Поезия

Аз съм българче

 

Аз съм българче, обичам

софрите, гъсто наредени.

Бездомни кучета да тричам,

моми със татуси за мене.

Аз съм българче, мечтая

веднъж да вляза в парламента,

държавна служба да бозая,

и лъскав да ми е апартамента.

Аз съм българче, разхождам

седан петлитров – арабия,

в Европа честичко дохождам,

с Русия водката си пия.

Аз съм българче, не тача

морал и светли идеали,

за вкъщи гледам аз да влача,

когато други са заспали.

Аз бях българче, юначе,

със знаме лъвско на челото,

сега сърцето ми не плаче,

на мене гледам си доброто.

Previous Post Next Post

Баце, прочети тия вицове