Северозапад

Лападуц Гърдев бил закичен с тава култово име по стечение на обстоятелства по изтичане на рикия у мешините на неговите роднине

 

Лападуц Гърдев бил закичен с тава култово име по стечение на обстоятелства по изтичане на рикия у мешините на неговите роднине, къде биле създале работна група по именуваньето на длъго чеканио наследник на Ленин и Кирка Гърдеви. Оно требвало да са угоди на сички, ма посленка са видело, че Дуци (така му викале по милости) не цепи басма на никой и родата му бая са опреле при опитете за неговото възпитаванье и текущо култивиранье. Събрале са баба Латинка и дедо Панко Бръстинкови (родителете на Кирка) и баба Дуца Гърдева (макята на Ленин), баща му Прокоп Гърдев не прокопсал млого, бил са отдал на пиенье и след упорита борба и съревнование кой-кого ше довръши, накрая пиеньето го довръшило него. Разпраат, че тама къде го положиле десет години не никнала никва трева, оно тоа спирт дорде изчемрее неа шега работа, та за тава отсъствал от тава култово събитие, ма строго гледал от един портрет на дуваро, като са бил снимал ка надига една тумбеста дамаджана с пресна рикия. Такива биле тогава времената и нравите, ма они у северозападо и сиги са си такива. Та Лападуц събрал части от имената на Латинка, Панко и Дуца и така са появил на хоризонто нашио лирически герой.Лападуц Гърдев не обичал млого училището, ни па у училище млого го обичале него, ма скоро сички забелезале, че он има търсения в областта на различни клонове на науката, само дека тия търсения се биле по орасле и неутъпкани пътища и пътечки. Та в един прекрасен летен ден он решил да напрай стабилна серия от научни експерименте и да отбележи текущите резултате в полза на знанието на бъдните поколенеа. Отпръвом зел, та сипал кукуруз на дъното на една голема зелена бака и после ги наплънил с кладенчова вода, тигива пущил сички кокошки на блицкриг и оно са случило нещо млого интересно от научна гледна точкя: кокошките са засилват да кюцат зръната, замаават изместо с глава, ма моментално си топват кювницата у водата и са задейства условнио рефлекс – дигат глава и почват да пиат вода. В резултат на тава кокошлеата изпиле четирес кила студена вода и са издуле като балонье, па са натръкаляле на слънце по цименто, а петело Жасмин само лъчкал безпомощно и му капало вода из човкята. По тава време са прибрала баба му (на нашио, не на петело) Дуца и го фанала поди мишка, па завратила ръкаве и му изпънала клепарете (клепнали уши) го начегарила по дупето, та он станал като кръстоскя червенодупа маймуна и Чебурашка. Вторио му опит бил за колективно съзнание и колективен рефлекс, та за тава внезапно изявил желание след обед да оди овчар, което изумило родата му и са наложило Ленин Гърдев да го проследи и да види на какво са длъжи таа промена у поведението на миничкио арсъзин. И видел нещо млого странно – Лападуц бил фанал един капак от казаня, къде баба му бръка сапуня и при извежданьето на овците извън селото, он провеждал експерименто на последната асфалтирана отсечкя. Нашио фръгал капако като фризби зади овците, а при падането и ударите у цименто, капако почвал да грома яко и минвайки откъде задните крака на овците, он предизвиквал „мексиканска вълна“ у техните стройни редици. Баща му искрено се учудил, даже направо са изумил от тия научни тежнения, ма тава му не попречило да откръши една суровица и да го наплатише три пъти гръбно и два пъти крачно, както и да го закооловрати оперативно за нравствен и морален затегач. Ама най-сериозни научни резултате са получиле, коги заклопил мачъко Пъструш поди една цинкова кофа и с помощта на клъцнико на баба си, зел да грома ритмично (през пет секунди) по дъното на кофата и мачъко получил невронни сигнале, така щото като Лападуц маанал кофата, а Пъструш зел да кима с глава на секи пет секунде, толкови биле интервалете на громанье връз кофата. Котарако бил любимец на неговата сестричкя – Хубавина Гърдева (викале и Хуба), она забелезала провежданьето на експерименто и моментално зела една прашкя от типа скобарка, прицелила са осторожно и една скоба светкавично са забила у пространството между интимната торбичката и дупето на нашио герой, он подрипнал като пияна бабичка на народна музика и изврещел като минико маче от тиган с напечено олио. Лападуц моментално ги подгонил и за отмъщение нги напълнил устата с тиня, зета от поди коритото, къде на обед овците пиат вода.С цел да избегне вторично отмъщение, он си фанал колелото и полетел да са вози из поье, набрал текущо скорост, ма са случил инцидент баш на мосто при барата, три оси му влезнале поди мишниците, оти тенискята му била широка, они го жъкнале по два пъти и он обръкал рефлексовете, загубил управление на КПС-то (крачно превозно средство) и поради тава, че са движил със скорост, несъобразена с пътните условия, он излетел от колелото и са буанал у барата, като си муанал главата право у едно умрело прасе, ма са муанал, та ча рекъл джвак и потънал до гръди. Изпрайл са като дежурен кантонер от седма бира и зел да пюва разни гадории, поизмил са кво моа и са отпрайл къде базов лагер № 1. Тава било тайно скривалище поди една връба и он там си дръжал цигари, кибрит, прашка и една оперативна въдица от крива върбовка, с плувка от гъше перо, фанато с две резанчета от коркова тапа.Изкопал неколко глиста от мократа земя до близкио геран, турил чръв на куката и фрълил на два метра навътре у барата и текущо зачадил с една двупосочна цигара. По едно време плувката била нападната от патоко Парашкев, он бил любимец на дедо Печо и баба Вуна Прекодолски, къде живеле до барата и за тава перанатио по цел ден порел водите на водоемо. Лападуц го зел на мушка с прашкята и го центрирал у междуочието, а патоко са разкрекал като индоевропеец с отказ за социална помощ, па топнал глава и зел да преритва с крака като задната перкя на „Титаник“. Патоко бил временно зашеметен и оцелел, ма получил ментални увреждания и зело да го апе кучето, всъщност он наистина почнал да апе кучето и да скача на бой на овеня Жеко. Дедо Печо проследил с интерес целата сцена и след малко фанал Дуци за врато и го начегарил без интерес и му загрел врато, като он замерисал на стопен бакелит. Лападуц са уморил от толко премеждия и рекъл да напрай и неко добро дело, пръво минал през градината на баба Перка Пиперкова и нги нагазил у чушките и смачкал неколко домата „Биволско сърце“. После са отпрайл къде градината на дедо Средин Ружев, он бил дошъл да коси, ма юснал една пьоска рикия и са тръколил като сръбски офицер на обедно учение, та Дуци са приближил и със се сила дръпнал един косъм от брадата му, старецо рипнал и мъцнал като гладен шипар от врело бръканье, ма кривако бил до десната му ръка и он със сичка сила изрезал Лападуц през ногите, та он са спрепнал и паднал у гераня за поливанье, къде бил оформен от четри задни гуми на трактор. Нашио си подал главата на повърхността и зеле да са гледат мръсно с една жаба, па по едно време жабата са засрамила, изкрекала, свила очи и са отпрайла по своите си жабешки дела. Лападуц са изденал като прътен конец от губерката на кьорава бабичка и пошел къде лозето на дедо Тричко Трънков (наричан Трънката), он бил закачил един транзистор на пръвио циментов колец, работел с мотиката по лозето и внимателно слушал реч на тема „Съревнованието по предаване на житото – част от обещанието, дадено пред другаря Вълко Червенков“.Наблизо бил завързан магароко Прогрес, чрън и млого породист екземпляр и кротко го придръвял на следобедното слънце. Лападуц му дал едно оргинално лукче и внимателно го отвръзал и прегнал у близката каручкя, па после го подкарал у мръсен галоп къде селото. Трънката го подгонил със сетни сили, а Дуци започнал да пее колкото му глас дръжи: „Кацнал бръмбър на трънка, па захванал да дрънка, дочула го мушица с примрела душица…“Лападуц Гърдев отново не съобразил скоростта с пътните условия и пръво са наденал челно с магароко у един запрел и бракуван „ЗиС“ (тава а дедото на „ЗиЛ“), посленка животното са доврандисало и полетело пак и със страшна сила са наденало у входа на кметството, пазачо бил осторожно заспал у тоа момент и в таа връзка фанал гръдна жаба от стресо. Понеже неговото стайче било и нещо като склад, а магарето заболо глава у едни папки и зело юбопитно да разглежда едно дело с надпис „Отчетно-изборни събрания 1946 година“.У тоа момент пристъпил кмето Рубин Кавдански и с целото си достолепие и административна тежест, фанал, та му извил врато на нашио убавец. После са качил у канцеларията и са обадил по шайбовеа телефон на бабата на Лападуц, а она съответно на родителете му, къде биле отишле на работа и не подозирале какви добрини връши технио догледник.Кмето фанал Лападуц за едно уше и така го дръжал, дока дойде делегацията.- Другари… – почнал кмето – по моему тоа комсомолец твърде редко еде бой и требва да са земат осторожни мерки, да са не стига до поведение, къде влаза у противоречие с принципете на социалистическата младеж.- Така а, другаро, така а! – притеснено отврънал Ленин Гърдев – малко го биаме, те днеска дали има три пъти да съм го чегарил, ма я ше зема мерки и ше са поправа, ма и он ше са поправи!Тръгнале си четиримата, а баба Дуца подала на Дуци да носи тоягата (печен ияк), та да моа после да носи и на бой от неа.

Previous Post Next Post

Баце, прочети тия вицове


loading...