На разсъмване, на алеята в

На разсъмване, на алеята в парка, в една локва, лежи бяла роза и горко плаче, оплаква съдбата си:
– Ах, нещастна аз! Ах, горкана, аз! Вчера бях на гърдите на най-хубавата девойка на бала, а сега… ах, злочеста, аз!
До нея едно лайно я утешава:
– Ако говорим за вчера, мадмоазел, аз бях крем пудинг!…