Корабокрушенци

Татко, защо когато корабът започне да потъва, капитанът вика: „Първо жените и децата!“?- Защото след това акулите вече не са гладни, сине!

Един служител в голяма софтуерна компания най-накрая решил да си даде малко почивка, резервирал си яхта до Карибите и се приготвил да се радва на живота, докато… яхтата потънала, а той се озовал изхвърлен на брега на остров без хора, без доставки… нищо… нищо освен банани и кокосови орехи.
След около 4 месеца, както си лежал на брега пред него изникнала най-невероятната жена, която бил виждал. Невярвайки на очите си, той попитал:
– От къде идваш? Как се озова тук?
– Идвам от другата част на острова- отвърнала тя.
– Яхтата ми потъна и аз се озовах на този земя.
– Удивително! Но до там е непроходимо. Само да имахме една лодка с гребла…
– О, това ли? – казала жената, – Аз направих лодка от материали, които намерих на острова. Греблата са от евкалиптови клони, изплетох дъното от палмови клони, а кърмата и бордовете също са от евкалипт.
– о, но… това е невъзможно – заекнал Ед.
– Ти нямаш инструменти. Как го направи?
– О, това не беше проблем. На Южната част на острова има един пласт алувиална скала. Открих, че като я нагрея до определена температура в моята пещ тя се топи до ковко и пластично желязо. Използвах го за да си направя необходимите инструменти.
Ед я гледал смразен.
– Хайде да идем у нас.
Ед я последвал изумен, и за малко не паднал, когато видял кей, с каменна пътечка, която водела към едно красиво бунгало, боядисано в синьо и бяло. Когато влезли вътре тя небрежно казала:
– Не е нещо особено, но аз го наричам дом. Заповядай седни, искаш ли нещо за пиене?
– Не, не, благодаря, вече не мога да понасям кокосовото мляко…
– Става въпрос не за кокосово мляко, а за Пина Колада?
Опитвайки се да прикрие нарастващото си учудване, Ед приел и те седнали на канапето да поговорят. След като споделили своите истории, жената казала:
– Мисля да си облека нещо по-удобно. Ако искаш иди да вземеш душ и да се обръснеш, нагоре по стълбите има самобръсначка.
Без да попита каквото и да било, Ед влязал в банята. Там в кабината намерил самобръсначка с дръжка от кост. Две наточени миди били хванати за въртящ механизъм.
– Майчице, тази жена е възхитителна.- унесъл се в мисли той, – Какво ли следва?
Когато слязъл при нея, тя седяла облечена само с лозови листа – разположени стратегически и ухаещи на гардении. Поканила го да седне при нея на канапето.
– Кажи ми – казала тя и се приплъзнала към него, – Бяхме тук за доста дълго време. Ти си бил самотен. Мисля си, че сега има нещо, което много би искал да направиш… нали се сещаш…- тя го погледнала право в очите.
Ед не можал да повярва на ушите си:
– Искаш да кажеш…- преглътнал въодушевено… –
Искаш да кажеш, че мога да си проверя Facebooka!?!

Фокусник работил на един кораб. Понеже пътниците се сменяли постоянно, фокусникът показвал винаги едни и същи фокуси. За негово нещастие папагалът на капитана, гледайки го достатъчно пъти, научил всичките му номера и започнал да разваля представленията му с викове от рода на: „Не, не! Това не е същата шапка! Истинската е под масата…“ или „Погледни в джоба на гърба му, там е…“
Фокусникът бил бесен, но нямало какво да направи – папагалът е на капитана.

Веднъж корабът претърпял корабокрушение и по чудо само фокусникът и папагалът се спасили и продължили да плават на някакви останки от кораба. Фокусникът гледал злобно към папагала, който също не откъсвал поглед от него. Накрая след седмица папагала не издържал“Е, добре, де, добре. Предавам се! Къде е корабът?“

Потъва кораб. Капитанът моли всички пътници да се качат на лодките, но пътниците ги е страх да се прекачат. Тогава капитанът минава лично до всеки пътник, казва им по нещо и бързо се прекачават. Капитанът и помощник-капитана се качват последни на последната лодка. Помощникът го пита:
– А какво им казахте, че всички ви послушаха?
– Към всеки с различен подход. На немците им казах, че това е заповед. На американците казах, че е патриотично, на японците, че повишава потенцията, а на българите, че е забранено.

След тежко корабокрушение на един самотен сал се спасили само двама от пътниците – един мъж и една жена.Те не се познавали добре до този момент.От никъде не се виждала помощ с дни наред! Отвсякъде,докъдето поглед стига се простирал само безкрайния океан!За да не умрат от глад се научили да ловят риба с подръчни средства.За да не умрат от жажда – когато валял дъжд – събирали водата в едно ведро и я пиели.След една седмица,мъжът се престрашил и предложил:
– Вижте, госпожо! Знам,че почти не се познаваме! Обаче,предвид екстремната ситуация и фактът,че споделяме общи несгоди – може ли да станем по-интимни?
Жената отговорила:
– Господине, на Вас дължа живота си и съм Ви безкрайно признателна! Нещо повече, Вие се доближавате до идеала ми за мъж – красив,мускулест и смел!
По принцип, с радост бих Ви се отдала!
Обаче, Вие просто не познавате съпруга ми!
Ами – ако вземе и внезапно доплува отнякъде?!

Корабокрушенец едва доплувал до брега на самотен остров и със сетни сили се проснал на пясъка.
След няколко часа, отваряйки очи, що да види: Над него наведени шест знойни красавици с изваяни тела.
„Попаднах в Рая“ – зарадвал се на късмета си.
Но не мислел така след няколко месеца. Не можел да смогне на с*ксуалните желания на всяка хубавица, коя от коя по-претенциозна!
От понеделник до събота горкият човек се „трудeл“ неуморно…
Една неделя (единственият почивен ден от седмицата) стоял на брега, зареял поглед в безкрайната морска шир… и що да види: Корабокрушенец!
„Ето го спасението!“ – помислил изтормозеният човечец, „ще си поделим дните от седмицата. И аз доволен, и той доволен, и жените доволни!“
Издърпал сала на брега и погледнал към новия другар. Мъжът отворил очи и с пърхащи клепачи и нежна усмивка на уста прошепнал:
– Ей, хубавецооо…
– Айдееее, отиде ми и неделята…

След корабокрушение единственият спасил се пътник попаднал на необитаем остров, на който имало само кози. След няколко години случайно го откриват и го спасяват. Моряците обаче с изненада виждат и малко момченце на плажа.- Ти пък какъв си? – питат го.- Аз съм от ме-е-е-стните жители.

Потънал кораб. Екипажът се спасил на един остров, но там имало канибали, които много се зарадвали на прясната мръвка. Капитанът се опитал да преговаря с тях:– Вие тук работите ли по 16 часа на ден?– Не.– А месечни сметки плащате ли – ток, вода телефон, интернет…– Не, ние дори не знаем какво е това!– С политика занимавате ли се?– Не.– Здравна каса имате ли?– Не.– Тогава от какво сте озверели така??!!

Четирима след корабокрушение попадат на необитаем остров. След като го обиколили, видели, че съвсем наблизо има друг остров, който бил населен… само от голи жени.Двадесетгодишният:- Да плуваме дотам! – и се хвърлил във водата.Тридесетгодишният:- Може да има акули… Нека направим сал!Четиридесетгодишният:- Как пък не!… Ще плуваме, те да дойдат!Шестдесетгодишният:- Какво ще плуваме насам-натам? То и оттук всичко се вижда добре…

Потъва кораб. Екипажът се спасява на един остров, обаче ги хващат канибали и се канят да ги ядат. Капитанът преговаря с тях:
– Абе, вие тук работите ли по 16 часа на ден?
– Не.
– А месечни сметки плащате ли – ток, вода, телефон, интернет?
– Не, ние дори не знаем какво е това!
– С политика занимавате ли се?
– Не.
– Здравна каса имате ли?
– Не.
– Ми тогава от какво сте озверели така, бе, хора..?!?

Корабокрушенец говори на палма:
– Миме, Мимеее, ако не беше ти, досега да съм изтрещял!

Потънал един кораб, от който само един млад юнга доплувал до необитаем остров.
След няколко години го намерил случайно кораб, на който се оказала млада журналистка. Разпитала младежа как е живял, с какво се е хранил, журналистката, смутено го попитала:
– А правихте ли с*кс?
Юнгата я завел при огромен баобаб и й показал дупка на височина един метър, обраснала с мъх. Журналистката с надежда се поинтересувала:
– Може би ще искате да пробвате с мен?
– С удоволствие!
– Добре, хайде в позата, към която сте привикнал… – казала тя, свалила дрехите си и се навела. Юнгата се засилил и с всичка сила я ритнал по з@дника.
– Абе, ти наред ли си?!
– А ако има катерици!!!

Българин, немец и французин корабокрушенци остават на самотни скали на сред морето. Нямат нищо за ядене, но радиото работи и пускат сигнал… помощта ще дойде след 7 дни.
3 дни гладуват, но виждат, че няма как да издържат, докато дойде спасителният кораб.
Решават всеки ден един от тях да реже по парче месо от себе си и да го делят.
Първи франсето реже парче от мускула на крака си и казва „Вуала, филе дьо бедро“.
На следващия ден немчото реже от петата си и казва бла бла нещо от рода на „Пета а ла скала“.
На третия ден идва ред на нашенеца. Другите двама го гледат цял ден им текат лигите… само чакат да си хапнат малко…
Българинът сваля гащите… немецът избухва с радостни викове „ВУРСТ„ ВУРСТ!!!“
-Ааа ми вурст, лек млечен крем

Корабокрушение и на един остров се спасяват петима симпатяги. Островът райски – всичко има, банани, портокали, прекрасно слънце и климат, вода, няма опасни животни. Живеят си те райски, обаче започнало да им се поеб@ва. Хванали една женска горила и хвърлили чоп кой ще я чука първи. Спечелилият ще се качва на горилата и вика:
– Пичове, сложете й онуй чувалче на главата, да не я гледам, че е много грозна и я дръжте за ръцете, да не ме издере!
Готово, турили горилката легнала на гръб, пичовете я държат за ръцете и й турили едно чувалче на главата, да не се смущава еб@чът. Горилката въобще не се дърпала, нашият като й го вкарал и започнал настъпателните движения напред-назад, горилката го гепила здраво със краката през кръста и започнала едни врътки на г*за като на родео. Еб@чът отгоре едва се удържа и крещи:
– Сваляйте, сваляйте!
– Да те свалим от горилата ли бе?
– Не бе, свалете чувалчето, искам да си я целувам!

Потъва кораб. Страшна паника. Капитанът си скубе косата, всички бягат хаотично, а боцманът се разхожда с ръце в джобовете. Някакъв моряк търчи насреща му:
– Как може да сте толкова спокоен? Корабът потъва,на капитанът коса не му остана, а вие си се разхождате съвсем спокойно… че и с ръце в джобовете!
– Що? Има ли значение откъде скубя?