Аз съм българче, обичам
софрите, гъсто наредени.
Бездомни кучета да тричам,
Аз съм българче, мечтая
веднъж да вляза в парламента,
държавна служба да бозая,
и лъскав да ми е апартамента.
Аз съм българче, разхождам
седан петлитров – арабия,
в Европа честичко дохождам,
с Русия водката си пия.
Аз съм българче, не тача
морал и светли идеали,
за вкъщи гледам аз да влача,
когато други са заспали.
Аз бях българче, юначе,
със знаме лъвско на челото,
сега сърцето ми не плаче,
на мене гледам си доброто.