Факти

Големия скок напред Мао Дзъдун

 
От 1958 до 1961 г. с Големия скок напред Мао Дзъдун се опитва да превърне комунистически Китай в свръхсила. За да финансира амбициозните си промишлени и военни проекти с излишъка от зърнената реколта, Мао заповядва да се удвои и утрои добивът на пшеница. От правителствените канцеларии в Пекин неговите неосъществими заповеди се предават надолу по административната стълба — от провинциалните ръководители чак до селските управници. Местните чиновници, които не смеят да критикуват и искат да спечелят благоволението на началниците си, съчиняват доклади за въображаемо драстично увеличение на селскостопанската продукция. Когато измислените цифри тръгват по обратния път към върха на бюрократичната йерархия, всеки чиновник още повече ги завишава, добавяйки тук-там по някоя нула с един замах на писалката.
И така през 1958 г. китайското правителство е уведомено, че годишната зърнена реколта е с 50% повече, отколкото е в действителност. На базата на тези доклади правителството продава милиони тонове зърно в чужбина срещу оръжие и тежкотоварни машини, приемайки, че ще остане достатъчно за изхранване на китайското население. В резултат десетки милиони китайци умират в най-безпощадния масов глад в историята…
Поезия

Ср@не

 

Ср@не:

Да сереш е висше благо,
сери, за да ти стане драго!
Сери в стаи, в спални,
дори в лекарски чакални.

Лете щом идеш на реката
изсери се ти там вътре във водата.
И в туй немирно огледало
разгледай свойто дупе снежно бяло.

Зиме щом идеш на ски
там в пухкавия сняг се изсери
и прикрит зад някои бор
разпъвай кълките от зор.

После иди там горе на луната
и разгледай свойте лайна
на лунна светлина,
които като тънка прежда
гъзът ти произвежда.

Но ако запек те захване
срането трудничко ще стане.
Тогава хич не се чуди
и с пръст си помогни!

loading...
Училище

Работя като учител и ме молят да заменя колежка

 

Преразказ:“Работя като учител и ме молят да заменя колежка, преподаващта на 9-ти клас. Влизам в час, а на стола лежи презерватив. Решили да видят реакцията и да проверят нервите на „новия“. Показвам го за всички и питам:- Знаете ли какво е това?Започва бурно хихикане.- Не, а? Родителите ви не са ли ви разказвали?Тук вече започва да се чува леко буен смях…- ОК! Нека някое момче да излезе доброволец на дъската и аз ще ви покажа, как трябва са се слага и за какво служи. Ако няма доброволец, ще се наложи да си избера по дневника.В миг се възцари гробна тишина.“

Северозапад

Ценко Кютов са събуди наплъно трезвен, тава беше за пръви път от свет (много) годин

 

На 03.04.1986 година Ценко Кютов са събуди наплъно трезвен, тава беше за пръви път от свет (много) годин. Телото и акъю му са пробудиа от рикиенио блокаж, сак че селото са беше доврандисало (възстановило) от зимъскя. За пръви път наместо у мазъта при бурето, он пръвой отиде до нужнико на дворо.Пролетните дъждеве напояваа плодородната почва, дръвиата са кичеа у зелена премена, таа земя се събуждаше за нов живот и буанье с мотиката. Ама тава въобще не интересуваше неговио акъй, он одовчера бше разбрал нещо, дека щеше да преобръне наопъки живото му.Зарита мераклийската една бела кокошкя (казваше са Джили, от сериало), дека юбопитно очекваше евентуално да ги нарани. Никоги ги не беше ранил, ма она евентуално си беше се така юбопитна да му проба галошо ели ботушо и други предимни кондоре. Снощнио разговор с Пенко Бичмето (местнио пияница кръчмар) са превръташе наново и наново у бъклицата (главата) му и не му даваше мира и опир у земя.На втори април повечето клиенте си тръгнаа рано от пивницата, беа изморени от почналата яка земеделска работа, наричана „велики прекръшай“, демек големото прибиванье. Ценко беше буал (играл) свара с Кирчо Немио и беше спечелил четри лева с ДДС, необлагаеми, изпиваеми, та веднъга ги обръна у рикия, а она кротко му са пръзаяше онътре и плицикаше у мешината му (стомаха) като шипар у ладка вода.Коги останаа само двуйцата с Пенко, дрътио кръчмар изджамоли (каза) нещо млого странно, дека разбуди задремалио ни приятел и он са ококолил (ококорил) кат кьорава бабиякя у ламбов телевизор.- Ценко, Ценко, главест цепленко, голема шушемига си, па дако си ми приятел и са тражиме (уважаваме) с тебе. Тава да знааш ти от мене у тоа пропаднал живот! – Пенко го глеаше замислено и са чешеше по кръжовата брада.- Да па ти бе, що ма сръдиш, ше ти рипнем? – отвръна ядно нашио пияница.- Не сръдим та, а право ти думам у пръицата. По злато одиш, цръвули немаш.- Я ако одех по злато, досъга да съм умрел от пиенье! – засегна са млого Ценко Цепленко.- Глей съга, ората разпраат, дека деда ти – Пуно Айдуко, Бог да го прости у дрътите кости – голем пияница беше, навремето прибил един турски тръговец и му зел едно гръне със жлътици. Заровил ги у мъзъта поди старата ви къща, дека съга ви а нужнико. Остайл си колко за ново къще, за арчлък и за мискинлък, пиенье и мандръсанье демек. Щел преди да умре да ви каа, ма нали са удави мрътов пиян у барата, таа жна пупава (непроводим северозападен израз), така и не успел да продума ели мъцне за жлътиците.Алкохоло са изпари моментално от малкото мозък на Ценко, акъю му вече буаше и изработваше строен план за действие. Он си знаеше, дека са родил с късмет и те го те – късмето му бе проработил. На кръчмаро каза само те тава:- Глупости на тръкалета, нали требва да има за кво да ортуват ората, дедо го изедоа блъй, толко голем голтак беше, пустиняк и пияница, каат дека я съм същио!Стана и си излена, а нощеска се връте у кревато като метиляво шиле (метил, паразит в мозъка на овцете), секаш тоа паразит са беше запил и у неговио мозък.Дане Железаро сабале не моаше да поверва на дзръкелете (очите) си, он отвараше железарницата у 7:30 часо, за пръви път некой човек го чекаше предо магазиня, при тава плътеник. И оно кой – Ценко Кютов, най-големио арсъзин и пустиняк у целото село, коги го прибиаш, но се ша а късно.- Добро утро, Ценко! – учтиво поздрави Дане.- Добро утро, Дане! Де отварай го тоа могазин, че язе иам работа и ми требат различни инструменте! – нетръпеливо поздрави Ценко.Дане са втрещи като шиле от народна музика, най-големио пияница на селото имал работа, па и оно толко рано сабале. Магазинеро знааше, че за 50 годин у мизернио си живот, Ценко Кютов немаше ни един ден трудов стаж. Докрая си мислеше на акъю, дека още са не а събудил и сънува щуротии.Ама Ценко купи три щурмови лопати (копачки), три пехотни лопати (изгребачки) и три тилови цинкови кофи от по 20 кила (изливачки). Зе и един топ сензал (сезал, найлонова връзка), плати у брой, тигивана немаше други начине.Занесе инструментите дома си, а маки му (Пенка Дерденкина) седеше и си печеше дрътата кожа на слънце, на циментовата пътичкя предо къщето. Коги виде сино си, она пръвой си помисли дека са а препознала и зяпна като изжлембена (преяла) магарица. Па она го не беше виждала никоги с работни сечива у откапляците (ръцете), само шишеторе, бъклице, дамаджане и те такива предимни уреде и пособеа.Миналата годин беше останала вдовица, добър мъж беше нейнио Генчо. Работлив и кротък, по цял ден не изпрааше гръбина от селската работа. Къщето и дворо нги беа за пример на цело село.Ама къ си беа за пример, те така скоро станаа за кашмер. Господ ги беше дарил с тоа догледник, дека они щеа да го глеат дока са живи. Пенка Дерденкина са беше предала, не чекаше нищо добро от сино нги и кротко живеаше последните си дни на таа земя.В тоа мил момент се пак сбра сили и го поздрави и пита учтиво:- Ценееее, добро утро, мале! Да не си са поболел нещо, я не моа та познаа!? За кво ти а тава, я от триас (30) годин не съм видела да унасаш у тоа дом нещо друго, преко (различно от) пиенье.- Нема да се плашиш, мале! Днеска ма не закачай, оти ше трудим яко! Съга отваждам да доведем двама помагаче, де спръжи за обед по четри яйца на калпак и наточи вода от гераня за пиенье.Пенка се същиса и зе да глеа като пресисала мачка годинячка, сино нги не беше пил вода от четирес (40) годин, притеснение са загньезди у душата нги. Но немаше кво да промени и стана да наточи водица от гераня за бригадата.През тава време Ценко беше събрал на оперативкя (доле у барата) двуйцата си помагаче – Кирчо Немио и Съби Трикофитния (идва от болест, болнав). Прикотка ги с по една кутия двупосочни цигаре „Арда“ (no filter). Кирчо Немио беше просто и добро момче, он ускорее (наскоро) беше открил пиеньето и пиеньето беше открило ньего. Беше неграмотен, ма най-важното – беше нем, кво и да видаше днеска, никой нивга немаше да го разбере кво мъца като презобен магарок.Съби Трикофитния са роди с малко мозък у главъта си, ама за капак преживе и тежка умствено-акълна болес. От тигивана мозъко му съвсем (изчемре) изчезна, длъги години одеше като напратено (изгонено) шиле из селото. Ама беше добър приятел и моаше да са разчита на него. А и да не моаше, баш у те тоа случай, едва ли некой у селото щеше да му поверва на бръщолевенията.Предо обед бригадата почна да буа (яко копанье, тип лопатиранье), работа начи до опир, фръкна пръпор (производствен прах) по пояната. Коги магарето Марчо, с помощта на едно здраво въже, сурина (събори) дуварете (стените) на нужнико, макята на Ценко са прекръсти за пръв път от една годин, не чакаше добро и добро немаше да ги сполети от таа пуста и пропаднала работа.Тримата щурмоваци бодро изкусаа (изгребаха) нужнико с кофите и поливаа плодородните дръвчета у дворо, свръшиа за пловин час тоа смрадоток (разлив на зловонна течност). Ама истинското гръбенье (работа) тепръва нги предстоеше. Лопатете заработиа на бръзи обороте, ускорее общаците (работниците) са скриа до кръсто у дупкята, а коги стана време за обед, оно нги са видеа само бъклиците (главите) празни.Наобедваа се набръже и у пълно мълчание – Ценко трескаво мислеше, Кирчо не можеше да мъцне (говори), а Съби немаше кво да каа. Преглътнаа яденьето с бистра водица, да си не поверва направо човек (като дръта бабичка на месечен цикъл).В раннио следобeд лопатата на Ценко удари у нещо твръдо, сръцето му запре за неколко секунди. Двамата помощници гледаа тъпо, погледо а остър, а акъло тъп, ама и малко юбопитно. Бръже изровиа съндъко, коги го извлекоа (измъкнаха), слънцето юскаше с пълна сила точно нади главите нги. А па коги го отвориа, пукалете (очите) на Ценко блеснаха по-силно от слънцето (като фарове на Молотовка, Газ 51, руски камион). Онътре имаше стройна редица стъкленици с вино, като между тех беше навита на руло насмолена ратия.Ценко Кютов ги отвори с треперещи пръсти и зачете на глас.“Аз, Пуно Кютов затварам тава вино за сватбата на внук ми – Ценко. Коги го отворите, капнете една капка у земъта, дека го а отгледала. За неги, за мене и за Бог да прости. Веселете се и не скръбете за мене. Човек са уважава дока а жив, посленка и барата да ма беате фрълиле, се таа. Наздраве.“След минути тримата бодро сковаа една маса от стари талпи и застъпиа виното на пиенье, ма го застъпиа айдушката, начи не дават му да диша. Оно са точеше като оливия (олио, архаизъм) и опияняваше сръцата и умовете нги. Ценко запе юнашки песни, зарева като магаре из прецъфтела маточина, Съби мучеше като маданска биволица у ладна тиня, а Кирчо клатеше с глава като щръб кон на празни ясли. Кокошките се разбегаа неорганизирано, а магарето се скри зади кошо. Коги Кирчо Немио отиде да пика и падна у варницата, те у те тоа момент у главъта на нашио герой са роди млого прогресивна идея. Щом е виното за сватба, да а сватба. Кирчо Немио щеше да бъде булкята, Ценко извлече от къщето едно бело платно и му напрай воале, дрейте му си беа бели от варта. От чърнио (черен) чул на магарето напрай килимявкя на Съби Трикофитния, он щеше да бъа попо. Сковаа един олтар от колците за праньето и го окичиа с трева и цвекьета, скоро Ценко Кютов отведе булкята пред олтаро, попо ги приветства с радостно мученье. Вечерта сватбата продължи до късно или може би до рано. Дойдоа госте от съседните къщи, донесоа млого мезета и още пиенье, цела нощ реваа като мечки стръвници от презрели боровинки, изпоплашиа де що има дива и питомна животинка. Пенка Дерденкина лежеше у кревата и са кръстеше, сино нги Ценко Кютов беше намерил своето съкровище.

loading...
Врачански

Опитна у мръсотииите врачанкя обучева дъщера нги, дека ше оди да бъа студенкя у Софеа

 

Враца. 13.09.2003 година. 18:13 ЕЕТ. Ж-к „Дъбника“. Неустановен панелен блок. Опитна у мръсотииите врачанкя обучева дъщера нги, дека ше оди да бъа студенкя у Софеа.- Мале, нема да са занимаваш с врачанье, тава са на пустиняците у свето – цвето, зими момче от друго место, ако ще да от дън земя пропаднала. Коги рече да та целива по устата, ти му давай, рече ли да бръника надоле, тури ръка и го запри. Дава са на мъж коги пойдат пари къде тебе, предо тава требва само да са стръви (надява) като бибе на зрели дуди (черници).След три месеца момата са врънала за уикендо и майки нги веднъга са заинтересувала кво а станало с либовио живот, та момичето зело да разпраа:- Я та послуша и си не зе врачанин, а един мездренец. Он ма натисна на целиванье още пръвата вечер у общожитието, я му даде по устата, ма посленкя он са съблече фино гол и я тури ръка, ма он ма муана през пръстите и те така те…Майкята въздъанала тежко, натъжило нги са сръце, па рекла:- На мене си са метнала, мале, срамлива си и не даваш лесно, ма са ти редки пръстите…

Факти

Думите на Кевин Костнър на 66 години

 
„Не знам как остарях. Сякаш снимах Фанданго вчера. Остаряването е наистина странно. Гледам се и си мисля: всъщност вече съм възрастен човек, но не се чувствам така, когато съм на пода и играя с най-малката си дъщеря.
Нямам за какво да се обвинявам като баща. Винаги съм бил много присъствен, кариерата и филмите никога не са ме отдалечавали от тях. Щастлив съм, че открих тази професия, която ми даде толкова много. Животът се отнесе с мен толкова добре. И не, няма да се пенсионирам.
Научих се да приемам успехите и неуспехите като част от едно цяло, което е животът. Тези, които не експериментират, никога не грешат. „
– Думите на Кевин Костнър на 66 години
Избори

Вижте колко интересно ще е на следващите избори

 

Вижте колко интересно ще е на следващите избори:“Да.България“!
Хей, „Има такава държава“ ,но:
„Системата ни убива“!
Затова:
Да викнем смело:“АБВ“ и „Изправи се.Бг“!
После с“ВОЛЯ“ и“МИР“ ще има и „Възраждане“!
Без „цвят“ не може и затова ще добавим „БСП“, „ДБ“ и „РБ“!
След това, за да няма идиоти – слагаме и“ Патриоти „!
За къде без“ ДПС“, което“ баланса“ в държавата ще донесе…
За да няма „ГЕРБ“, а да има“ БГЕР“/български граждани за европейско развитие/!
И къде без музика?
А тя ще е:“Марш, марш, с генерала наш…!“

Факти

КЛЕОПАТРА

 
“ Известните жени в историята „
“ Тя била толкова покварена, че често проституирала и притежавала такава красота, че много мъже платили със смъртта си, за да я притежават само за една нощ “, казва Аврелий Виктор, римски учен от четвърти век, дал тази характеристика на
КЛЕОПАТРА
Клеопатра VII е може би най-известната жена от древността. Векове наред тя продължава да бъде една от най-великите загадки в историята.
Нищо и никой на потвърждава красотата на Клеопатра. Към днешна дата няма нито един неин надежден образ.
Плутарх, който е виждал портрет на Клеопатра, пише:
“Красотата на тази жена не е това, което се нарича несравнима и поразителна от пръв поглед. Но нейната привлекателност се отличаваше с неустоим чар и осанката й, съчетана с огромна харизма, която се проявява във всяка дума, във всяко движение, здраво грабва душата ти.“
Клеопатра VII – последната кралица на древния Египет, произхожда от гръцката династия на Птолемеите. Някои историци погрешно я наричат ​​последния фараон. Клеопатра е родена през 69 г. пр. Хр., по това време Египет, под контрола на баща си, Птолемей XII, всъщност е вече сателит на Рим. Царицата е управлявала Египет в продължение на 21 години и е била два пъти в официалнен (и вероятно неформален) брак с братята си. Факт е, че традициите на двора на Птолемеите не позволяват на жена да управлява сама. По-късно, като участва активно в смъртта на братята и убийството на сестра си, тя официално споделя властта със сина си. Със сина, или по-скоро, с историята на раждането му, всъщност започва световната слава на царицата. Бащата на детето е владетелят на Рим, Гай Юлий Цезар.
В своята политическа дейност Клеопатра очевидно преследва една цел – величието на своето собствено царство. Очевидно на тази основа са се случвали всички нейните любовни истории. Във всеки случай, убийството на Цезар не я съсипва. Напротив, тя се възползва максимално от него, за да отслаби властта на Рим над Египет.
В основата на последвалата любов на царицата с Марк Антоний стоят само общи политически интереси. Клеопатра ражда от Марк Антоний още три деца – двама сина и една дъщеря.
Републиканският Рим, меко казано, не харесва ситуацията. Легионите на Октавиан Август се преместват при “щастливите любовници”. Естествено историците на победителите са опитали да я представят с най-жестоките черти, оставяйки на Антоний ролята на честен воин, прелъстен от омразна египетска жена.
Разбитият в битката край Актиум флот зарязват сухопътните войски. Отправят се към Александрия, където избиват знатните граждани, плячкосват богатствата им започват да се подготвят за бягство в Индия. Но, арабите пленяват корабите, които очаквали.
Влюбените организират сред онези, които обещали да умрат с тях, тесен “самоубийствен клуб” и започват да се подготвят за отбрана, обаче, прекарват времето си в пиршества и забавления. В същото време Клеопатра експериментира с отрови върху пленниците.
Поддръжниците им, включително и най-верните, постепенно се отричат от Марк Антоний. Някои виждат безнадежността на ситуацията, други се страхуват от смърт, попаднат ли в ръцете на отмъстителна и страшна царица.
Клеопатра се премества в гробница, построена предварително за нея. Взима със себе си всичките си съкровища и изпълва стаите с горими материали, като казва на римляните, че няма да получат съкровищата, ако не бъде намерен компромис. От гробницата тя праща лъжлива новина за смъртта си на Марк Антоний. Разбрал, че остава без никаква подкрепа (според законите той не е имал право на богатството на Египет), той грабва меча и се пронизва.
Клеопатра не се помайва дълго и напуска гробницата. И отново предлага любовта си. Този път избраният е Октавиан Август. Обаче, дали Август е бил по-малко склонен към чувствени удоволствия, или четирийсетгодишната майка на четири деца вече била изгубила част от блясъка си, но този път любовта не е сполучила. Август покорява Египет и принуждава Клеопатра да следва колесницата му при триумфа му в Рим.
Дъщерята на гордите Птоломеи не могла да понесе този позор, връща се в гробницата си и се самоубива.
Смъртта на кралицата, като и животът й, са добре украсени от легенди. Съвременният немски учен Кристоф Шефър например вярва, че Клеопатра е взела отровна смес от опиум и хмел.
От древни времена са дошли две версии. Според една от тях, кралицата се самоубива, като драска ръката си с гребена си. Твърди се, че той е бил намазан с отрова, която действа само когато се пусне в кръвта. Най-разпространената версия на ухапването от донесена в кошница със смокини змия, не издържа на критиките. Първо, в стаята не е имало никакви змии. Второ, заедно с Клеопатра умират и две от прислужничките й, а отровата на една змия не е достатъчна за трима.
Известно е, че египетската царица е починала през 30 г. пр. Хр. Досега се смяташе, че причината за смъртта й е ухапване от египетска кобра, но учените са единодушни, че смъртта на Клеопатра е причинена от отрова, която не змийска.
Легендарната царица влиза в историята не толкова като известна красавица, а като твърд политик, който дълго време не допуска Рим да завладее Египет.
loading...