Семейни

Прибира се жената цялата в сълзи

 

Прибира се жената цялата в сълзи:

– Знаеш ли!? Съседът в асансьора ме ущипа отзад и ми направи неприлично предложение!

Даже не си поех въздух да и обясня, че може само да се гордеем и двамата с нашите семейни ценности. Направо почнах да отвивам крака на табуретката, ‘щото Ванката си е доста корав.

Звъня отсреща. Отваря съседката и още от вратата:

– Столът ли се е счупил? Дай Иван ей-сегичка ще го оправи.

Ами аз по друг въпрос, ама с него…насаме…

– Ние нямаме тайни един от друг!

– Ама имате! Не стола, а жена ми щял да оправя!

Тя изтръгва крака на стола от ръката ми и изчезва! Ей така! ФУ! Нямам време и да се чудя защо личната гвардия на цар Соломон била само от амазонки. От кухнята се разнася основния ритъм БУМ, БУМ, ТРЯС, а около него се вие вокалът ОЛЕЕ!, АМА ЗАЩО!?, ОХ!, НЯМА ВЕЧЕ! АЙ!, СТИГА!.

Връща ми съседката щафетата с ОНЗИ поглед, аз се прибирам и докладвам самодоволно, че Ванката няма вече да и досажда. А тя ококорва очи и разправя:

– Какъв Ванката, бе! Киро от 7-ия етаж!

Почвам пак да развивам крака на стола.

Previous Post Next Post

Баце, прочети тия вицове