Да си взема ченето

Седят дядо и баба на пейката пред къщата и си спомнят младините:
– Помниш ли, Пешо, как ме прегърна за първи път?
– Помня, помня, Марче! – казва дядото и нежно я прегръща през раменете.
– А помниш ли, Пешо, как ме целуна за първи път?
– Помня, помня, Марче! – примлясква той и целува бабата по врата.
– А помниш ли как палаво ме хапеше по ухото…
– Помня! – ухилва се дядото, скача и се затичва към къщата.
– Къде тръгна, бе, Пешо?
– Да си взема ченето, Марчеее!