Поезия

Ерген в интернет

Не съм придирчив и не искам кралица
облечена в скъп тоалет,
ерген съм, живея си сам в Цалапица
и търся жена в интернет.

Преровил съм барем хиляда обяви
на всички свободни жени
и всичките млади, красиви и здрави –
ох, котьо! Със кеф ги вземи!

Початих си малко с чаровна блондинка –
красавица горда от сой,
И тя си живеела вкъщи саминка
и търсела своя герой.

Аха да я взема, но нещо ми скимна,
че изборът беше богат,
и рекох си: „Що да не взема да мина
за малко и в другия чат.“

А там си набарах чаровна брюнетка –
девица, кажи го речи,
и четири дена със тази кокетка
си правихме мили очи.

Реших да опитам с червенокоса,
намерих си бързо една
поставих й даже директно въпроса:
„Ще станеш ли моя жена?”

Макар че прие, я оставих да чака,
че има и още жени
готови за брак… и прекрасна е всяка.
Ох, котьо, със кеф се жени!

И дълго избирах, и много се мотках,
намирах им някой кусур.
Едната докарваше малко на котка,
а другата – жив чукундур.

Накрая си казах: „Ей таз ще я взема,
на фаца изглежда добре –
и млада, и здрава, таман й е време
да ражда, мете и пере.”

Облякох си чистото нова фланелка
и купих един карамфил…
Обаче… посреща ме пухкава лелка
и вика: ”Люлю, че си мил!”

Бре холан! Навярно е станала грешка?
Че ти си поне на шейсет!
А тя ме пощипна и рече с насмешка:
„Добре си дошъл в интернет!“

Изтрих се от чата, ерген ще си бъда,
че с моя каръшки късмет,
току съм пристанал на дядо си Гъдьо –
и той замомен в интернет….

 
Previous Post Next Post

Баце, прочети тия вицове