Северозапад

През 1998 година Панко Тепкалов са събуди с радосни чуства у душата и джигеро, оти биологичнио му часомник (да са не бръка с часовник, по-точно а) сигнализирваше осторожно, дека а време да муаане една сутрешна рикия

 

През 1998 година Панко Тепкалов са събуди с радосни чуства у душата и джигеро, оти биологичнио му часомник (да са не бръка с часовник, по-точно а) сигнализирваше осторожно, дека а време да муаане една сутрешна рикия. Надена си потнико, беше го подпрел на дуваро, връз него надена една ткана риза, она му беше подарък от баба му – Въца, после налундзи влъненио пуловер – класическа плетка „осморкя“ на маки му – Мица. Накрая си надена кръжавио дочен панталон, връза си цепката със сезал и рипна у влънените чарапи, они не беа прани от ка беа плетени и беа станале на чизми. Погледна си пръицата у едно огледало (ама кръжаво, та знаа ли са), не ареса си алибросо и пювна у шъпа, па заглади тиа неколко косъма, дека му са водеа прическя. Посленка доволно са оригна като централата у Фукушима, като тава причини неотрамватичен стрес у душевността на Сърбена Тепкалова (тава а баковица), она кротко са надигна от миндеро и хрисимо му порече:- Панкооо, нема да пръдиш и да са оригаш у собата, оти ше фана а са дигна, ше са засила и ше та муана един път у ребрата, а ти ше мъцнеш като овен у стръга (приспособление за доене) на кьорава доячка.Он са пресегна и закачливо ги щипна за гъзерете, ма стрина Сърбена беше подготвена за тоа слабоморален жест и мило го фана за екъта на ризата, па като му удари една глава, а он са повръна като шиле пролетняче от токов удар. Панко рече да избега от собата, ма беше моменталически заловен от баковица, она го фана за каишо на панталоня и го завръте неколко пъти у въздуа, джонгалете (краката) му са отлепиа от земъта и крачолете му зеа да са веат, он зе да виа като влък у био бостан (нема материал, баце) и коги стрина го пущи, бако полете право къде враата. Сърбена Тепкалова беше напрайла прецизно изчисление и бако са надена у касата като напратен овен у чужд вратник. Падна по гръб и зе да мъца като затъкнат карбуратор, у тоа момент стрина замааваше с фаражо къде пръицата му, та он са спаси у последнио мемент и са връголи (търколи) като сборянин от кофа с чрън отел (млого силно вино).Панко Тепкалов са излете на дворо и моментално улете у паник собата. Тава а магазата, дека име яденье и пиенье за две земестръсвания и три цунамита на михалоградскио язовир. Бако беше изобретил сложна индженерска инсаталацеа: на земъта дамаджана (триас кила), у огръьето (гърлото) загньетена какалашка, през какалашката минва медицинско мръкуче, а оно а закачено за един ръждов пирон на таваня, обрънато а наобратно и защипано с дръвена щипка от просторо на дворо.Бако маана щипкята и си пущи смукачо, а оно рикията са дръпна къде таа компресорна станцеа и са спущи у мешината му с родостно ромоленье, бако пущи маркучо и така айдушки са изреза, че две мишки фанаа страхова невроза, а един плъх – диабет (тип 1). Он така си обезвъздушаваше инсталацеата, оти оргънизъмо му беше свикнал да не моа работи на водна основа и без въздушно охлажданье.Панко Тепкалов полете къде нужнико като жетварска песен из широко поье, клекна с паркиращ замах на гъзо си, зае позицеа за ски скокове у Гармиш-Партенкирхен, коги гъзо му засвири като жетвърско бърдуче от южен ветър, у тоа момент са намеси петело Аржентин (бако млого обичаше футболо), но имаше една дупка на задните тарби на кенефо и петело погледна юбопитно, да види кой прай таа симфонеа.Аржентин съгледа две кромбалки (топчета) да му са мандахерцат пред погледо и с такъв кеф ги кювна, че бако подрипна като македонец от блъгарски пашепорт и си удари главъта у таваня. Три керемиди са слекоа и една без малко да премъне голешивата кокошкя Бразилка, юбимата на петело и на баковица. Панко изрева като византиец при Ахелой и са спущи на контраатака, отначало са спрепаше, ма посленка си дигна панталоня и успе да са сбръзи по Аржентин. Петело са улете у една купа лански кукуржяк, тама Панко го фана и му изви мераклийски врато, а Аржентин изкрека като пенсионер от януарска фактура (за ток), та стресира и кокошлеата и една напрай спонтанен аборт, снесе едно еце на цименто къде клозето и оно са разлупи, ма она фана та си го изкюца и те така те.Панко Тепкалов беше прогресивен гробар и млого обичаше да копа ендъци (идва от думата end) и секакви дупки и къртичини, тоа ден имаа работа с колегата – Солидар Семков. Беше са споминал Средко Бозаджийски и оно не беше от боза, дако тава му беше името, каат че погрешка надигнал вода и получил алергеа, ма моа и да не а верно, казва ли ти некой кво става у тоа живот. Солидар Семков беше млого сериозен пияница и пустиняк, що оно има и други видове (несериозни). Он не беше особено грамотен, ма знаеше, че у съботнио ден срещу Неделя Месопостна, са прай помен и са приготвя „коливо“ (варено, подсладено жито), леб и вино, па напоследък и дребни сладки от гастрономо, като тава са остава на гробовета на ората, да нги са намери. Затова он кротко беше приседнал до един гробец и леко прикръцваше червено вино с петифури (вид сладки), па текущо причадваше (пушеше) с един качак (home made).Панко Тепкалов крачеше из гробищата като комсомолец из опитно поле и си наглеждаше „разсадо“ – де нама некъде да а никнал, да а пропаднал неко ендък и други такиви работи и осторожности. По едно време съгледа дедо Тръпко Калабалъков, он беше клекнал до един гроб и ревеше колко моа, беа му пошле сополе и он ги бришеше с каскето.- Дедо, оти ревеш на тоа гроб? – културно го запита Панко.- Епа оплаквам баба ти Струна! – отвръна през слъзи дедото.- Оно тава не е нейнио гроб, яла ше та заведа! – предложи учтиво бако Пано.- Оф, я не видим ич и са чудим що толко ревем, па оно ми не а жал! – констатира старецо, па двамата заклефаа къде правилното место.Солидар Семков са беше пренесъл у свето на сънищата и сънуваше един романтичен микроязовир с рикия, коги текущ юнашки ритник го извади от тава му блажено състояние.- Солидаре, дигай са да копаме, да не дигна лопатата и да ти наместа плешките, нема никво време, човеко иде навам, ендък още нема…Двамата са разкопаа като багерчета с немско гориво и са дигна пръпор до небето, врътат ония ми ти лопате, не моа ги видиш и скоро оформиа ендък, ма да ти а кеф да умреш – млого прецизна изработкя.У тоа момент са зазаде процесеата, ма оно сериозна работа, напреде одеше попо – Христофор Бръчков, оно от един километър му личеше, дека а днешен, оти стъпваше у кутишки (вид пиянска походка – висока стъпка), по него одеа родата и двуйца носеа кръсто, посленка пъпреше едно ЮМЗ с ремарке (за кравешка тор, ма мито), а онътре две пейки с бабички-оплаквачки и ковчего с мрътвецо.“Среееееедко, Средееееко, стааааани тиииизе, да леееегнем язееее…““Млад си поаждаш, Срееееедко (86 годин), полвин буре ми остааваш…“Тава опеваа бабичките и ветъро носеше тия тъжни вопле, коги процесеата спре до местото на събитието. Попо зе да пеа и да нарежда, ама гръди (ръмжене) като прасе на топла запарка, сички магарици у землището са запреа и за заслушаа у тоа мелодичен напев. Христофор Бръчков и он са запре и само ветъро зе да виа у тоа тъжен момент, коги из ковчего са чу дрезгав глас:- Еееееее, замириса ми на отелово вино, чека да видим кво става! – мъртвецо са изпрай и зе да глеа като сак че го а ударил трифазнио – ооооо, па виа сте са сбрале тука за изпращате нкой, кой а умрел, я не съм чул…!?А она са разпищеа бабички-оплаквачки, сите сбраа границите, а една от тех проговори пущу (древен език), разбегаа са рода и комшии, та останаа само лични ора: Христофор Бръчков (попо), Панко Тепкалов (мастър гробар), Солидар Семков (асистент гробар) и Средко Бозаджийски (мъртвец).Сбраа шишета с вино от околните гробове, намериа и разни сладки и мезета, затвориа ковчего и наредиа сичко на капако, почна са едно яденье и пиенье, къде да ви не а у памет, привечер си оргинизираа състезание по бой с глави, къде попо стана абцуютен шампион, он имаше глава като шут овен (два пръста плътен череп).- Средко, ниа сме са подготвиле – гроб има, да та трепем ли с лопатата и да та опраам, ели ше си одиш при бабичката… – постави нещата на кантара бако Панко.- Ни ше ма трепеш, ни ше си ода… некой ше умира тааа вечер от пиенье, ако ще я да съм, а наздраве… – прозина са мрътвецо и са разклопаа с шишетата като кокошки на пресни яйца.Смъртта гледаше от една драка, беше са прикрила и дебнеше поредната жертва, ама дедо Средко беше получил водна алергия и беше изпаднал у безалкохолна кома, а миризмата на отелово вино, бръже му обръна парното на оргънизъмо, та му са разгромаа (шумна работа) сръдечните клапи и он са съживи. Черната фигура си сбра тъкъмете и са обръна да си оди, тигивана една лопата а срещна челно и на смъртта и изгромаа клефарете, бако Панко имаше железно правило – железна лопата за дебнещите у тъмницата.

Previous Post Next Post

Баце, прочети тия вицове


loading...