Брат Жан и сестра Мери на пазар
Край далечното планинско село Горно Нанадолнище, имало два манастира…единият мъжки, а другият женски.
По принцип монасите и монахините не си говорели и рядко се засичали един друг, но обаче се случило така, че в една ранна мъглива утрин накрая на селото се срещнали – монах и монахиня.
Било петък и те били изпратени до града на пазар и просто нямало как да не се видят. Все пак от селото се излизало само от един път.
Монахът брат Жан(Иванчо) и сестра Мери(Марийка) се видели, спогледали се,кимнали си и без да промълвят дума поели към града.
Сестра Мери вървяла пеша, а брат Жан яздел магаре.
Брат Жан може да е монах, но все пак бил мъж, който малко от малко бил кавалер.
След половин час бавен ход по планинските пътеки той спрял магарето и нарушил почти всички
забрани само с едно изречение…
– Сестро знам че не бива да ти говоря, но ми е жал да те гледам как се мъчиш така пешачката из тия камънаци. Защо не земеш така с божията
помощ да се метнеш при мене на магарето и без това няма кой да ни види.
Сестра Мери нямала желание да си троши краката по чукарите и се съгласила.
След което с помощта на брат Жан се метнали на добичето и тръгнали надолу.
Магарето било старо и уморено и на следващия баир се срутило, преритало 2-3 пъти и умряло.
Изведнъж брат Жан и сестра Мери се видели в приключение…сами, природа, далеч от
всякакво село и град и те точно сред някаква горичка в която слънце не прониква.
В главата на брат Жан се родили мисли и идеи, коя от коя по-греховна.
Изведнъж изрекъл изненадващо дори за себе си…
– Сестро да ти кажа така кат гледам тук ще останем за съжаление и тук ще умрем да знаеш.
– Ми добре – казала сестра Мери.
– Ми то щом тъй ще умрем да го караме направо се едно вече сме умрели и сме в рая.
– Как така в рая ?
– Ми така събличаме се голи.
– Ми добре.
Съблекли се те чисто голи и брат Жан нямало как да скрие, че сестра Мери много го вълнува.
Тя пък нямало как да не забележи "онова" нещо, което се опитвала да не забележи и попитала…
– Какво е "туй нещо" между краката ти и сочи нагоре ?
– Това Сестро е дар от Бога !
– И какво прави този дар ?
– Ами създава живот. Ако да речем сега го пъхна в теб ще създам нов живот.
– Тъй лииииииииии ?
Изведнъж се зарадвала сестра Мери.
– ЖИВОТ а ??????
– Ми, че хайде какво чакаш тогава…
иди го пъхни в магарето и да си ходим по-скоро тогава оттук.
