Бащата на кибернетиката, Норберт Винер, бил известен с изключителната си забрава.
Когато семейството му се преместило в нов апартамент, съпругата му сложила листт в портфейла му, на който записала новия им адрес, тя знаела, че съпругът й няма да може да намери пътя към дома..
Но още на първия ден му дошла наум една велика идея, той бръкнал в портфейла си, извадил листа хартия с адреса, написал няколко формули на гърба и, осъзнал, че идеята е грешна и хвърлил листа в кошчето за боклук..
Вечерта, сякаш нищо не се случило, той отишал на стария си адрес..
Когато се установил, че никой не живее в старата къща, той излезнал на улицата в напълно объркан … На улицата той видял едно момиче и тръгнал към нея, то стояло наблизо и казал: „Съжалявам, може би си ме помниш. Аз съм професор Винер и моето семейство наскоро се премести оттук. Можете ли да ми кажете къде точно?
Момичето го изслушало много внимателно и отговорило:
– Да, татко, мама знаеше, че ще го забравиш..
