,,Стърчи пишк@(Девене),, и ,,Гърне в муда( Лесура),, вика:
-Кво ми я фалат тая София, на село си е най-добре.
Излезе на двора, влезне у к*нефа да тропа, стане му скучно, скъса вестнико за бръшене на г@зо, он
,,Българска Армия,, от -1970 година, тетко му, бил старшина навремето, запасил се с амбалаж.
Чете, за казармата, цъка с език, вика-Требе да се върне казармата..Сети се, че у казармата седял на порцеланов к*неф, фане го носталгията, пусне сълза.
Подкара овцете, седне на поляната, пусне си фейса, кълне, псува сите софиянци, вика:-Ако, не сме ние, че умрете от глад..Напишат му,, Бегай бе селяк,, влезне на лични, заплашва, прави си срещи пред НДК.
По-цял ден си пише с 17 годишни п*чета, представя се, за крупен земевладелец..Бил млад, атлетичен, на 23 години..Он, на 42 години, 150 кила, плешив, целио червен от пиене, гащите му вързани със сезал.
За две години, някое п*че му пише един път, откачи,
вика-Умсмихна ми се късмето.
Покани го да се видят у София.Стане сутринта, направи скандал дома, вика-Аз, докога, че гнием у това село.
Роден съм за големите светлини..Удари по-масата, постави ултиматум, щял да се жени.Макя му и баща му, шитнат нивите,20 крави, дадат му зестра.
Дойде у София, забие се директно у Горубляне, набутатат му трошляк за 5 бона, вика-Как ги минах тия.
Свали джамо, захапал клечката за зъби, гледа тежко, вика-Ееее, напълнила се е Софията със селяни.
Спира на всеки светофар, пита къде е НДК.
Спре, зачека любимата, дойде она Мара общата на 46 години, кой я искал имал, кой не искал два пъти.
Она му завърти у колата един дудук, влюби се, вземе квартира у ,,Подуене,, за 800 лв. на месец, не бил случаен..Мара, ревне, заведе я у Гърция, снима се, постне се ,,Така сме играчите,,..Не работи нищо, по-цел ден кърка с Мара, мислел бизнес план..Техните продадат другите ниви, отвори баничарница
Вместо да бачка, оди на екскурзии с Мара, снима се.
Баничарницата фалира, изхарчи парите, Мара избега с друг пияница, вика-Боклук съсипа ми живота.
Изфърлат го от квартирата, запърпори с трошляка за село, требвало му спокойствие да премисли нещата.
На входа на селото, трошляка подскочи угасне, двигатело му падне, вика-Че, го оправим, само да залебим..Прибере се, баща му го изгони,
кълне баща си:-Ти си виновен..Седне у кръчмата, разправя на пиянките, как имал 15 тира, чекал поръчка от Италия..Вечерта легне у трошляка, сети се за Мара, вика-Дейба и софийските боклуци.Само да залебим, че види тя.Стане чобанин, колата стане кокошкарник.
