Северозапад

И сега нов жанр АГРО ХОРЪР, стил: на Стивън Кинг му са троши „Москвич“-о у Косталево

 

И сега нов жанр АГРО ХОРЪР, стил: на Стивън Кинг му са троши „Москвич“-о у Косталево …“Врачаниън дейли нюз“: Троно на крало на хоръро са клати …“Стивън Кинг“: Тоа врачански пустиняк ма удари у земъта …ГОНО ВАЧОВ (REMASTERED EDITION)През летото на 1982 година в семейството на Дано Вачов (Дано Кръндея) са роди мъжка рожба като картинкя, излена телесно направо за пръви клас. Кръстиха момчето Гоно, на деда му Вихрогон. Гоно Вачов се роди маломерен, ма главъта му беше колко на петокласник тъпанар. За сметка на тава беше празна като попско буре по Коледа.Едвам не съсипа маки си с таа бъклица, завалишката орева амбулеатореата на селото при ражданьето му, уплаши сите бабичкоре посрещачки (они са и.д. и изпращачки).Майчиното млеко му са услади млого (като рикията, виното и мастичкята по-натам), гърдите на Вачовица увиснаа като торбички за леб, така ги беше осмукал нейнио догледник. Она успе да го отбие ча коги пойде на ясла, немаше начин, щеа да станат за кашмер пред ората. Там се прояви като ашлак и пустиняк, насираше са през секи триасе минути и правеше такиви симфонии с брецаньето си, дека лелките минаа на апчета за нерви и гръдна жаба. Коги дойде време за децката градина, они (лелките) го изпратиа като куманистически вожд на оня свет, с цвекье, млого цифки и фалшиви сълзи. Толко нги беше писнало от него.У децката градина постъпи с тегло като за казарма. Редовно сурвакаше другите дечица и нги изеждаше порциите. Измисли уникални детски игри: спрепанье на лелички, скубанье на даскалици, стуранье (изхождане) поди чръга (черга) у занималнята, пълненье с паста за зъби на носо на заспало другарче. И от там го изпратиа като куманистически вожд. Даже с още повече почести и му дадоа награда едно книжле, ама он нещо го пререза от едни джанерки (джанки) и книжлето отиде по направление.На 15.09.1989 година постъпи у Основното училище у родното му село. Сложиа го на един чин с Венко Мечов (Мечето). Скоро Гоно водеше Венко на една каишкя, секо междучасие му свиреше с една ръждова рамоника (хармоника), а горкото Мече танцуваше и ревеше с плъно гърло. Толко убаво беше го дресирал нашио пус пустиняк, запустен.Гоно Вачов се утвърди като млого добър и прилежен ученик, ползваше учебниците и тетрадките само при одене по голема нужда. Училището беше с външен нужник, коги го напънеше, нашио убавец караше Милко Шилето и Пенчо Доцов да му прават с откапляците си (ръцете) столче. Така го носеа до клозета, като скоро тава не беше ич толко лесно. У четвръто отделение Гоно Вачов вече обладаваше 88 оки нето тегло. Пред нужника двете момчета стоеа като гвардейци, четри годин с достойнство носеа таа чест.Мота се он неколко години предо казармата, като получи ценни указания по овцевъдство. Он млого обичаше животинките, млатеше ги често, като измисляше се нови и нови методи да ги тормози. Скоро сека дива или питомна гадинка се криеше у дън земя от него.На наборната комисия оцениа по достойнство неговете бойни качества и го изпратиа у КЕЧ-а, дека скоро са утвръди като предводител на елитна рота ромеи. Они го гледаа право у очите и изпълневаа сека негова прищевкя, даже да не уточневаме наплъно, оти а млого срамна работа.Казармата му мина неусетно, тама още повече пустиняса (подобри се, СЗ стандарт), като към безспорните му качества беа добавени бой с песници и пиенье на екс на връзано (за пари).При уволнението си вече моаше да изпиа едно кило топла мастика без мезе, а тава са явева връх у тоа занаят, къде моа да неа олимпийцки, ма а общоселски.В родното му село стана ясно, дека ще наследи семейнио бизнес, а именно чистеньето на нужници. Къде ньеговото развитие у нужнико-почистването он пристъпи след една доста неприятна случка. Старио нги клозет са състоеше от иякови (люлякови) тарби, та един път мининкото нги магаренце Събка ги изтръбуши и са гмурна надол с глава през прогнилио под и са муана у дзиркочо (гъста консистенция с неясeн химичен състав). Тигива са намеси съдбата у лицето на дрътио.- Рипай онътре! – изрева бащъ му като овен от магарешко трънье.- Ама я, я не знам къ …. – запелтечи Гоно.- Сиги ше видиш къ!Бащъ му фана едно въже от сеНзал, даде го на Гоно, после го дигна и го фръли у дупкята. Он са омаза до ушите, ма некак си успе да навре сеНзалу на примкя поди мешината на магаренцето. Оно завалишкото целото са беше окиснало у смръдевина.Дано Вачов пали тракторо и го издръпа, а баба Муца (маки му и баба на Гоно) зе една метла и маркуч и почна да го миа. Оно пойде вода насегде, а кокошките кюцат ли кюцат.За съжаление никой не обръна внимание на Гоно, без него си моаше, без магаренцето не моа. Он сам са почисти некак си, ама две недии (седмици) са минаа, дока са измериса.Тигива си зе една седмачкя (0,700 л) цекленкя (бутилка) мастичкя, седна и почна да мисли като пуяк у пръщина. Мисли, мисли като шиле у жега и измисли. Клозет като слънце, с циментов под, с ламба, с пьоча (циментак) и с шахта. Шахтата измисли така, дека да моа да има достъп на човек с ньеговите кила т.е. да моа са улата онътре и да чегръта смрадо.Построиа го (клозето) за две недии с дрътио. Стана млого арно, направо да та а грех да стуриш (стоварваш, изхождаш) у него.Мина са време, баба Муца оглуша наплъно, клозето са наплъни догоре с матрял. Странно нещо а времето, моа го мериш къ сакаш. Даже и с плън клозет и с глуа бабичка, мерни единици – да ти са неще. Гоно изпи едно кило мастика, докара „Спартаку“ (модел цистерна) с тракторо и „изкуса“ (изпомпа) клозето почти до се. Ама нали си а занаят тава, рече да си довръши работа докрай. Зе една кофа кипела вода от кюмбето, прекара маркучо за студена вода, зе метлата и фаражо, тури си една маскя еднодневкя и са улете у шахтата през аварийнио вход като прасе на пресни баберки (недоразвити царевични кочани). Зе да лъска яко, напъна са, ча ше са опущи. Ама оно кво стана, не опущи са он, а… Така и не чу характернио звук от бастуня на баба ти Муцка. „Чък“, „чък“, „чък“ …… по цименто. По едно време са забръзи („Чъкъ-чъкъ, чъкъ-чъкъ, чъкъ-чъкъ“), даде и зор на дрътата и она са нае урбулешката (през глава, без мисъл).За секунди са улете онътре, Гоно усети че изчезна светлината изотгоре му и коги погледна, а оно го побиа тръпки. Баба му са беше натрътила къде него със се сичките си медузи и срамотии.- Ъъъъъъъъъъъъъъъъ!!! – измуча Гоно през марлята, преди врато му да се напълни с редък матрял.Свали тензуя и изрева колко моа като шипар из грождинье (чепки от обработено грозде):- Бабичкооооооооооо, ше та прибиааааа и ше та лежа!Баба Муцка, макар и глуа, успе за чуе тоа боен рев и рипна като младо яре. Зе да щрапа (неуверен бърз ход) и пътнешким си дигна килотете. Забрай и бастуня и намерата му.- Данооооо, у нужнико има плътениииик!! Олеелеееее! Божкеееееее! – нареждаше страовито бабката.- Идем, майкооооо!! – зина Дано и долете с една кофа врела вода, па без да мисли грам ги лисна у нужнико.- Ауууууууууууууууууууууууууууу! – протяжен вой се чу от дупката, ма като гладен влък от презрели джанки.- Майко, фръли вилата, тава а връколак! Сиги ше го дукундишем! (довърша) – гърмеше гласо на Дано Вачов-Кръндея.Майки му зе и му подфръли вилата и он мууна колко моа у дупкята. Ма със се сила, излете са като пияница на пръвак, та зачобръсти Гоно по гръбината, он падна на колена и измъца като изребрено говедо.- Татоооооооооооооуууу, сиги ше еба да та прибиа и тебе! Сичките ше ви избиа, те сиги те ше ви почна язе… – Гоно се излундзи като изчадие адово из горната дупкя на клозето и само он си знаа къ мина от там и що.- Лилииииии, тава а наш Гоно, бе! – учудиа са у един глас и двуйцата, ама веднъга побегнаа.Гоно зе една щурмова манара (брадва) и ги подгони като шилета у чуждо стрънище. Пръва до магазата стигна май баба ти, дако беше най-дръта. Улете са с мръсен плонж онътре (като Рене Игита на световно), Дано плонжира и он и само фотофиниш можеше да определи с точност победитела. Едвам подпреа масивната врата с жилезнио обков, коги манарата са заби урбулешката у неа. Ръцете на Дано Вачов изтръпнаа, ама успе да а залости и двуйцата са запреа (залостиха) като опълченци.И дълго би Гоно Вачов у здравата врата, ту с глава от яд, ту с манарата от злоба. Дрътите са беа залостиле онътре и немаше превзиманье на таа юта крепост. Магазата беше пълна с месо, мас, сиренье, компоте, зеье, вино и рикия. Моа бедстваш една годин. Зимата топло, летоска ладно. Кво моа да сакаш повече?Гонов Вачов са намаза с кисало млеко по изгореното и с топла рикия по наръганото. Легна и заръка (захърка) като ала. Коги са събуди виде, че бащъ му седи с една вила срещу него, а бабичката беше надигнала боен фараж.- Ше са трепеме, ели ше си живеаме като ора? – погледна го дрътио и стисна здраво вилата.- Небойте са, мина ми! Нема да ви трепем! А сиги рипайте, женки мининки у дупкята! Да видите ка са чистат говна, коги некой ти стура у врато.Бабичката и бащъ му незабавно изпълниа заповедта, спущиа са като химическа рота и излъскааа сичко, на аптека го направиа нужнико.Гоно Вачов седеше на един пън, бабичката му беше напрайла нови компресе с кисало млеко, попиваше из една пьоска (съд, малка бутилка) топла рикия и ревеше колко моа:- Темпоооо, темпооо, да ви не гръбиньошем по един път с изгребачката (вид лопата)!20.07.2011 годинаград Монтана

Previous Post Next Post

Баце, прочети тия вицове


loading...