Лов

Навремето,един партиен секретар тръгнал сам на лов за вълци

 

Навремето,един партиен секретар тръгнал сам на лов за вълци. Като отишъл в гората,вързал едно агне за някакъв вековен дъб. А самият той се снишил зад един голям пън и зачакал в засада. Сутринта минала…дошло пладне… настъпил следобеда…и вече почнало да се мръква. Не се появявал ни вълк,ни дявол! Високопоставеният другар решил вече да си ходи.Напуснал пусията приближил се до дървото и понечил да развърже агнето. После обаче му хрумнало първо да се изпикае. Подпрял си пушката на вековния дъб и се облекчил в избуялата трева. Когато се обърнал,загубил ума и дума от ужас. На няколко крачки от него стоял свиреп вълк с големината на магаре! От раззиналата се паст се показвали огромни остри зъби! Агнето заблеяло уплашено: ‘ Беее!“Партийният секретар погледнал угоднически звяра и казал мазно:- Няма “ Бее!“,няма “ Мее!“ Той,другарят вълк – знае кого да изяде!

Previous Post Next Post

Баце, прочети тия вицове


loading...