Ср@не:

Да сереш е висше благо,
сери, за да ти стане драго!
Сери в стаи, в спални,
дори в лекарски чакални.

Лете щом идеш на реката
изсери се ти там вътре във водата.
И в туй немирно огледало
разгледай свойто дупе снежно бяло.

Зиме щом идеш на ски
там в пухкавия сняг се изсери
и прикрит зад някои бор
разпъвай кълките от зор.

После иди там горе на луната
и разгледай свойте лайна
на лунна светлина,
които като тънка прежда
гъзът ти произвежда.

Но ако запек те захване
срането трудничко ще стане.
Тогава хич не се чуди
и с пръст си помогни!

Преразказ:“Работя като учител и ме молят да заменя колежка, преподаващта на 9-ти клас. Влизам в час, а на стола лежи презерватив. Решили да видят реакцията и да проверят нервите на „новия“. Показвам го за всички и питам:- Знаете ли какво е това?Започва бурно хихикане.- Не, а? Родителите ви не са ли ви разказвали?Тук вече започва да се чува леко буен смях…- ОК! Нека някое момче да излезе доброволец на дъската и аз ще ви покажа, как трябва са се слага и за какво служи. Ако няма доброволец, ще се наложи да си избера по дневника.В миг се възцари гробна тишина.“

На 03.04.1986 година Ценко Кютов са събуди наплъно трезвен, тава беше за пръви път от свет (много) годин. Телото и акъю му са пробудиа от рикиенио блокаж, сак че селото са беше доврандисало (възстановило) от зимъскя. За пръви път наместо у мазъта при бурето, он пръвой отиде до нужнико на дворо.Пролетните дъждеве напояваа плодородната почва, дръвиата са кичеа у зелена премена, таа земя се събуждаше за нов живот и буанье с мотиката. Ама тава въобще не интересуваше неговио акъй, он одовчера бше разбрал нещо, дека щеше да преобръне наопъки живото му.Зарита мераклийската една бела кокошкя (казваше са Джили, от сериало), дека юбопитно очекваше евентуално да ги нарани. Никоги ги не беше ранил, ма она евентуално си беше се така юбопитна да му проба галошо ели ботушо и други предимни кондоре. Снощнио разговор с Пенко Бичмето (местнио пияница кръчмар) са превръташе наново и наново у бъклицата (главата) му и не му даваше мира и опир у земя.На втори април повечето клиенте си тръгнаа рано от пивницата, беа изморени от почналата яка земеделска работа, наричана „велики прекръшай“, демек големото прибиванье. Ценко беше буал (играл) свара с Кирчо Немио и беше спечелил четри лева с ДДС, необлагаеми, изпиваеми, та веднъга ги обръна у рикия, а она кротко му са пръзаяше онътре и плицикаше у мешината му (стомаха) като шипар у ладка вода.Коги останаа само двуйцата с Пенко, дрътио кръчмар изджамоли (каза) нещо млого странно, дека разбуди задремалио ни приятел и он са ококолил (ококорил) кат кьорава бабиякя у ламбов телевизор.- Ценко, Ценко, главест цепленко, голема шушемига си, па дако си ми приятел и са тражиме (уважаваме) с тебе. Тава да знааш ти от мене у тоа пропаднал живот! – Пенко го глеаше замислено и са чешеше по кръжовата брада.- Да па ти бе, що ма сръдиш, ше ти рипнем? – отвръна ядно нашио пияница.- Не сръдим та, а право ти думам у пръицата. По злато одиш, цръвули немаш.- Я ако одех по злато, досъга да съм умрел от пиенье! – засегна са млого Ценко Цепленко.- Глей съга, ората разпраат, дека деда ти – Пуно Айдуко, Бог да го прости у дрътите кости – голем пияница беше, навремето прибил един турски тръговец и му зел едно гръне със жлътици. Заровил ги у мъзъта поди старата ви къща, дека съга ви а нужнико. Остайл си колко за ново къще, за арчлък и за мискинлък, пиенье и мандръсанье демек. Щел преди да умре да ви каа, ма нали са удави мрътов пиян у барата, таа жна пупава (непроводим северозападен израз), така и не успел да продума ели мъцне за жлътиците.Алкохоло са изпари моментално от малкото мозък на Ценко, акъю му вече буаше и изработваше строен план за действие. Он си знаеше, дека са родил с късмет и те го те – късмето му бе проработил. На кръчмаро каза само те тава:- Глупости на тръкалета, нали требва да има за кво да ортуват ората, дедо го изедоа блъй, толко голем голтак беше, пустиняк и пияница, каат дека я съм същио!Стана и си излена, а нощеска се връте у кревато като метиляво шиле (метил, паразит в мозъка на овцете), секаш тоа паразит са беше запил и у неговио мозък.Дане Железаро сабале не моаше да поверва на дзръкелете (очите) си, он отвараше железарницата у 7:30 часо, за пръви път некой човек го чекаше предо магазиня, при тава плътеник. И оно кой – Ценко Кютов, най-големио арсъзин и пустиняк у целото село, коги го прибиаш, но се ша а късно.- Добро утро, Ценко! – учтиво поздрави Дане.- Добро утро, Дане! Де отварай го тоа могазин, че язе иам работа и ми требат различни инструменте! – нетръпеливо поздрави Ценко.Дане са втрещи като шиле от народна музика, най-големио пияница на селото имал работа, па и оно толко рано сабале. Магазинеро знааше, че за 50 годин у мизернио си живот, Ценко Кютов немаше ни един ден трудов стаж. Докрая си мислеше на акъю, дека още са не а събудил и сънува щуротии.Ама Ценко купи три щурмови лопати (копачки), три пехотни лопати (изгребачки) и три тилови цинкови кофи от по 20 кила (изливачки). Зе и един топ сензал (сезал, найлонова връзка), плати у брой, тигивана немаше други начине.Занесе инструментите дома си, а маки му (Пенка Дерденкина) седеше и си печеше дрътата кожа на слънце, на циментовата пътичкя предо къщето. Коги виде сино си, она пръвой си помисли дека са а препознала и зяпна като изжлембена (преяла) магарица. Па она го не беше виждала никоги с работни сечива у откапляците (ръцете), само шишеторе, бъклице, дамаджане и те такива предимни уреде и пособеа.Миналата годин беше останала вдовица, добър мъж беше нейнио Генчо. Работлив и кротък, по цял ден не изпрааше гръбина от селската работа. Къщето и дворо нги беа за пример на цело село.Ама къ си беа за пример, те така скоро станаа за кашмер. Господ ги беше дарил с тоа догледник, дека они щеа да го глеат дока са живи. Пенка Дерденкина са беше предала, не чекаше нищо добро от сино нги и кротко живеаше последните си дни на таа земя.В тоа мил момент се пак сбра сили и го поздрави и пита учтиво:- Ценееее, добро утро, мале! Да не си са поболел нещо, я не моа та познаа!? За кво ти а тава, я от триас (30) годин не съм видела да унасаш у тоа дом нещо друго, преко (различно от) пиенье.- Нема да се плашиш, мале! Днеска ма не закачай, оти ше трудим яко! Съга отваждам да доведем двама помагаче, де спръжи за обед по четри яйца на калпак и наточи вода от гераня за пиенье.Пенка се същиса и зе да глеа като пресисала мачка годинячка, сино нги не беше пил вода от четирес (40) годин, притеснение са загньезди у душата нги. Но немаше кво да промени и стана да наточи водица от гераня за бригадата.През тава време Ценко беше събрал на оперативкя (доле у барата) двуйцата си помагаче – Кирчо Немио и Съби Трикофитния (идва от болест, болнав). Прикотка ги с по една кутия двупосочни цигаре „Арда“ (no filter). Кирчо Немио беше просто и добро момче, он ускорее (наскоро) беше открил пиеньето и пиеньето беше открило ньего. Беше неграмотен, ма най-важното – беше нем, кво и да видаше днеска, никой нивга немаше да го разбере кво мъца като презобен магарок.Съби Трикофитния са роди с малко мозък у главъта си, ама за капак преживе и тежка умствено-акълна болес. От тигивана мозъко му съвсем (изчемре) изчезна, длъги години одеше като напратено (изгонено) шиле из селото. Ама беше добър приятел и моаше да са разчита на него. А и да не моаше, баш у те тоа случай, едва ли некой у селото щеше да му поверва на бръщолевенията.Предо обед бригадата почна да буа (яко копанье, тип лопатиранье), работа начи до опир, фръкна пръпор (производствен прах) по пояната. Коги магарето Марчо, с помощта на едно здраво въже, сурина (събори) дуварете (стените) на нужнико, макята на Ценко са прекръсти за пръв път от една годин, не чакаше добро и добро немаше да ги сполети от таа пуста и пропаднала работа.Тримата щурмоваци бодро изкусаа (изгребаха) нужнико с кофите и поливаа плодородните дръвчета у дворо, свръшиа за пловин час тоа смрадоток (разлив на зловонна течност). Ама истинското гръбенье (работа) тепръва нги предстоеше. Лопатете заработиа на бръзи обороте, ускорее общаците (работниците) са скриа до кръсто у дупкята, а коги стана време за обед, оно нги са видеа само бъклиците (главите) празни.Наобедваа се набръже и у пълно мълчание – Ценко трескаво мислеше, Кирчо не можеше да мъцне (говори), а Съби немаше кво да каа. Преглътнаа яденьето с бистра водица, да си не поверва направо човек (като дръта бабичка на месечен цикъл).В раннио следобeд лопатата на Ценко удари у нещо твръдо, сръцето му запре за неколко секунди. Двамата помощници гледаа тъпо, погледо а остър, а акъло тъп, ама и малко юбопитно. Бръже изровиа съндъко, коги го извлекоа (измъкнаха), слънцето юскаше с пълна сила точно нади главите нги. А па коги го отвориа, пукалете (очите) на Ценко блеснаха по-силно от слънцето (като фарове на Молотовка, Газ 51, руски камион). Онътре имаше стройна редица стъкленици с вино, като между тех беше навита на руло насмолена ратия.Ценко Кютов ги отвори с треперещи пръсти и зачете на глас.“Аз, Пуно Кютов затварам тава вино за сватбата на внук ми – Ценко. Коги го отворите, капнете една капка у земъта, дека го а отгледала. За неги, за мене и за Бог да прости. Веселете се и не скръбете за мене. Човек са уважава дока а жив, посленка и барата да ма беате фрълиле, се таа. Наздраве.“След минути тримата бодро сковаа една маса от стари талпи и застъпиа виното на пиенье, ма го застъпиа айдушката, начи не дават му да диша. Оно са точеше като оливия (олио, архаизъм) и опияняваше сръцата и умовете нги. Ценко запе юнашки песни, зарева като магаре из прецъфтела маточина, Съби мучеше като маданска биволица у ладна тиня, а Кирчо клатеше с глава като щръб кон на празни ясли. Кокошките се разбегаа неорганизирано, а магарето се скри зади кошо. Коги Кирчо Немио отиде да пика и падна у варницата, те у те тоа момент у главъта на нашио герой са роди млого прогресивна идея. Щом е виното за сватба, да а сватба. Кирчо Немио щеше да бъде булкята, Ценко извлече от къщето едно бело платно и му напрай воале, дрейте му си беа бели от варта. От чърнио (черен) чул на магарето напрай килимявкя на Съби Трикофитния, он щеше да бъа попо. Сковаа един олтар от колците за праньето и го окичиа с трева и цвекьета, скоро Ценко Кютов отведе булкята пред олтаро, попо ги приветства с радостно мученье. Вечерта сватбата продължи до късно или може би до рано. Дойдоа госте от съседните къщи, донесоа млого мезета и още пиенье, цела нощ реваа като мечки стръвници от презрели боровинки, изпоплашиа де що има дива и питомна животинка. Пенка Дерденкина лежеше у кревата и са кръстеше, сино нги Ценко Кютов беше намерил своето съкровище.

Враца. 13.09.2003 година. 18:13 ЕЕТ. Ж-к „Дъбника“. Неустановен панелен блок. Опитна у мръсотииите врачанкя обучева дъщера нги, дека ше оди да бъа студенкя у Софеа.- Мале, нема да са занимаваш с врачанье, тава са на пустиняците у свето – цвето, зими момче от друго место, ако ще да от дън земя пропаднала. Коги рече да та целива по устата, ти му давай, рече ли да бръника надоле, тури ръка и го запри. Дава са на мъж коги пойдат пари къде тебе, предо тава требва само да са стръви (надява) като бибе на зрели дуди (черници).След три месеца момата са врънала за уикендо и майки нги веднъга са заинтересувала кво а станало с либовио живот, та момичето зело да разпраа:- Я та послуша и си не зе врачанин, а един мездренец. Он ма натисна на целиванье още пръвата вечер у общожитието, я му даде по устата, ма посленкя он са съблече фино гол и я тури ръка, ма он ма муана през пръстите и те така те…Майкята въздъанала тежко, натъжило нги са сръце, па рекла:- На мене си са метнала, мале, срамлива си и не даваш лесно, ма са ти редки пръстите…

В авто форум:
– Колеги, в kyпето ми има вода…Kakво да гледам?
– Рибки…

Китай заяви, че появата на нов щам на коронавируса в Англия, е нарушаване на авторските права!

Вижте колко интересно ще е на следващите избори:“Да.България“!
Хей, „Има такава държава“ ,но:
„Системата ни убива“!
Затова:
Да викнем смело:“АБВ“ и „Изправи се.Бг“!
После с“ВОЛЯ“ и“МИР“ ще има и „Възраждане“!
Без „цвят“ не може и затова ще добавим „БСП“, „ДБ“ и „РБ“!
След това, за да няма идиоти – слагаме и“ Патриоти „!
За къде без“ ДПС“, което“ баланса“ в държавата ще донесе…
За да няма „ГЕРБ“, а да има“ БГЕР“/български граждани за европейско развитие/!
И къде без музика?
А тя ще е:“Марш, марш, с генерала наш…!“

Ако ви е омръзнало да сте дебели и грозни, тренирайте здраво и бъдете само грозни.

Музиката беше по-добра във времената, когато разрешаваха и на грозни певци да пеят.

– Тате, тате, а защо жените използват толкова много гримове и парфюми?
– Защото са грозни и миришат, моето момче.