола,
да спрат водата мола…
Ха, сега, къде да ида,
на помощ викам Андроида.
Набирам „Гражданска защита“,
но отсреща мъж ме нежно пита…
дали желая с*кс в различни пози…
Оле, Бог да ми помози!
От зор устата ми се пени,
предлагат с@до – м@зо сцени.
Пак набирам, но какво натискам,
някой пита н@ркотици ли ще искам:
– „Всичко да предложа мога,
имам чанта пълна с дрог@!“
– „Какъв си ти бе, сине клети!?“
– „Продавам дрог@, пистолети!“…
– „Тогава повече не ми споделяй,
ходи някъде и се застреляй!“
Хвърлям по стената, смартфона чупа,
един с шайба накрая ще си купа –
както някога, ще въртя, набирам,
безпогрешно всеки ще намирам.
Може смартфонът да е мода, култ,
но едва не ме докара до инсулт!

Автор: Петър Донкин

Previous Post Next Post

Баце, прочети тия вицове